Лао Дзъ

За да придобиеш знание, всеки ден прибавяй по нещо. За да придобиеш мъдрост, всеки ден изхвърляй по нещо. Лао Дзъ

неделя, 11 март 2018 г.

Панически атаки, тревожност. Същност, лечение. 1 част






  Когато говорим за паническа атака  ние можем да разгледаме патогенезата на даденото състояние в  няколко аспекта. Единият е медицински, на  който отчасти ще бъде посветена тази статия.
  
   Паническите атаки са една от модерните предизвикателства на 21 век. Медицината я нарича болест, психолозите, състояния, както и да ги наречем в крайна сметка паническите атаки си остават бич, който жигосва до болка днешния човек. Ако сте изпитвали усещания като, задух, главоболие, главозамайване, дереализация, сърцебиене, изпотяване на крайниците и в последствие на тях сте изпитали панически ужас, страх за живота си, то вие сте преживяли паническа атака.Интересно е, че има хора, които са изпитвали тези на пръв поглед симптоми, без да изпитват страх.
  
     Може би веднага изниква въпросът каква е разликата между едните и другите?

Лично за мен това е отношението към симптомите, завишеният контрол съчетан с повишената чувствителност, които наблюдаваме в хората с паническо разтройство, както и  биохимичният дисбаланс в някои случаи.

      Когато говорим за паническа атака неминуемо е нужно да спомен няколко неща за адреналина.
Адреналинът е боен хормон.Той има за задача да ни въведе в бойна готовност, с цел предпазване и съхранение на живота ни. Една от главните му задачи е да даде енергия на мускулите на краката и ръцете. Краката и ръцете са инструментите, с които ние можем да се борим и да бягаме, поради това по-голям процент от енергията е насочена в по-големите мускули, а именно краката.  Възможно  по време на криза температурата да се повиши до 39 -40 градуса .И това е нормално.Свитите и треперещи мускулни влакна отделят топлина, повишената глюкоза също дава енергия  – субективното усещане обаче може да е за студ  и ,,втрисане.

    Адреналинът причинява свиване на мускулите, но това най-много се усеща в корема. Доста често страдащите от паническо разстройство се оплакват от усещане за топка в стомаха. Това се случва поради това, че кръвта се оттегля към крайниците. В същото време кръвоносните съдове също се свиват и сърцето започва да работи на по-голямо налягане. За да компенсира това, то учестява съкращенията, пулсът си и се получава  сърцебиене, сякаш ще изскочи. 

   Стяга се всички мускули, които не участват в борба или бягство. Мускулите на гърдите,челюста, гърба, шията. Получава се усещане за топка в гърлото. Поради наситеността си с кръвоносни съдове се стяга и кожата, а от там идва болката в главата и врата.
При свиването на кожата се дразнят потните клетки – така, че изпотяването е нормално.Настръхването на космите също. Oт друга страна адреналинът разширява зениците на окото и може да се стигне до замъглено зрение. Това прави виждането на дадени обекти трудно, сякаш финото виждане липсва. 

  В  следствие на бойният хормон се блокират определени невронни мрежи в мозъка и мисленето става хаотично, целта е да се бяга и "спасява" живота, а не да се мисли трезво. Вниманието и паметта са блокира ни, поради тази причина. За това, често пъти хората имат пропуски в паметта си, паметта в такива моменти е неуслужлива, а вниманието е силно концентрирано в фаза спасение.

Възможно е  също да се изпитат болки в тялото, които да имат променлив характер. Това са така наречените "мигриращи болки", случват се поради отделянето на вторият стресов хормон - кортизол.Обикновено след получаването на  първата паническа атака индивидът започва да навлиза в един омагьосан кръг на мисли, усещания, поведение свързани с предпазване от вече наличния страх. Страхът сам по себе си е емоция и като всяка такава тя  идва 90% от мисленето и 10% от амигдалата. 

