Лао Дзъ

За да придобиеш знание, всеки ден прибавяй по нещо. За да придобиеш мъдрост, всеки ден изхвърляй по нещо. Лао Дзъ

събота, 28 януари 2017 г.

Духовно тържище




Забелязвам една тенденция, която назрява все и все повече, тенденция, която гарантира на човека индивидуалност и духовност и при това не от какъв да е, а от много, много висш порядък, надхвърлящ общо познатия. Определено това движение е породено освен от факта за манипулативно източване на финансов ресурс, то е и породено от дълбоки вътрешни дефицити на водачите или така наречените Гуру обособености, които го инициират.

Когато човек е изгубен и търси себе си, той лесно може да се хване на тази духовна залъгалка, от която след това измъкване почти няма. Защо? Защото освен, че източват умело джоба ти, то до такава степен промиват и свеждат съзнателните ти ресурси до водаческите, че след време изпитваш невъзможност да посрещаш битовите свади, които ти поднася живота, нищо, че си постигнал 101 ниво на трансцедентност. И това е лъжата, човек не може да тръгне по духовния път, докато не си позволява да взема сам решения. Всичко това, което умело се предлага на днешното тържище на духовността, освен лъжа, долна инсинуация и подмолен стремеж за власт, са жълти стотинки, бегли техники с гръмки имена, и водачи, които са изгубили човещината в себе си. И това не е духовен стремеж, това си е чисто духане... За съжаление, човекът в безизходица често пъти е от духащите, понеже докато си долу и имаш нужда от помощ, насока, човечност си готов да си свалиш и гащите и с готовност да поемеш освен обратите на съдбата, но и водаческия к.р, инструмент, който гарантира изцеление..

Такива духовни хора, след време разказват много какво са преживели, за вселената космоса, Бога, познават ангелите, а си остават същите нещастници, които мразят себе си и търсят постоянно начини, с които да се откъснат от ежедневието си, от проблемите си, от впряга, който сами са избрали да теглят... Ако да си духовен означава да седиш в някоя стая, да се молиш, да правиш каквото и било, за да получиш просветление, а в домът ти да цари отново същия хаос и бардак. То ти определено си изгубен и заличен и търсиш разбиране само и само от духовното общество, което наричаш свое. То не е твое, то никога няма да бъде твое, то няма и да ти помогне, то е само едно течение, по което се влачиш, защото те е страх да се откъснеш, да бъдеш сам. А докато се влачиш в духовната река на нищета, без да познаваш себе си, то ти си обречен никога да не излезеш от там, защото и да излезеш, то ти няма да познаваш онова, което се е отделило от паплачта и духовната пропаганда, която сее робия.

Робия от по-висш порядък, до това е принизен човекът, до едно жалко същество, чиито избор бива всеки изминал ден, все по-отнет и по-отнет и ако преди нашите бащи и дядовци са били захвърляни в затворите, за да им бъде отнета свобода, сега в днешни дни, свободата се отнема много по-фино, много по-елегантно. С усмивката, с обещанията, с клишетата, и често пъти дори, за да ни бъде отнета тази свобода сме склонни да плащаме, отново и отново...Защо ли? Защото човекът не може да оцелее без робията си...собствената си робия...

понеделник, 23 януари 2017 г.

Хипнотична индукция




     
    Можеш да оставиш ръцете си на облегалките на стола ОТПУСНАТИ.
     
  Можеш дори  да оставиш краката си да опрат в подът НАТЕЖАВАЙКИ.
 
    Дори можеш да се облегнеш назад и да намериш онази най-комфортна позиция, която ще остави тялото ти неподвижно, в рамките на тези няколко минути на ПОЧИВКА.
   
