Сбогом

 
           
           Седях на терасата,пушейки поредната цигара! Виждах димът как се движеше, като тънка струйка, която бързо, бързо изчезваше! Беше сутрин! Аз отново напусках блажения си съня си, заменяйки го с  блудкава действителност! Не намирах нищо, което да ме впечатли! Всичко беше толкова еднообразно! Като се замисля думата еднообразно беше най-точната, с която можех да опиша това, което изпитвах! Беше около седем часът, но хората, сякаш отдавна бяха станали! За повечето от нас сънят беше единственото място, в което  можехме да преживеем всичките си мечти! За съжаление звънът на будилника разрушаваше цялата идилия!
   
     Действителността, за някои, това беше комшарът, който  преживяваха след като се събудят!
  Всичко беше толкова ясно изразено по лицата на повечето! Аз стоях тихо и самотно и наблюдавах само!  Спирките бяха препълнени с хора! Хора, които с готовност прахосват поредния ден в работа, която не харесват, пари,които не им стигат, отношения,които ги тровят..
   Въпреки усещането на ненавист, което те излъчваха, умело  се запазваше добрият тон! Поздравяваха се с "Добро утро", "Приятен ден", но всички тези думи бяха струпани напразно, защото това беше последното нещо, което бе останало от детското им възпитание...Усмивките,които се прокрадваха, опитвайки се да разбулят липсата на емоции, бяха през зъби, фалшиви, восъчни усмивки! Хората бяха забравили отдавна да дават път и свобода на това, което изпитват! Повечето от тях си мислеха, че щом умело потъпкват сълзите си, то по този начин дават път на щастието! Но човеците сме прекалено малки! Енергията ни е твърде оскъдна! Колкото и да се мъчим, то ние не можем да контролираме всичко! Родени сме да следваме, онова, което тече отвътре!
    Спирките гъмжаха от изгубен народ, който висеше, като ято свраки накацали на някой клон! Всеки оглеждаше другия, сравняваше се с него! Отношенията с тези, които бяха повече се крепяха на  единствените опции -  омраза, презрения или пагубно лицемерие!
   Хората сме  свраки! Радваме се на цветното, бляскавото, онова което  ни отличава от другите, които са  на същия хал! Всеки от нас си лягаше с мисли, че притежава толкова много, че от него зависи едва ли не целия свят! Но мечтите свършваха щом се разбудехме и отново ни грабваше въртележката на ежедневието!
   Наблюдавах, как дори слънцето не искаше да се покажа и да ни види! То седеше тъмно, мътно, прокрадваше се със сетни сили иззад смокът, който беше премрежил, дори душите ни!
        Ние живеехме в клетка! Клетка разделена чрез всевъзможни деления! В едно съм сигурен! Ние бяхме затворници! Малки птички, които са забравили какво е да летят, на това приличахме! Клетката колкото и просторна да бе в нашите представи, то тя беше прекалено оскъдна, за да се понесеш и усетиш вятърът, който свисти около теб!
    По-смелите удряха гърдите и главите си в решетки! Но всичко беше безуспешно! Чуваха се само възгласите на онези, които отдаване се бяха предали"Няма смисъл! Откажи се! От теб не зависи нищо!". Толкова бяхме закърнели! Толкова  мислехме, че знаем всичко! Толкова, толкова че някой заговореше ли за летене и свобода, то той беше обявяван за луд!
         Стотици хиляди неосъществени таланти и погубени души лежаха погребани, зад тези разбирания! Разбирания, които всъщност бяха решетки, които лишават, ограбват и захвърлят всичко да гине и да изчезва безвъзвратно!  Словата на предалите се, рано или късно ти пречупваха крилата! И така от онзи дето някога си вярвал, че зад клетката има нещо! След време ставаш този, които с подправена вяра и надежда тръби, че решетките са сложени за пазят, защитават, от опасностите дебнещи навън!
   Счупят  ли   крилата ти, едва ли имаш шанса  да пробваш летиш отново! Грижите, задачите, нервите оказват своя отпечатък! И така бавно, но сигурно се изплъзва най-голямата ти мечта! Да разбереш какво е горе, извън пределът, отвъд ритлите, които вече са прерязали мерака ти!
 
