1.Имало едно време в една далечна страна едно приказно царство. В това царство животът кипял със собствено темпо. Хората имали идеята, че живеят в един напълно съвършен свят. Свят без граници, свят, в които мекотата и топлината обливали живущите там. Цветовете на царството били пъстри и шарени, толкова по детски, невинно изписани. Усещането, което царяло било усещане за блаженство и изначална хармония.
2.Животът си текъл в обичайното русло ден след ден, но една сутрин над царството надвиснала непрогледна тъмнина. Слънцето се скрило, топлината изчезнала. Цветовете загубили своя весел оттенък, а мракът и ужасът сковал човешките лица. Дошла зла сила, която откраднала щастието от хората. Ограбила усмивките, разбила хармонията, на нейно място възцарила хаос. Дошли болестите, скръбта. Появила се мъката влачейки гневът след себе си. В царството започнали бунтове, палежи. Всичко сякаш се разкъсвало на хиляди малки парчета, апатията, безнадеждността се възцарили и с невидимото си присъствие обсебили умовете на хората.
3.Докато всичко изглеждало загубено и посърналите чувства властвали в ширините и пределите на някогашните благодатни земи. Едно момче започнало да се събужда от дълбок сън. Сякаш с идването на мрака, дошло и времето за събуждане. Мракът, ужасът, страхът давали възможност на това момче да се събуди. Нещо което никога нямало да се случи, ако не присъствали всички тези условия. Дошло времето момчето да отвори очите си, да се огледа в огледало и да разбере, че някогашните невинни черти са преминали вече в грубоватo лице, с набола брада. Някогашното слабо тяло, сега притежавало сила, с която можело да се опълчи на случващото се. Но най-важното, което си спомнял събуденият мъж било детското разсъждение, че героят се ражда, тогава, когато се впуска в приключения и предизвикателства. Именно в това пътешествие във външната борба със злото, съчетана с множество вътрешни комфликти, точно в огънq и болката се кове новото. Дошъл периодът на усилие, опознаване и активност, така героят развивал вътрешната си сила.
4.След като пребродил планини гори. Срещайки се по пътя ту с крадци и измамници, ту с мъдреци и просветлени. Преодолявайки страстите в себе си и препятствията навън. Героят намерил коренът на злото, на онзи сатана, който покварил кралството му. Героят се изправил срещу него, влезнал в дуел, победил го. И така освободил кралството и отново радостта и вярата у хората.
Тази приказен мотив з oсвен, че е вечно присъстващ в материалния и духовния ни свят, е много силно застъпен и разгледана в теориите на един чешки психиатър и психолог Станислав Гроф. Той твърди, че определените етапи са състояния и преживявания, които съпътстват човека още от неговото зачеване и раждане. Той нарича този цикъл матрица, като в своите разработки той обособява "Четири перинателни матрици". Думата "перинатални" се превежда, като състояние близо до раждане, а под раждане не се смята само физическата компонента, но и духовните, вътрешни динамики, които настъпват в личността.
Духовното раждане е позив за ново гледище, нова визия и възприятия за света, но за да се стигне до него са нужни определени обстоятелства, които могат да възникнат от външния заобикалящ свят или от вътрешните невидими за очите, призиви на душата. И нещото, което е по-интересното не ние избираме, кога и как това да настъпи и душата да прояви и своите изисквания към самите нас, а тя решава това кога и под каква форма да се случи. Такива ключови моменти, за просветления, опознаване и доближаване до онова, което сме, често пъти са онези тежки и тъмни периоди в живота си, моменти, в които светлината угасва и оставаме насаме със сенките, които дълго време сме пренебрегвали. Тогава много варианти за действие нямаме или ритаме, като малки деца срещу ръжена, тъмнината, което е нещо съвсем нормално в първите етапи или се опитваме да прогледнем в новия смисъл, възможности и условия, които мракът създава и разгръща със себе си.
"Хората са, като растенията, някои на светлина, а други на сянка.Има много, на които е нужна сянка, не слънце." К.Юнг
Защото всяко нещо независимо според класификацията на нашите възприятия от добро и лошо ни дава предпоставки да развием качества, които са били дълбоко заспали вътре в нас. Един такъв шанс за развитие ни дават житейските трудности и страданието, което колкото и да не желаем си остава неизменен и верен спътник в живота ни.
Така и започват приказките, това много често е и картина, която се разиграва в живота ни. Хармония, състояние на безграничност, всемогъщество и вечно черпене от извора на удоволствието. Първата матрица се характеризира със състояние на блаженство, на невинност, поради това, че човекът не е сблъскал с другата страна на монетата. Това типично първо преживяване астролозите наричат Нептуново. В библията това е пребиваването на Адам и Ева в Едем, райската градина.
Една от мислите на Юнг преди срещата със сянката може да ни накара да се замислим...