Обикновено, когато човек е СЪЗНАТЕЛЕН, той иска да научава нови неща за себе си...Отговори, решения...Това означава думата СЪЗНАТЕЛЕН.
    А може би ти си пропуснал да забележиш, че още щом се настани удобно дишането ти стана някак си ПО-ТИХО,  а междувременно дори клепачите на очите ти, сякаш са готови да ти съдействат, като се ЗАТВОРЯТ,  В ОТКРИВАНЕТО на отговорите, които се намират В ТВОЕТО ПОДСЪЗНАНИЕ.  Ти може би си чувал изразът, че ПОД СЪЗНАНИЕТО ИМА СИЛАТА ДА РЕШИ ВСЕКИ ПРОБЛЕМ....подсъзнанието може да намери РЕШЕНИЕ НА ВСЯКА ЕДНА СИТУАЦИЯ и ти сега имаш тази възможност, да се ДОКОСНЕШ И ДА ПОЧЕРПИШ информация, от опита, който си натрупал,  от образите, картините и идеите, които седят ДЪЛБОКО в теб и очакват просто да ги приведеш на съзнателно ниво НА ДЕЙСТВИЯ И ПОВЕДЕНИЯ В ЕЖЕДНЕВИЕТО СИ...Тогава, когато решиш, ще те помоля да затвориш очи.Точно така, почини си!
   Още щом спомена думата ПОЧИВКА, тялото ти може би реагира според собствените ти възприятия за ПОЧИВКА. Някои хора си мислят, че си ПОЧИВАТ докато стягат някак си цялото си тяло, ръцете...краката...коремът,,мислите.. И това е техният начин, може би дори и това е част от твоят начин да си мислиш, че си почиваш, докато всъщност се напрягаш. И това може би е бил твоят начин... единственият начин, с който си си мислел, че си ПОЧИВАШ, докато си бил под напрежение.  Ти САМ ЗНАЕШ, че всеки човек придобива опитности в продължение на целия си живот. СЕГА ти предлагам да научиш тялото и съзнанието си от една друга много ПО-ПРИЯТНА позиция, какво е ОТПУСКАНЕТО.  Аз НЕ ЗНАМ,  дали тялото ще се чувства ПО-ПРИЯТНО, ако всяка негова клетка е напълно ОТПУСНАТА, ако всеки твой мускул ЗАПОЧНЕ да натежава, сякаш се разстила, като някакво фино кадифе...(пауза)... Чудесно, този нов модел явно в пъти повече ти харесва, защото ти ЗНАЕШ, че е много по- приложим в живота ти. ВИЖДАМ, че процесът вече е започнал и че клепачите ти СТАВАТ толкова НАТЕЖАЛИ, че това СПОКОЙСТВИЕ, което те някак си генерират, можеш с едно дълбоко вдишване и издишване, да го разпратиш към всички части на това ВСЕ ПО И ПО-СПОКОЙНО ТЯЛО....(пауза)... Дай си  НЕОБХОДИМОТО ВРЕМЕ, това приятно чувство да обгърне всеки участък, всяко местенце от твоето тяло...(пауза).
   Когато си в това състояние, ти УСВОЙ един много по-адекватен модел,чрез който можеш освен да даваш възможност на тялото ти да си ПОЧИВА,  сякаш потъва в НЯКАКЪВ СЪН.. така ти ДАВАШ възможност и на умът ти да подреди информацията,  ПРЕЗ ИЗМИНАЛИЯ ДЕН.  Споменът от това как ставаш сутрин.....Как вършиш рутинните си задачи и сега ти можеш да ПРИОБЩИШ този нов модел на поведение, ОТПУСКАНЕ към своето ежедневие. ....СЯКАШ надграждаш нещо в себе си, на база ПРИДОБИТИЯ ОПИТ, КОИТО научи СЕГА. Можеш да си представиш как правиш някои от нещата, които ПРЕДИ СА внасяли у теб притеснение и напрежение, с това чувство на ДЪЛБОКО СПОКОЙСТВИЕ И СИГУРНОСТ.....ТОЛКОВА Е ЛЕСНО, ВДИШВАШ, ИЗДИШВАШ  и сякаш посрещаш ПРИКЛЮЧЕНИЯТА, които ти носи животът по този.,,,,,, в пъти по ЖЕЛАН И ПОЛЕЗЕН начин за теб.... Точно така! ОТПУСНИ СЕ ОЩЕ ПОВЕЧЕ... Остави дори умът ти да анализира тялото ти. Да премине, сякаш през всеки ПРЪСТ, ПРЕЗ ДЯСНАТА РЪКА, ЛЕВИЯТ КРАК,  след това обратно през ДЕСНИЯТ КРАК И ЛЯВАТА РЪКА...Странно, не знам колко време ще ти е нужно да ЗАБЕЛЕЖИШ разликите и промяната , КОИТО СА се появили,..... Може би ще е ги забележиш, почувстваш или усетиш СЕГА ИЛИ СЛЕД МАЛКО. Може би ще ги забележиш, ЩОМ В КРАЯ НА ТАЗИ СЕСИЯ ОТВОРИШ ОЧИ  или пък СЛЕД КАТО СЕ ЗАВЪРНЕШ КЪМ ЕЖЕДНЕВИЕТО СИ С ТОВА ОТПУСКАНЕ,  но аз съм сигурен, че ще ги забележиш по твоят начин. Този начин, който е НАЙ-ДОБЪР, ПОДХОДЯЩ  за да се чувстваш дори още ПО-СВОБОДЕН.....A СЕГА СПИ, СПИ, ПОЧИНИ СИ.  Нека ТЕРАПЕВТИЧНАТА ПРОМЯНА ТЕЧЕ   и тогава, когато промяната ПРЕМИНЕ от подсъзнателно на съзнателно ниво. Твоето подсъзнание ще намери начин да даде знак, като помръдне палецът на дясната ръка. Дори ТОГАВА е съвсем възможно да изпиташ ЩАСТИЕ. Обикновено човек изпитва щастие, когато намери отговор на въпрос, който го е терзаел преди....