Амигдала (на латински: corpus amygdaloideum) представлява набор от ядра в мозъка, разположени в тясно сътрудничество помежду си.
Амигдалата е част от лимбичната система, която е отговорна за регулиране на емоциите в отговор на неприятни гледки, усещания, миризми. Амигдалата най-често се свързва с емоции като страх и тревожност, както и с чувството на удоволствие в отрицателен смисъл, т. е. на агресия.
Състояния като гняв, отбягване и определени защити се активират благодарение на амигдала. Тя е отговорна и за задействането на наследствените признаци на стреса. Лошото функциониране на амигдалата е свързано с тревожносттааутизмадепресиятанарколепсиятапосттравматичния стресфобиите.

   След първата паническа атака се заражда едно усещане, което се нарича тревожност или това е страх от самия страх. Тревожността представлява постоянен лек, но за сметка на това плаващ страх обикновенно свързан с чувство за полудяване, загуба на контрол, с черни мисли за фатален край и тнт. При тревожността индивидът изпитва отново всички симптоми или част от тях, но в по-лека форма. 

   Паническата атака заедно с тревожността, която с времето се генерализира, ако не се предприемат определени действия, буквално ограничават  и ощетяват живота на страдащия. На база на случващата се симптоматика и дезадаптивния  начин на отреагиране започват да се реорганизират определение неврални пътеки. Това означава, че определени мисли водят до страх, определени усещания до паника. Да кажем най-образно получава се невронен канал, който с времето придобива силата на река, която действа и отреагира по еднакъв начин.  Като например, разтуптява се сърцето, от там фатални мисли, от там отделяне на хормони, в последствие паник така, доктор и успокоителни.  

   Мозъкът притежава определена пластичност, с течение на времето той може да привикне към определени отреагирания. Така, че главната цел на човека страдащ от паническо разстройство е промяна на мисленето и отношението, реакцията и поведението, а от там и въздействие на хормонално ниво, но за това и още симптоми и механизми на страха повече в следващите статии.

   За това запомнете най-важното от паническата атака не можете да умрете!

сряда, 7 март 2018 г.

Синхроничностите в живота ни







   Някои биха казали, че всички съвпадения в живота ни са просто случайности. Това до някъде е така, но дали в някои случаи няма някакъв порядък от друго естество? Порядък, който едва ли не е спуснат с висше? Дали това е късмет или не е въпрос на гледна точка. Карл ГуставЮнг нарича тези съвпадащи стечения на обстоятелствата - синхроничности.

    Под синхроничност се има предвид значимо съвпадение. Съвпадение, което има определена стойност за вас и вашия живот. В синхроничностите случайността е само привидна, всъщност синхроничностите са плод на ментално-емоционалния ни живот и на нашите вътрешни  или външни търсения и нужди. Дори, в квантовата физика се твърде, че на едно субатомно ниво частиците са буквално едно цяло - всичко е свързано с всичко и всяка една промяна  в една частица води до промяна  и във всички останали. Мое мнение е, че колкото човек става по-осъзнат и буквално наясно с живота си, толкова повече провокира и забелязва синхроничностите на съдбата.

    Сигурен съм, че като се замислите по-обстойно ще откриете доста такива срещи или събития, които едва ли не за вас са се случили в точния период, момент от живота ви. Например имате нужда да се чуете с определен човек и след малко получавате обаждане от него. Често пъти дори лекарските грешки, могат да имат спасителен характер.
 Всъщност синхроничностите ни поднасят точно това, от което наистина имаме нужда в този период.  Може би тогава сте го тълкували, като подарък или късмет, но това е бил един синхрон между вас и живота. Синхрон, който е имал значимост и стойност за самите вас.

Мари Фон Франц, юнгианска аналитичка, в книгата " Човекът и неговите символи" пише:

"Д-р Юнг създаде ново понятие, което нарече синхроничност. Този термин означава „значимо съвпадение" на вътрешни и външни събития, които не са причинно свързани. Ударението се поставя на думата „значимо".
Ако един самолет катастрофира пред очите ми, докато си издухвам носа, това е съвпадение на събития, което няма смисъл. Това е само случайност и такива има много. Но ако си купя синя рокля, а по погрешка магазинът ми изпрати черна в деня, в който един от близките ми роднини почине, това ще бъде смислово съвпадение. Двете събития не са причинно свързани, но те са свързани със символното значение, което нашето общество влага в черния цвят."