"Това, на което се съпротивляваш, остава."
Но, когато продължим по нататък в самата приказва идеализмът бива разбит от така нареченото зло, от тъмнината, от онази страна, която до сега не сме успели да видим. Страната на ограничението, на болката, мъката, която животът ни предлага. Тогава човек се среща със страданието, с вътрешните конфликти. Тогава в царството на слънцето и раят, настъпва лютата зима, а зимата носи ограничения със себе си. Човек е нужно да развива качества, които преди това са му липсвали. Тук ключов момент е решението или по-точно нагласата, която всички ние имаме право да предприемем. Нагласа, която определено е трудно задача. Да приемем, като реално съществуващи гнева, страха, болката, страданието, мъката, която можем да изпитаме в със сърцевината си или да се опитаме наивно по детски да затворим очи и да се върнем в първата матрица. В този случай съдбата ни дава шанс благодарение на воля, дисциплина, най-важното усилие да преминем към по-високи ниво на съзнанието и към по-обширни възгледи за живота. Връщането обратно в първата матрица може да е съпътствано с нисши желания, като наркомания, алкохолизъм разбулен сексуален живот, което от своя страна може да се явява точно обвинението, което сме способни да си нанесем поради неосъщественият несъзнаван копнеж за вътрешно знание.
Идването на тъмнината погледнато от друга гледна точка е нов шанс, който животът ни дава. Период на самота, отчужденост, пълно незнание, хаоса, всичко сякаш губи смисъла си и се разпада, усещане за слабост, безпомощност. Астролози определят тези състояния, като Сатурнови.
" Всяко дълго пътуване започва с една единствена крачка."
Лао Дзъ
Ако обаче проявим усилие и се опитваме, колкото и трудно да е да гледаме да встъпим в тъмното, колкото и неясно да ни е да се опитваме да намираме или да се оставяме на логика, която е по-висока от нашето разбиране, то не след дълго време очите ни ще свикна с тъмнината и тогава може и да видим нещо, което яркото слънце не ни е позволявало да забележим. А тогава може да ни сполети усещане за събуждане.
"Човек не става просветлен, като си представя фигури от светлина, а като прави мрака съзнателен." К.Юнг
Пътят на третата матрица е по-продължителен. Това е пътя на активната борба или раждането на героя. В тази трета матрица ние се опитваме да приемем онова, което ни се дава, опитваме се да следваме някакъв по-висш порядък, който ни ръководи. Но в същото време активно се борим за разгръщането на нови качества, нови аспекти. Търпение, смирение, вяра, наивност, смелост са само част от нещата, които човек съумява да развива, докато е на път към себе си. В този период ние, като личности, като човешки същества сме в процес на изграждане, на търсене, на разрушаване, високо вътрешно напрежение. нажеженост, огън, лутане, множество задънени улици, изпробване на нови перспективи. Може би този етап е свързан с изграждане на морални ценности и устои. Човек в собствената си битка със себе си, с изискванията на обществото има възможност да се докосне до собствената си истина. До тази истина, която отговаря на самия него. По пътя на третата матрица човек постоянно претърпява нови и нови срещи, с нови и нови черти от себе си, а това предвещава и промени, както във вътрешната, така и във външната реалност. Астролозите определят тези състояния, като Марсови.
Четвъртата матрица е възнаграждението, което получава героят от положените усилия, от лишенията, които е претърпял в живота си и от куражът, който е проявил, за да продължи напред. Хармонията отново се възцарява, но тя вече има съвсем различно измерение, сякаш човешките закони на битието са корелирани с Божествената логика. Тогава човекът става по-синхроничен, по-мъдър, умът става бистър и хладен, и това е благодарение на всяко едно препятствие, на всяка една среща, на всеки един човек, които е встъпил в живота ни. В течение на пътя, който личността изминава тя разбира, че движението в живота от горе, надолу и обратно е нещо съвсем естествено. Човек се докосва до собствено си просветление.Така, както и дългата и люта зима е знак за богата реколта впоследствие. Астролозите определя състоянията в четвъртата матрица, като Уранови.
Приказката живее в нас и ние в нея и може би е нужно да сме точно сега там, където сме, за да развием нещо, за да разрушим друго. За да се върнем назад или да продължим напред, защото вярната посока не я знае никой, а по пътя към себе си често пъти дори табелите ни объркват, но да бъдем объркани и да не знаем къде отиваме, но да продължим да крачим, точно това може да ни отведе там, за където сме тръгнали.
И нещо, над което да се замислим :)
Тъй явното и неизявеното едно от друго се пораждат;
трудното и лесното взаимно се създават;
дългото и късото взаимно се сравняват;
високото и ниското взаимно се допълват;
звучно и беззвучно взаимно хармонират;
предишно и следващо взаимно се редуват;”
Лао Дзъ