петък, 20 януари 2017 г.

Личност,невротичност?

     



И за невротичноста, която раздира човешките ни душици отново и отново. Няма измъкване от този кръг на обреченост, ако човек не се откаже от чуждия живот, в който пребивава. Често пъти всеки един от нас хората седи мързеливо скръстил ръце и крака и очаква чудесата да го споходят без каквото и вложи от себе си не в знак на промяна, в знак на уважение към личността си..Личност?..
    
   И при най-малките разтърсвания, които ни изваждат от зоната ни на комфорт ни хората сме склонни да ревем, да се мрънкаме, да се тръшкаме и да се борим, отново и отново да се върнем зад решетките на собствената си килия. И това не е защото толкова ни харесва, това свещено сакрално място, искаме си го защото ни е познато...А в познатите неща колкото и страх да има, то не след дълго и страхът ни става интимно другарче, с което спим, ходим, живеем, но в никакъв случай не изразяваме онова, което имаме като върховна даденост. Да използваме страхът подобаващо....Обичай себе си! Радвай се на всеки миг! Това са думи, които на моменти са заседнали в главите, в гърлата и в душите ни и още повече тровят оставащите ни преживни дни..Кой да обичаш в себе си? Кой е себе си? А кой си ти, докато въпросът от отсрещната позиция кой съм аз, приковава вниманието ти... Ходи разправяй на някой за Рим и за чудесата там, като той не е излизал от собственото си село. Може да те гледа, да ти се чуди, да се удивлява, но надали ще ти повярва....Със сигурност, не... Това доказва, че рамките на възприятие на всеки един от нас са така херметически запечатали светоусещането ни, че в един момент вместо да боравим с цялата палитра от цветове, ние рисуваме само с така познатите ни черно, бяло, и леко розово с кафяв отенък. Защо се случва това ли?
      

    Защото човекът не иска да се срещне с най-големият си страх, страхът да разбере колко невежо се е отнасял към себе си... Кастанеда пише, че смъртта е спасителка и че в нашия живот, често пъти ние умираме дори без да забележим. Абсурдно в никакъв случай?? ...И докато се развиваме упадъчно, към прогресът, който неимуверно ще донесе собствена гибел, човекът забравя най-важното, че е тежко да плачеш, но още по-тежко е да не можеш да плачеш. Хората ставаме прекалено сериозни в делника си, позволяваме чувствителността ни да бъде отнета лесно и искаме да приличаме на онези гумени чепици, върху, които здраво стъпва нечии чужд крак. И това означава да си на място и да се държиш сериозно. Повишаването на нашата нервнопластичност влиза в разрез с тази излишна, често пъти дори коварна сериозност. Защо ли? Защото сериозните хора определено имат доста сериозни проблеми... И в следствие на тази поредица от излеяния до какъв извод стигаме. Яж, пий, носи си новите дрехи? А това не е ли точно нещото, което натиска здраво главата ни в пясъка?

сряда, 11 януари 2017 г.