      Цигарата  догаряше, а автобусите претъпкани с хора, затваряха вратите и потегляха! Нямаше време, нямаше време! Всичко се случваше толкова бързо! Докато повярваш на старите, че животът е един миг, то ти ставаш вече един от тях! Ставаш от онези хора,които в младостта са ти досаждали! Но дойдеш ли на тяхното, тогава разбираш правотата им! Колко нечестен е животът само?!Уж ни мамеше, че всичко знаем. Подсказваше ни, че всичко зависи от нас. Но впоследствие ни оставяше да пълзим и лазим, а той продължаваше, продължаваше без дори да ни почака!
    Станеш ли  дърто мрънкяло, свършила е твоята! Казвам ти го от личен опит! Единствената сигурна упора за мен  сега са патериците, с които се придвижвам! Тялото ми вече се отказваше!Не можеше да издържи на темпото, което някога си мислех, че мога да поддържам вечно! Силата ми намаляваше ден след ден и колкото и да не исках и да се борех, то аз бях прекалено слаб, за да се противопоставя! Но въпреки слабостта и годините си, аз съм горд! Аз успях да запазя нещо много ценно от детството си! Запазих онова, нещо, което винаги ми е доставяло удоволствие - писането на стихове!
   Работата и писането, бяха нещата, които все още ме поддържаха деен! Не искам да се лишавам от тях!Бавно се изправих от стола на терасата, хванах се за патериците и едвам, едвам се завлачих към бюрото! Болеше ме!Ревеше ми се от болката! Костите, кожата, движението ме убиваха! Нямаше друг начин!  Колкото и да стенех нямаше кой да ме чуе!...Така, че по-добре да прехапя устни и да дам живот на тези няколко крачки, който ще ме отведат до най-ценното -творчеството ми!
     Сигурен съм, че сами знаете, какво се случва с не можещите, бавните, остарелите! Изоставят ги! Хвърлят ги в лапите на самотата, която всекидневно ги изтезава! А тогава става страшно..! Безразличието и насмешката, с която гледат хората вече тотално те отчайва! Исках да сложа край! Исках да се самоубия!  Не можах!Стоял съм много пъти на тази тераса и съм бил готов да приключа всичко, но просто бях страхливец! Страхливецът, който пишеше и твореше десетки години наред и всичко погубваше, запазвайки го за себе си! Не посмях абсолютно нищо да дам! Да покажа! Не посмях да си повярвам!
       Спомням си едно време, когато започнах да пиша! Бях на дванадесет! Първото ми стихотворение се казваше "Полет"! Бях горд със себе си! Майка ми също! Но баща ми беше серт човек! След като го прочете ми забрани да пиша! Каза ми, че от това няма никакъв смисъл! Било по-добре да се занимавам с нещо градивно! Нещо, което ще ми донесе светло бъдеще! Забрани ми да позоря семейството с тези драсканици! Насочи ме към шлосерството! Такава беше и неговата професия!
         Не можах да се противя! Бях малък и слаб! Такъв се, чувствам и днес, но поне  само отчасти го послушах!  Събрах кураж в детското си сърце и не спрях да пиша! Но спрях да вярвам, че от мен ще стане нещо!В този ден, с тези думи баща ми затвори вратата на моята клетка! Обрече ме самоизтезание! Птичката никога не разбра какво е да лети свободно! Каква идилия само, "Полет" без криле...Това беше воденичният камък, който за седемдесетте си и пет години не можах да преживея и сваля от шият си! Създадох семейство, деца, внуци, но голяма част от мен живееше  в миналото, в онези първи редове.                                                                                                

                                                                                         Разпервам аз крила към небесата,
                                                                                              докосвайки онази синева,
                                                                                              усещам трепета в перата ,
                                                                                                 трепет носещ свобода....

      Е,старче, поне се докосна до нещо, което никога не прие напълно за своя съдба! Съжалението не може да ти помогне! Каквото било, било! Вече си стара гарга, даже нямаш и пера по себе си! Летенето е за младите!  Така поне се разсмивах и утешавах!
     Читателю сигурен съм, че не ми остава много! Накрая съм вече! Знам, че ще потъна в забрава след смъртта си! Но със сетните сили, които ми остават съм решил да споделя нещо свое! Аз съм на седемдесет и пет години! Отивам си..! Нека това да е първият, а може би и последният път, в които разпервам изморените си прашни, тежки криле! Нека с този стих, ти напомня, че времето е прекалено оскъдно, за да придаваме толкова голяма важност на решетките, които другите са приели за свои! Нека това да бъде опитът, последният опит, в който можем да загубим живота си, но да се пробваме да бъдем свободни! Нека да опитаме, поне веднъж...само веднъж...нищо повече от веднъж...!  Един опит, една съдба, един живот и после всичко свършва!