 Обикновено синхроничностите могат да ни водят, когато сме в задънена улица и не знаем накъде да поемем. В такива моменти сякаш живота ни поднася всичко, което преди сме търсели безкрайно, но безуспешно. Точно и поради това Айнщайн описва синхроничностите в живота на човека, като незабелязана Божия намеса.

  Така, че ако сте в задънена улица и се чудите накъде да поемете, може би е дошъл моментът да оставите нещата да се случват в ред, който е извън контрола ви. Сигурно е време да се огледате и да помислите, защо ли животът ви поднася точно това в този момент, при това по такъв начин. Може би имате нужда точно от този период, за да преустроите нещо за към по-добро било то във вашия външен или вътрешен свят. Случайност или синхрон, вие преценявате...:)



Използвана литература:


К. Г. Юнг, Мари-Луиз фон Франц, Д. Л. Хендерсън, Йоланде Якоби, Аниела Яфе. "Човекът и неговите символи"


вторник, 6 март 2018 г.

Какво е хипноза?




    Хипнозата е сравнително млада техника на около 200 години. За едни от основателите й се смятат Месмер и Шарко. Думата хипноза произлиза от гръцката дума Хипноз, която ознава сън, но сама по себе си хипнозата не е сън.Тя е състояние близко до съня, наподобяващо съня, но всъщност тя е състояние на контролиран транс.
 
Хипнозата  в самата си основа представялява повишено ниво на комуникация между терапевт и клиент(хипнотизатор и хипнотизиран). С хипноза  може да се лекуват състояния, като панически атаки, тревожност, депресия, зависимости, социална тревожност и тнт.  Хипнозата е инструмент, които сам по себе си инициира транс.Хипнотичният транс се основава на внушението. Внушението се случва успешно поради това, че когато сме в хипноза критичността на нашето съзнание е намалена и сме много по-податливи за внушения на специалиста (хипнотизатора).

  Терапевтичният транс е период, в който ограниченията и възприятията на индивада имат възможност да се променят, а това води до решения и лечение. В едно трансово състояние човек може да придобие нови модели на поведение, различни, много по-адаптивни начини на отреагиране спрямо определени ситуации. Трансът е способ, чрез който терапевтът помага на клиентът да намери своите собствени начини за справяне с даден проблем.  Трансът е нещо съвсем нормално, нашето съзнание навлиза в транс на всеки 90 минути. През това време докато сме в транс мозъчните вълни се забавят.. Ние сме в транс, докато се отнасяме, докато бленуваме, мечтаем.

По време на хипнозата идеята е клиентът да използва ресурсът, които му предоставя несъзнаваното, за да намери адекватно решение В несъзнаваното са складирани преживявания, спомени, картини и усещания, които могат да спомогнат за решаването на даден казус. В хода на терапевтичния процес могат да се породят нови идеи, усещания, феномени, които да провокират лечебни процеси. Макар, че сам по себе си трансът има лечебно естество. Успокоява нервната система, урегулират се различни процеси в тялото, човек има възможност да си почине и отърси от рутината на ежедневието, възможност за пораждане на нови идеи, достигане до нови висоти на съзнанието, преодоляването и научаването на нови модели на реакция и поведение.

Лечебната сила на транса се носи още от древни времена. Шамани, оракули, древни мистици са използвали транса, като метод за достигане до по-високи нива на съзнание, до досег с Божественото. За да влезнат в транс за правели различни ритуали по време, на които са взимали билки, гъби, треви ( дафинов лист, пейот, еяхуаска и др) и най-различни халюциногени, за да влезнат в такова състояние.

 Днес за да влезем в транс успешно се използва хипнозата, като метод за лечение на състояния от тревожния и невротичен спектър, като: тревожност, паник-атаки, депресия, натрапливости.