Въведение в транс



   Като първа важна стъпка в провокирането впоследствие на транс, това е интервюто с клиента. То определено е важен елемент от цялостната картина, която ще пресъздаваме и изменяме спрямо потребностите и нуждите на клиента ни. В хода на интервюто ние влизаме в тясна връзка с разбиранията на човека отсреща. Разучаваме моделите на поведение, защитните блокажи, с които оцелява индивидът.
  Още със самата връзка терапевт - клиент. Клиентът създава нов свят и място, където може да се разкрие, да получи разбирателство и да разшири познанията  за собствения си свят.  Още в самото интервю се разчупват референтните рамки и системите от оскъдни вярвания, които е създал клиентът.
  Използвам думата клиент в общуването с хората, които посещават психологическа и терапевтична помощ, понеже е важно да се разкъса връзката, която се е унаследила с времето пациент - доктор. Ако се наричат хората, които посещават психологическа помощ пациенти, то мигновено на едно несъзнавано ниво те се отъждествяват, като болни. А точно това е връзката, която терапевтът е нужно умело да пресече и преформулира. Пациент в съзнанието  огромна част от нас хората, звучи, като човек с болест. Поставянето на диагноза  и вкарването на човека в графата нуждаещи се от належаща помощ, мигновено измества контролът и вярата на човека, като външен фактор. И тогава терапията става в пъти по-трудна, понеже клиентът загърбва собствените си сили и потенциал и започва да вярва на диагнозата, хапчето, техниката.
  В хода на интервюто терапевтът е нужно да изследва емоционалните динамики, историята, травмите, хобитата, интересите, връзките със семейството, приятелите. По този начин терапевтът освен, че събира и анализира информацията, то той създава мост, по който да тече терапевтичният процес. В разговора се раздкрива вътрешната карта на клиента и терапевтът, като страничен наблюдател има възможност да види освен слабостите, така и предимствата, които може да използва в полза на клиента, за да отключи и оптимизира естествените механизми за справяне. В последствие на транса терапевтът умело използва тези силни страни, като освен, че променя гледната точка спрямо проблемните ситуации, то и паралелно с това спомага на клиента да намери необходимият ресурс, с който да продължи напред.
  Но преди да се въведе човекът в транса в течение на разговора терапевта помага на клиента да създаде система от вярвания и да създаде някаква по-подходяща посока, чрез която да разчупи възгледите си.
  Терапевтичният транс е състояние, в което обичайните възприятия са променени, а вследствие на това се променя и разширява ресурса, с които разполага човека. Но трансовата индукция, не е стандартизиран подход, тя  е индивидуална спрямо нуждите и очакванията на нашите клиенти. Терапевтът е нужно да бъде наясно, че за да въведе човека в транс е нужно да използва най-оптимално всички негови система, бази от вярвания, очаквания и поведение, което се е превърнало дори в навик. Терапевта е нужно да последва индикациите, които носи и произвежда клиента и когато терапевта добре проучи и изледва клиентските знаци, които разкриват до каква степен се  е изградило доверието не само спрямо терапевта, но и към клиента към самия себе си и хипнозата, като метод, тогава в пъти по-лесно ще се събуди освен желание, но и способност, човек да преживее променено състояние на съзнанието. Разбира се терапевта може да възбуди любопитстовото и вярата в клиента, като сподели за сходни случай завършили успешно. Това ще допринесе човекът от  да пожелае транса и да активира своите собствени потенциали за справяне с проблема.
    По време на установеното интервю терапевта утилизира, тоест оползотворя и използва сигналите и поведението на клиента, за да постигне ниво на променено състояние на съзнанието.  Инциирането и работата с транс  преминава през няколко етапа, като първият е фиксирането на вниманието. Вторият е депотенциализиране или разширяване, объркване, откъсване на клиента от обичайните му рамки и вярвания. Като трета стъпка това е работа с несъзнаваното, като тук е възможно терапевта да използва всякакви приоми, техники и методи, каламбури и коанични формулировки, с които да придаде различна визия на проблемната ситуация. Това е момент, в които клиентът търси собствените си ресурси, с които да се справи с житейските неволи, които са го споходили. Като следваща четвърта стъпка е нужно да се активират тези ресурси и психически механизми в полза на клиента. Това става освен в транс, защото трансът е възможност за придобиване на нова опитност. Това се случва и в петата последна стъпка в прилагане на преживяното и научено вече  в съзнателно действие в ежедневието.
    Повечето хора смятат, че хипнозата си остава метод, които започва и свършва началото си в кабинета, но това не е така. Хипнозата в съчетание с опита на терапевта и волята и мотивацията на клиента се пренасят успоредно и в съзнателните компоненти на клиента. Най-важното, което клиента е нужно да придобие в хода на терапията е само освобождение, но и възможност да посреща сам негативните случки, емоции и неволи, които ще му поднесе съдбата. Защото терапията не обещава щастие. Щастието е въпрос на личен избор и преценка. Терапията е нужно да вещае освобождение, придобиване на опитност, разгръщане на нови ресурси, разтваряне на нови енергийни потоци. По какъв начин ще използва клиента цялата тази база е въпрос и на отговорност към самата му личност и живот, като цяло.

сряда, 4 януари 2017 г.