Сбогом, аз ти казвам вече,
отказах се отдавна да летя,
Сбогом, аз изчезнах вече,
потъвах в здрач и тягостна тъга!
Сбогом, хиляди проспани дни,
отивайте си  надалече,
Сбогом, болката гори,
останал сам с притихнали мечти!
Сбогом, мъка, сбогом тягост и печал,
верни  с мен до края бяхте,
Сбогом, отивай си и  забрави,
тихо твоят глас след мен звучи!
Сбогом ти прошепна нежно,
усещах стъпките ти в нощта,
Сбогом не пилей надежда,
сълзите стичат се като река,
Сбогом, всичко в мене ти открадна
с тези думи и се изпари,
Сбогом, вдъхна ми доверие,
всичко някак ще се нареди,
Сбогом, знам, че времето лекува,
нужна ни е свобода!
Сбогом, аз ще се опитам,
размахвайки пречупени крила!
Сбогом, обещах  на себе си отдавна,
че ще  пробвам да  се отделя!
Сбогом, Сбогом, Сбогом,
ятото  след мен крещеше,
плашеше ме със свирепи възгласи
Сбогом, зов към мен летеше,
Сбогом, птиците умираме сами......                

Нужна равносметка

     Луната се извиваше, като сърп, който разделяше небето със светлината си. Тъмнина и уют се разнасяха в тази тиха септемврийска нощ. Макар и лятото да бе към краят си, последните ласки, с които то флиртуваше с есента се разтваряха в мигове, които потапяха в размисли.
   Природата отново беше готова да се преобрази и да се задвижи към есенните шарении, които щяха да вдъхнат пъстрота и едно неприятно чувство на тъга. Отиваше си лятото! Tоплината, слънцето, всичко, за което човек си заслужава да живее, си отиваше.
     Какво нещо бе животът само? Чакаш ли да живее умираш си с чакането.. Странен живот, интересен и наситен с толкова много нюанси, че едва ли можеше да бъде вкусен само с едно съществуване!
     Смърт, живот всичко се нареждаше като пластове, в които абсолютно нищо нямаше значение! Нито колко имаш, нито колко знаеш, нито накъде отиваш! Единственото важното нещо беше, колко можеш да си  позволиш, откраднеш и приобщиш към себе си , казвайки си "Аз заслужавам".
     "Аз заслужавам", едни толкова прости думи, които обществото бе осъдило с названието егоизъм, егоцентризъм, самолюбие.  Всичко се дължеше на частицата "Аз" в това словосъчетание. Много лесно е човек да казва ти, той, тя, но стигне ли се до Аз, то рядко сме способни да похвалим себе си и да признаем своите постижения, провали и унижения, затриващи възможностите да бъдем щастливи.
        Всъщност, като се замисля лесно е човек да бъде нещастен, това беше една от главните роли, които ни бе отредил онзи, който все още не знаеше, какво е щастието. Две толкова лъжовни еднозначни понятие щастие и нещастие. В действителност сигурен съм, че няма нищо такова, нищо сходно към това, към което се стремим . Сещам се веднага за думата любов, дори ми става някак си забавно. Хиляди книги, животи и съдби посветени на любовта, а фактически човекът си умира с незнанието. Любовта е едно ново чувство, което се явява тогава, когато то само реши. Безвластни, обречени, по някой път дори сме наказани да изживяваме всички болки, които ни носи така желаното усещане за приемане, разбиране, съпричастност и подялба на тегобите.
     Търсене, лутане, скитане по хорските двери и накрая, когато приседне човек и се втурачи в себе си долавя онзи дълбок страх. Страх, че сутрин, когато се взре в огледалото ще усети онзи укоряваш поглед   на човека надникващ от чуждата реалност. Образът в огледалото, сякаш е постоянно жив и вечно чакаш да бъде опознат, приет и изтръгнат иззад отражението. За жалост обаче безвремието, в което живеем рядко ни дава този шанс. Вгледаш ли се в себе си, това означава да се изгубиш, да забравиш и да се понесеш по онези друмища, по които все още не е стъпвал човешки крак. Всичко седеше и чакаше мига, в който човек ще се престраши и направи първата най-трудна крачка, съчетана с думите "Аз заслужавам".
