Да бъдеш невинен

    Живели Адам и Ева в пълно разбирателство, в пълна хармония. Господ им давал всичко онова, от което има ли нужда и безкрайният им живот бил една пълна омая в райската градина..


    Предполагам ви е позната тази история, изпълнена с невинност. Толкова благ звучи животът в райската градина. Живот без грижи, без отговорности, живот изпълнен с невинност.
Не трябва да забравяме, че този мит все още е жив в нас и преминаването от невинноста на рая, през грехопадението е естествен ход на развитие на нашата психика.



   "Невинният" живее в света преди грехопаданието. За него раят е еднa безкрайна шир изпълнена само с наслада и удоволствие, там където всичко е позволено,там където няма правила и нищо не се спазва. Един такъв етап е детството, но архетипа на "невинния" може да се проявява и в "по-зрелите" етапи на развитие. Болката, страданието, които поднасия битието се струват чужди, непознати за"невинния".  Дори, когато някой спомене думата страдание, невинния може въобще да не разбира за какво става дума.

   Защо ли? Защото все още няма истински сблъсък с неволите на живота. В една такава личност не се е зародил мотивът за борбата, за пътя, за това думата  усилие може да звучи много чуждо.  Отговорите, които е свикнал да получава "невинния" са единствено "ДА".  При получаване на "НЕ" такъв индивид може да реагира бурно, гневно, твърде емоционално към отсрещната страна. И това не е защото е лош, дори напротив, това е защото не знае, че в живота има граници, които са непреодолими. Точно поради това ограниченията биват разбивани, премахвани, неспазвани, избягвани. Поради уж  липсата на препятствия и на вътрешни трудности на този етап в  "невинния" живее едно постоянното усещане, че едва ли не целият свят му е длъжен, природата, хората, близки, познати, дори самият Бог е длъжен да изпълнява молитвите му. Когато всичко е наред при едни такива личност може да се усети едно чувство на дълбока избраност за велики дела. Но  всичко това е временно, докато  се появят трудностите, болката, страданието.  Докато се появи осъзнаването, че "избраният" също, като всеки един човек е смъртен и това води до невероятен вътрешен комфликт, който човек може да започне да разрешава, като започне да се отделя, да се обособява, да се вглежда  и да посреща ударите на живота. Но това, както всички знаем не е хич лека задача. В такива моменти  за "невинния " Бог бива изцяло обвинен за нещастията, които са  го споходи. В душата на този човек Бог умира или бива порицан. И в това порицание се ражда възхода на личността. Превръща го в сирак, който търси сигурност. Сирак, който търси отново онзи безмерен рай имащ нужда от закрила, но и от авторитет, който да следва, който да го отведе до там. И понеже и сиракът няма също  граници започва едно постоянно "залепване" към авторитета с една единствена, цел сигурност, разбиране. И това е естествен ход на нещата, човек търси себе си, често пъти посредством другите, посредством опита, който са насъбрали, докато обособи и открие своите собствени здрави граници, който да го превръщат в скиталец търсещ своята собствена истина.
 
     При архетипа на ""Невинния" забелязваме липсата на граници. Там няма мое, няма твое, всичко е общо. Точно поради това в съзнанието на такива мъже, жената е родена, за да им служи, да се грижи, да ги радва, докато при жените ролята на мъжете е да ги защитават и да ги издържат.  Да бъдеш невинен е нормален период през човешкия живот, но както всеки период той си има начало и край. Животът е едно колело, което поднася безброй трудности било то във вътрешно или външно естество и само болката, страданието могат да накарат невинния да осъзнае своята собствена сила, като се изправи срещу това, което му се дава. В този момент илюзиите за всеширния розов свят биват разпилени и следва един изключително болезнен сблъсък с реалността и с неподправеният живот. Живот, който не спестява, на никому нищо.
 
     Всеки един човек преминава през фазата невинен тя е изключително важна за нас, защото оставя следата на божественото, на безграничното. Тя оставя онзи божествен дъх, който ни напътства през следващите фази на развитие на личността ни. Но за тях в някоя друга статия.