Трансът, като естествен метод

 
   Когато споменем думата транс или хипноза, това все още буди недоверие и страх  в повечето хора. Досегът до несъзнаваното винаги е съдържал тази нотка на незнание, мистичност, съчетана с архаичност и магия. Хипнозата е инструментът, който работи и действа директно с несъзнаваните структури на индивида. Но, ако трябва да вникнем по-дълбоко дори инициираният транс в съчетание с умелото водене на терапевта и развитото творчество на клиента, дават възможност на хипнотизирания да се взре и да почерпи опит от примордиалните и колективните несъзнавани форми, които седят, като основа, от която произлизаме и нашата градивна единица.
 
    Хипнозата освен засилена комуникация между терапевт - клиент, е опитност, която човек изживява, а вследствие на терапията, волята и мотивацията си, приобщава  умело в ежедневието си.  Хипнозата е разширение на съзнанието. И макар, често пъти човек да се плаши от думата "Хипноза" със сигурност, той самият предизвиква или се поддава на това състояние, макар и без собствено знание.  В хипноза, човек може да се докосне до такива феномени, до които абсолютно с  никой друг терапевтичен метод не може да възпроизведе. Но колкото и уникална да е хипнозата, тя си остава един инструмент, както всяко друго терапевтично направление.
  Трансът е вълнуващ, но инициирането му е в пъти по-интересно. Инициирането на трансът определено е една от най-майсторските стъпки в хипноза. Когато трансът е вече съпътстващ феномен, тогава до голяма степен човекът сам намира отговори на дадените въпроси и казуси, които го терзаят. Разбира се, не оставайте с впечатление, че хипнозата е панацея и всичко това се случва, като  с магическа пръчица.
    Хипнотичната индукция или въведение в транс започва много по-далеч от това "Затвори си очите, спи и тнт". Хипнотичната индукция отчасти започва с  посрещането на клиента, с разговора и темите, които съпровождат сесията. В самият разговор е нужно да се създаде рапорт, тоест да се намерят сходни теми, общи интереси, сходство в позицията на тялото и да се изгради  пренос и емпатия, по които умело да тече терапевтичната работа.

      Защо е нужно да има синхрон!?

  За да може несъзнателно клиентът да припознае себе си. Ако хипнотизатора има достатъчно опит дори може да говори в ритъма на дишане на клиента, още при самия разговор. Това ще допринесе за още по-голяма връзка между водещия и водения. Когато се копират движения, жестикулирането и някои лексикални особености, несъзнаваното на клиента, започва да намира сходство, а това спомага защитните бариерите да се премахнат. Има ли синхрон, то несъзнавано  на клиента оприличава хипнотизатора, като свое подобие, а когато знаем, че нещо прилича на самите нас, то със сигурност  сме готови да го  допуснем в пъти по-лесно и бързо до себе си.

    Още с разговорът и поведението си хипнотизаторът инициира транса. Веднага идва въпросът как ? Със своят изказ, мимики, жестове, експресия, дишане. За да въведе успешно своят клиент хипнотизатор е нужно да знае първо какво е транс, второ самият той да има опит в променените състояния на съзнанието. Когато хипнотизаторът има този опит и се въведе в една лека автохипноза, то моментално това ще се предаде в човека отсреща, посредством огледалните неврони. Огледалните неврони са мозъчни клетки, които се активизират, когато правим нещо или когато гледаме друг как прави същото нещо. Това означава, че те ни дават възможност да имитираме чувство или състояние. Точно тези клетки ни позволяват да предусещаме, да съпреживяваме.  Тоест хипнотизаторът в повечето случаи е нужно първо да встъпи и влезне в състоянието на клиента си, а след това умишлено  да приобщи и приведе клиента си към своето състояние, като например съзнателно забави дишането си, направи премигването  си тежко, остави тялото  си отпуснато,  то същите феномени ще започнат да се наблюдават при човека от среща.

   Като нещо определящо и  важно за въвеждането в транс някои смятат, че е хипнотичния глас. Лично за мен това да се смята, че хипнотичният глас въвежда човека в хипноза е доста размито и старомодно  тълкувание. Хипнотичния глас е важен, но  при самото въвеждане гласът на хипнотизатора  не е нужно да променя тембъра, ритъма  и интунацията си. Защото, ако до един момент сме говорили, като будни, а след това, кажем "Добре, затвори очи" и започнем да говорим бавно и монотонно, то ние мигновено ще вдигнем абсолютно всички  защитни бариери на човека отсреща. Трансът е нужно да се случва по-естествен, неподправен начин. Гласът може да се промени при въвеждането, но в много малък диапазон и нюанс. Всяка една драстична промяна на средата и общуването, няма да въвежда, а ще извежда човека от транс.
 