    Но това беше толкова далечно за повечето... Защо точно аз да съм човекът, който щеше да си позволи да  разбие тази прокоба? Вместо да поемам тази излишна отговорност, то аз можеше отново и отново да срещам с онзи лик от огледалото. Физиономия, която приличаше на моята, но някак си се губеше и изневиделица отново се натрапваше, изкарвайки ме от създадените  представи за човечето, което съм. Макар образът всеки ден беше еднакъв, то излъчването му бе различно. Често съм се питал, на кое ли да вярвам?  На това, което виждат очите в огледалото или това което очите от огледалото виждат в мен?
  Да не бях те срещал - по-добре.. Името ти да не зная- по-добре.Тогава нямаше да има главоблъсканици, противоречие и прахосване на оскъдното ми време.
  Днес, утре, вчера, какво значение имаше кой ден е, когато нищо не поемаше на някъде!
Всичко вървеше с онази лъжа, с която бях привикнал, от утре, от понеделник, от другата седмица...Вярвах си, че съм добър лъжец и успявах да скалъпя отново онази  идилия, която да ми донесе така търсеното осезание за  лично постижение.
   Аз продължавах обаче по своя път, така както онзи от огледалото продължаваше по своя. Стараех се да се  срещаме рядко! Но в онези неприятни мигове, в които допирахме погледите си по средата на пространството и двамата изпитвахме чувството, че животът ни преминава пораженчески. Въпреки това, си намигахме  окуражително, като си казвахме, че има какво още да дадем един на друг. Всичко обаче ми се струваше недостатъчно, неудачно! Исках още, но само исках...
      Не безсилието, а  страхът от отговорността беше виновен, да съм на това дередже. По средата, между всичко, на една ръка разстояние, а нещата всъщност бяха толкова далечни, чужди и същевременно толкова принадлежащи.
     Това ми напомня на един сюжет, които се разиграва в съзнанието ми, когато съм в безизходица!
   Представям си една огромна, студена стая, с хиляди шкафчета, разграфени като кутийки. Тръпки ме побиват щом се сетя за тази зала. Залата на смъртта или моргата. Никога не съм посещавал такова място, но го създавам по един мой прототип. Представям си, че съм там, усещам атмосферата  и натрапчивия мирис. Един особен мирис на застинала плът, мечти и замръзнали сълзи. Всичко е вкочанено, дори и мечтите са погребани в тези урни, в които телата чакат да бъдат затрити за последен път.
      Хлад, студенина, обстановката там бе толкова неприятна, че дори и съжалението и тъгата  не присъстваха. Имаше само хиляди, хиляди тонове месо, които нямаха шанса, дори да изгният подобаващо. Хладилници за плът и буркани с консервирани душите, така си го представях.  Подредбата ме удивляваше! Всичко там бешее  прецизно наредено, надписано с етикет, име и дата. Срокът на тези стоки беше изтекъл, беше време за бракуване. Оглеждах се по надписите и търсех, търсех.  Търсех, онова, което все още имах надежда, че мога да спася.  Разглеждах надписите един по един. Бях втрещен, когато погледът ми се спря на моето име. Плахо пристъпих няколко крачки напред. Приближих се, а  от кутията лъхаше едно усещане, че отворя ли я, ще видя целия си живот как преминава, като на  лента пред очите ми. Какъв живот само,няколко мига и край!  Озовавам се тук, сред онези, които също, като мен са вярвали, борили и накрая предали в обятията на вечното безвремие.
     Беше ми интересно какво се крие в този сейф на смъртта, зад който беше залостен застиналата живина!
     Отворих кутията и извадих тяло от камерата. Това беше моето тяло. Беше същото онова, което ми служеше вярно и дълго времена наред. Приседнах хванах се за измръзналата си ръка и започнах да се утешавам, че животът има продължение. Да се самозалъгвам ми се отдаваше! Вътрешно се надявам, че този номер, пак ще мине...Докосвайки се, долавях. че  силите вече се са изплъзнали, останали разпилени сред онези безмерни неволи, които постоянно ме спираха да тръгна и да се осмеля да си кажа "Аз заслужавам".