    За да направим задачата си по-лесна освен чрез утилизация на всичко случващо се, след като човекът е затворил очите си можем да му дадем задачи, които да върши. Като например: " Съсредоточи се върху краката, ръцете, допира на дрехите с тялото ти, музиката и ритъма на моя глас!". Когато сме задали тази задача, но не с провлачен бавен глас, а с ритмичност и бодрост, то клиент вече е затрупан с информация. Неговият мозък вече има какво да върши,  но мозъкът не може да извършва всички тези команди едновременно, така, че следващата команда, която поддадем моментално ще премине през съзнателните бариери: " Точно така. Сам знаеш, че всеки има нужда и от почивка. Отпусни се!  Почини си!". Ако е подготвен и има доверие, също и заявка за работа, със сигурност след втората команда човекът ще е вече  в транс.
    За да се въведе човекът в хипноза дори не е нужно да е легнал или седнал. Може по време на  разговора, да го помолите да стане и да започнете да обикаляте стаята с него, като му казваме да се преструва на хипнотизиран и, че с всяка крачка, че ще се отпуска все повече. Можете дори да го накарате да копира вашето поведение или да ни гледа как ходим бавно, провлачено, отпуснато и лежерно.  Можете дори да го накарате да стегне цялото си тяло и да оставя подсъзнанието да избере, кое е по-правилно за него да седи така стегнат или да се отпусне! Това е типичен пример за   въвеждане през тялото. Възможно е авторитарно да накарате човека отсреща да изпълнява вашите команди и да следва всяка ваша дума, но тук говорим за Класическата руска или така наречената "Мачо хипноза". Аз лично я използвам в много редки случай, защото народопсихологията и културата са определящи фактори за протичането на хипнотичния сеанс. Например руснакът е готов да изпълнява, за това и авторитарният подход върши работа в Русия, но например по-голяма част от българите са нужно да бъдат побутвани, водени по-меко, индиректно. Но какъвто и да е начинът на водене то транса си го носи самия човек в себе си.
   Човекът сам си влиза в хипноза, стига да разбере, че хипнозата е нещо съвсем естествено и приятно. Често пъти дори споменавам на хората, че докато си говорим те вече са в хипноза, а те седят и не вярват, но ние всъщност сме в един повишен обмен на информация. Рапортът или връзката е толкова силна, че когато са вече в транс и ги помоля да си представят някои образ, те ми казват, че са си го представили преди това даже.

    След индукцията, не е нужно да се отброява, като по филмите 10,9,8....1, за да се задълбочи трансът, нужно е просто да се описват картини или да се дават нови инструкции. Нужно е да постъпва нова информация, с която да се работи. Образът е синтезирана информация. При нас хората идеите и преживяванията, често пъти се визуализират и описват чрез картини.  Когато картините, които описваме биват пречупени през личността на клиента, то той самият е готов да се задълбочи още повече и повече, защото навлиза в собственият си свят.  Разбира се има хора, които не виждат никакви образи, но усещат, това означава, че те имат развита просто друга модалност. Ние можем да я използваме и да въвеждаме чрез нея.
 
   Въвеждането в хипноза разбира се става по хиляди начини. Може дори да се разкаже приказка. Всяка майка, която е разказвала приказки на детето си може да прави хипноза.  Докато сме живи ние носим образа на детето, а детето в нас винаги обича да му разказваме. Когато започнем  приказката веднага ще се активира телесната памет и тялото ще си припомни онези мигове, в които се е отпускало до семейното огнище, а мирисът на дърва в печката се е разнасял, в съчетание с топлината, която ни е въвеждала в света на приказките, свят,  който все още съществува. И аз съм сигурен, че можеш дори да се убедиш в това, просто, като затвориш очите си, докато си там до огнището и се понесеш  към вълшебствата и приключенията, които те очакват......


понеделник, 2 януари 2017 г.

Паническата атака, път към потенциала! Първа част.