      Диалогът между края и началото започна да тече произволно...
    Е, приятелю всичко си отива с теб, онези споделени мигове и неизживени мечти.Всичко си отива и ти с тях! Пробва се, но не успя!  Нещо малко просто не ти достигна. И когато разбра, че  нещото е толкова малко, вече беше твърде късно, за да продължиш да го търсиш. Беше дошъл и твоят час, в който да притвориш очи и да се понесеш по реката на забравата. Всичко, за което се бе борил вече  се размиваше по течението й. Ти отново се губеше!  Поне ти се отърва, направи доста грешки, доста глупости, но нещото, за което ти се възхищавах, е това, че не спираше, гореше, блъскаше се зад решетките, който сам беше изковал. Но, като се замисля и ти явно си се изморил вече. Толкова пъти съм те наблюдавал от страни как живееш, чудех се кое, как и защо правиш, но съм сигурен, че ти си усещал нещата по-осезаемо от мен. Сигурен съм, че ти си направил нещата по онзи твоя начин...Начин, който те е доближил до онова, към което аз се стремя сега - щастието...
   Не искам да бъда лош пророк приятелю, но твоята вече свърши, а моята тепърва започва. Накъдето и да поеме, знам, че рано или късно отново ще се срещнем и тогава отново ще направим онази равносметка, която правим и днес. Кой до къде е стигнал?...
   Аз се пускам по моето течение, така както ти вече пътуваш по своето. Разделяме се, но и това не е за дълго! Повярвай ми!
    Тръгвай, тръгвай! Бяха последните думи, които отекнаха в залата. Не знам дали прозвучаха от мен или от мъртвеца, но най-разумното беше да послушам заръката. Затворих шкафчето, вече знаех, накъде отивам. Идваше по-трудната задача, са реша какво "Аз заслужавам" да изживея! Всичко това трябваше да се случи  преди да стигна до шкафчето! Шкафче, зад което щеше да бъде заключен сънят, че някога, някъде, Аз нещо съм си позволил....
 

Дихателни техники за очистване от напрежението

                                    Прана - енергия

                                                             Яма - контрол, дисциплина

    Ние хората имаме една уникална способност, способността винаги да правим нещата по-сложния начин! Търсим решението, преминаваме през девет планини в десета, готови сме да направим какво ли не, за да се почувстваме малко по-щастливи и доволни! Това разбира се е чудесно, но вселената е доста мъдра и внимателно е вложила всичко, от което някога ще имаме нужда! Дали ще повярваме и ще пренасочим част от търсенето навътре, в дълбочина, вместо навън, всеки сам решава.....
 Това, което ще споделя в тази статия е нещо много просто, елементарно и жизнено важно за нашето съществуване! Дишането е този процес без, който ние не можем да просъществуваме повече от няколко минути! То е естествен регулатор на нашата либидна, космическа енергия! Дишането отговоря за синхронна на отделните енергийни центрове, по-известни като чакри!
     Например, представете си, че трябва да говорите пред многобройна публика! Вие се притеснявате адски много! Излизате на сцената, хората ви зяпват и всичко блокира! Речта става накъсана, дишането става плитко, неравномерно, усещате замайване, дори отделяне от реалността, мислите изчезват, тотален блокаж! Освен, че в един такъв случай човек може да работи върху чувството за провал, загубата на свръх контрола, себезаявяването си. Човек може да работи и върху дишането, ако насочи дишането към дълбоко и равномерно, то мозъкът ще има нужното количество кислород. Кислородът ще отпусне мускулите, сърцето ще започне да бие по-ритмично,  по-плавно, спокойно, замайването ще изчезне, а това драстично покачва шансовете за по-добро представяне! 
     За всяко нещо обаче е нужно постоянство и дисциплина! След време, когато приучим съзнанието тялото и впрегнем дишането в правилно дълбоко, то и самите резултати ще дойдат! Хората действаме в съотношение стимул-реакция! Въпросът е да изградим повече възможности, които да ни дадат тенденциите да маневрираме умело!
      Ако човек отделя всеки ден по-малко време за да приучава тялото, съзнанието си да диша дълбоко и равномерно, след време в моменти на стрес и напрежение, той ще бъде много по-устойчив! Самото насочване на мислите към дишането, ще спомогне за постигането  на онова гладко, хармонично дихание, което сами сме оттренирали! Всяко нещо си  иска своето! ако сте готови да отделяте по-малко време всеки ден, докато се возите в рейса, докато работите, докато ходите. То само с тази малка промяна на дъха  си, вие ще изградите един много по-балансиран модел на поведение, мислене и адекватно действие!
   Древните Веди са нарекли изкуството да дишаш  Пранаяма!

              Пранаяма преведено дословно означава контрол над жизнената енергия. За да бъде контролирана и насочена жизнената сила да тече в правилната посока ни спомага нашето дишане. Дишането е важно то отговаря за функциите в нашето тяло. Както сами знаем тялото и психиката са свързани, промяната в едното води до неизбежна промяна и в другото.
  По-голяма част от хората дишаме неправилно - плитко. При повечето дишането се ограничава само до горните дихателни центрове, гръдния кош. В такъв случай човек  усеща в пъти по-силно стресът и тревожността! 

                        
   Как да преодолеем и оцелеем, отърсвайки се от цялото това напрежение, което ни заобикаля?

      Чрез нещо много просто осъзнато дишане! Поемането на контрол над дишането е като поемане на контрол над кораба, който се движи в открито море! Ние даваме посоката, ние определяме курса, а колкото по-често това се случва, толкова повече ще разбираме, че корабът има нужда от капитан, който да го направлява!
       
        Една от главните ни задачи е  да подобрим качеството си на живот.  Правилното дишане е  един от главните инструменти, който може да ни бъде полезен в тази мисия!

  

    Техниките, които ще бъдат описани по долу е подходящо да бъдат практикувани в реда, в който са дадени. Това важи за хората без опит, за онези, които притежават нужната практика, то редът е без значение. Дихателните техники са мощни средства, с които човек може да работи самостоятелно вкъщи, за да преобразува и преработи голяма част от психическото и физическото напрежение посредством своето желание, концентрация, отдаденост и воля!

   Дихателните техники ще подобрят телесно и ментално състояние, ако се прилагат често. След известно време правилното дишане става неделима част от  ежедневието! Дишането  раздвижва енергията, при различните видове практики се задейства отделни енергийни потоци! Усещането на енергийният поток ни показва, че не сме само тяло! Не сме само плът, а сме много повече от  оскъдните представи, които редуцират потенциала ни!

   

     Сигурен съм, че това просто нещо - дишането, когато бъде целенасочено приложено, ще ви изненада! По време на някои от дихателните техники  поради хипероксидацията  или деоксидацията човек може да усетите движението на истинската сила, която притежава. Това  движение може да провокира изтръпване, мравучкане, затопляне, студ, топлина в тялото. Целият сбор от тези усещания е съвсем нормален - енергията се раздвижва. Движението е символ живота! 
   
      Споменах няколко думи за прана- енергията, нека да се запознаем и в малко по-близък план и с "яма" или "аяма" - дисциплината или ходът на израстването!
Яма се състой от пет елемента - Ахимса, Сатя, Астея, Брахмачаря, Апариграха. Преведени от санскритски означават Доброта, Истинност, Изобилие, Целомъдрие, Самостоятелност!  Това са важни елементи, които подреждат и дават завършеност на пъзела на пребиваването ни!

                                   Петте елемента на Яма

Ахимса - Доброта

Ахимса означава ненасилие, което намира отражение в чувствата, мислите или действията. В основата си ахимса означава поддържане на състрадание към себе си и другите. Много често се случва хората упражняват насилие към самите себе си – борят се, когато просто трябва да се отпуснат, насила правят неща, за които още не са готови и не им идват отвътре. Вместо това ние трябва да слушаме тялото, сърцето си. Насилието и осъзнаването не могат да съществуват заедно. Когато насилваме, ние не чувстваме. Една от най-важните ни цели е да култивираме чувства и осъзнатоста, а чрез насилие се постига именно обратният резултат.