 


     Тревожността и паническите атаки са състояния, които подсказват, че нещо в нашия живот не върви в правилната посока. Погледнато от медицинска гледна точка серотонинът, адреналинът, кортизолът и куп други биохимични структури са причината за появата и преживяването на сривове в нашите системи. Разбира се, че физиологията, биохимията са пряко свързани с всичко случващо се, но в повечето случай те не са основната първопричина. Те са следствието, което носи след себе си паническата криза.
    Но, за да се справи с човек с дадената ситуация е нужно да обхване всички аспекти на един проблем. Всеки проблем  е проблем, докато или не променим гледната си точка или просто не дойде по-голям проблем. Но едно е сигурно, че всеки проблем носи решението със себе си!
     Физическите симптоми се преодоляват с физическа работа. Динамично натоварване, което  разчупва невротичните лимите, спомага за поемането на нова посока. Разбира се, това се случва постепенно, но практикуването редовно на динамичен спорт с времето дава положителен аспект във всяка една сфера. Събужда се мотивация, устременост, вяра, тонус и тнт.  Паническите атаки носят същите симптоми, като всичко, което натоварва нашето тяло. Сърцето бие, мускулите са напрегнати,  усещаме пулсът чак в главата.Когато приучим постепенно тялото, а в последствие и съзнанието, то ние започваме да изграждаме вече нови неврални пътеки.

            Какво означава това?
 
  Това означава, че нашите възприятия спрямо тревожността постепенно ще се изменят, тоест симптоматиката ще отслабва, защото ние подлагаме тялото на всекидневен сблъсък, стимул (спорт), наподобяващ паническа атака. Когато тренираме разбира се, ние влияем и на биохимичните процеси. Увеличава се нивото на серотонин, допамин, енкефали и тнт. Но това е само от една гледна точка - физиологическата.
    Но тревожният човек е разбрал нещо, което може би на друг ще са  нужни доста животи. Тревожният човек е разбрал, че освен тяло, органи и мозък, ние притежаваме нещо в пъти по-фино - душа. Когато душата боледува, тогава настава тягостен хаос в целия организъм.

    Какво означава душата да боледува?

    Това означава, че човекът е изгубил себе си и живее в несъответствие спрямо своите заложби и дадености. Когато това несъответствие продължи прекалено дълго, човекът развива една скрита невротичност, която остава незабелязана или пък самият той отхвърля с лека ръка. Невротичното поведение може да се изразява в хиляди аспекти като: потъпкващ мазохизъм, отбягване на отговорности, отричане на реалността, инфантилност, безпокойство, безсъние, крампи, болки в корема, главата,  употреба на алкохол и тнт. Ако човек не предприеме мерки да преустанови, преформулира някои от дейностите и убежденията си се стига до следващото стъпало панически пристъп.
     Паническия пристъп не идва при всеки.  Да кажем, че идва при тези, на които съдбата дава втори шанс. И споменавам, че това е следващото стъпало, защото, ако човек не се нагърби със задачата да променя живота си спрямо собствените си щения, идва по-лошото- болести. Всяка болест се инициира  от неразбирателството в нашите изначални принципи. Ние сме родени да бъдем свободни, а в един момент ставаме затворници, зад решетките, които сами сме поставили. Паническата атака идва или да разбие затвора или да сложи още по-големи зидове. Какво ще се случи, избираме ние! Всеки сам решава за себе си, кое е добро за него на този етап от живота му, но когато тревожността те гони просто започваш да следваш един ритъм, който често пъти надхвърля разбиранията ти. Ритъм, който отначало ти изглежда прекалено абсурден, чужд дори. Но подгони ли те лавината на тревожността място за крачка назад няма.       Обикновено тогава настъпва периодът на промените при хората.Периодът на промените може да бъде и с положителна и с отрицателна величина.  Отрицателният аспект се изразява в стотици ограничение и бездействие. Като по този начин човекът си мисли, че ще ограничи страхът. Но страхът в 99% от случаите идва от вътрешния ни космос, а не само от външния свят.
   Промените могат да бъдат дефинирани, като положителни, когато се запази и разширили вярата, благоразумието и осъзнатостта. Всяка една малка промяна води до по и по-голяма и в един бъдещ момент, когато се обърнем назад виждаме, колко много се е променил начинът ни на живот, възгледите, колко по-хармонични сме станали, но това се случва само и единствено, когато човек е готов да поема отговорности.  Когато е готов да следва сърцето си, когато е готов да бъде себе си, ръжена на тревожността се превръща в магическа пръчка. Да, от тази пръчка по някой път и боли, но пък често пъти магията се крие отвъд болката.
     По-творческите натури започват да развиват своите таланти при това благодарение на тревожността. Тревожността е потенциал, който търси мястото, в което да се вложи градивно.
По някой път тя  е пътят, който ни води до писателя, художника, скулптура, оратора вътре в нас. Но разбира се, за да се стигне до там е нужно работа.

      Съвместно  с преминаването през физическите компоненти и преформулирането на  симптоматиката  чрез динамичен спорт и физически дейности, следва процесът на когнитивни нагласи, убеждения и неадекватни възприятия, които затормозяват вътрешния ни свят.
      Освен мисловните процеси,  до голяма степен тревожността се отключва и от травматични преживявания , като загуба на близък, провал, преумора, наркотични вещества, алкохол, раждане, сватба и тнт. Купища може да са първопричините. Една основна база от тях обаче се крият в детството. Образът на детето е образ, които ни съпътства до самата  ни смърт и така както дете е приемало света, така и ние вече, като възрастни го приемаме. Макар и да сме вече големи и зрели хора, това няма такова значение, защото страхът на детето, вече е пренесен във възрастния индивид. Нужно е проследяване на семейни връзки и отношения, защото често пъти семейните възгледи и родителските напътствия са се оказвали тиранинът, който ни е спирал, тиранинът, който не ни е давал възможност да се проявим в целия си блясък.
        След, като в кабинета на терапевта се попреработят част от травмите, то  в самото начало е съвсем възможно невротичноста и тревожността да се повишат. Тук важи максимата, че за да бъде качествено излекувана една рана, то тя е нужно да бъде отворена, почистена, зашита, а след това  й трябва време, за да заздравее. Веднага се поражда въпросът колко време? Хората искаме всичко да се случва максимално бързо, но не си даваме сметка, че най-бързото не винаги е най-доброто за нас.
         В хода на терапията се включват различни защитни механизми, който бранят упорито неврозата. Колко абсурдно звучи, но човекът си иска болестта и това желание присъства в абсолютно всеки човек. Неврозата е нещо, което колко и да ненавиждаме една част от нас винаги   желае. Неврозата дава на индивидът внимание, грижа. Тя се явява причината и за неуспехите. Човек винаги иска да намира в нещо извинение, така, че какво по-хубаво извинение от това. Дори има възможност, ако терапията започне да става успешна човекът да я прекрати. Или за да задоволи напълно своите желания невротичният индивид може да намери терапевт, с който да терапията да няма ефект, но точно в това да се крие ефектът, който желае клиентът. По този начин той ще се увещава, че предприема всички възможни действие, но уви някак си съдбата е неблагосклонна към него. Абсурдно звучи, нали?

                        Защо това се случва?
       
     Защото невротичното поведение вече до такава степен се е сраснало с личността на индивида, че за него е трудно да проумеем, какъв би бил  животът му  без безпокойство.
Често пъти дори хората споменават, ако нямат тревожност ще направя, това, това и това. Ще сбъдна мечтите си, ще постигна целите си. А самите те знаят, че толкова дълго са отлагали всичко това, че сега тревожността е едно добро оправдание, в което могат да намерят утеха.
     Травмите и ограничените разбирания в съчетание,  които лежат във всеки един от нас пречат на движението на енергийните потоци. В един момент ние започваме да боравим само с един определен процент, а не с целия капацитет, с който разполагаме. Представете си, че нашето тяло и съзнание е едно корито на река. Реката е нашата енергия, която тече. Ако няма огромни камъни вода се движи свободно, но ако такива съществуват, (травми, които са непреработени), то интензитета на потока намалява. Човек може да усети умора, сънливост, други пък могат да усетят един непрекъснат позив за действие. Но тревожността си остава енергия, която чака да бъде  впрегната, за да тече в правилната посока.

  Ще завърша тази първа част на тази статия с малък отказ на Луиз Карол, "Алиса в страната на чудесата":

АЛИСА: Как може да победиш, ако си загубил всякаква надежда?
- ЛУДИЯ ШАПКАР: Първо губиш всякаква надежда, а после всичко се нарежда по най-добрия начин.
- АЛИСА: Но нали надеждата умира последна...
- ЛУДИЯ ШАПКАР: Ха-ха-ха, избягай от оковите на собствените си шаблони. Мислиш, че извън пределите на надеждата има само развалини? Всъщност само ако се лишиш от последната си надежда, ще можеш да станеш истински свободна. Нищо няма да те държи повече, ще ти е все едно и най-сетне ще получиш възможност да си съсредоточиш мислите върху това, което трябва да правиш, а не върху това какво ще стане сега. Затова, когато умира надеждата знай – всичко едва сега започва и постъпи по друг начин.
- АЛИСА: Да постъпя по друг начин по отношение на кое?
- ЛУДИЯ ШАПКАР: Няма значение. По отношение на каквото и да било... Към себе си например. Надеждата е следствие от навика — смъртоносна инерция да запазиш старото. Убий надеждата.