Сатя - Истинност 

Сатя означава истинност и честност. Да практикуваме сатя означава да бъде честни в нашите чувства, думи и дела. Това означава да бъдем честни със себе си, а впоследствие и с  другите. Онзи, който е честен със себе си, може да приеме честността в другите!

Астея - Изобилие

Астея, или не кради, се съотнася към кражбата, която се поражда от нашето вярване, че не можем сами да привлечем това, от което имаме нужда. Ние крадем, защото не възприемаме вселената като място с безкрайно изобилие или си мислим, че не получаваме достатъчно от това, което заслужаваме.  Също така може да се каже, че крадем от нас самите, когато работим само върху един елемент от нашата същност. Ние крадем от мечтите, целите  и живота си, когато чакаме нещо да дойде отвън, вместо да осъзнаем, че всичко, което ни е нужно отдавна е наше!

Брахмачаря - Целомъдрие

Ние практикуваме брахмачаря, когато съзнателно изберем да използваме нашите жизнени енергии – особено сексуалната , за да постигнем своята дхарма, вместо лекомислено да ги пилеем в преследване на краткотрайни удоволствия. Практукаването на брахмачаря не е архаична морализаторска форма, а по-скоро напомняне, че ние трябва да използваме енергията си мъдро, да не пилеем ресурсите си, за да търсим живот, изпълнен само радост. Брахмачаря се състои в това да се учим да използваме минимум енергия в постигането на максимални резултати. Приемане, смирение, че  в съществуването си на Земята, ние ще премминаваме през болката страданието, тъгата, скръбта, а това ще ни издига и усещането за щастие и радост! Брахмачаря означава учение, обединение на тялото и съзнанието в едно!

Апариграха  - Самостоятелност

Апариграха означава да не желаем нещо, което не е наше. Различно е от астея, която ни учи да не крадем. Апариграха говори за алчността, която е базирана на ревността и завистта. Вместо да открием кои сме всъщност, ние се оглеждаме в някой друг и казваме:  "Аз искам да бъда такъв". Апариграха, в своята същност, ни помага да открием кои сме в действителност, така че да не се налага повече да живеем чужди животи. Самостоятелността ни показва, че няма смисъл да гледаме чуждата паница, когато нашата седи напокътната. Не е нужно постоянно да се сравняваме с другите около нас, защото техният път  е различен от нашия! Всеки един човек е индивидуалност!

    След като вече знаем какво послание носи всеки един от тези елементи, то ние не е задължително да следваме всичко, което е написано, като по устав. Най-важното, което всеки един от нас трябва да разбере е, че притежава  уникалност,  която не  е неприсъща за друг!  Дадена  е единствено и само на него, защото той има силата да я носи! Дихателните техники спомагат за развиването на дарбите, потенциала и самоувереността, които тлеят вътре в нас!

                                           Дихателни техники

                                                        Естествено дишане

Естественото дишане е базисна практика! Настанявате се удобно, затваряте очи! Вдишването  и издишването нека да се случват свободно. Най-важното и трудно при тази техника е човек да съсредоточи вниманието си върху дъха си! Идеята е да усетите навлизащият въздух, температурата му, а след това да усетите топлината на излизащия въздух! Отпускате тялото, мислите се насочват към дъха и пътят, който този дъх изминава !  Следването на дъха е една динамична медитация, която може да се практикува дори на работното място, пазаруването в супермаркета, разхождането по центъра! Умът ни има нужда за нещо да се хване! Дайте му задача, нека това да е наблюдаването на дъха!

                                                    

                                                     Пълно йогийско дишане

Настанявате се удобно! Пълното йогийско дишане съчетава дишане с корема и целия гръден кош! Дишането наподобява морска вълна! Вдишвате през носа, оставяте въздухът спокойно да премине през гърлото, да се насочи надолу към белите дробове, а след това да премине в корема! След това бавно издишайте  отново през носа, първо въздуха от корема, а след това и този от белите дробове! Дори може да си представяте как една морска вълна се движи, отгоре до долу. Вълна, която разпилява пяна, спокойствие и чувство за нежност! За да се концентрирате по-лесно, затваряте очи и напътствате себе си в това упражнение!  Важното е дишането да бъде спокойно, да се носи непринудено, а вие се фокусирате върху дъха, следвате движението му!  Практикувайте поне 10 минути на ден!

                                              Ноздрено дишане (Нади шодхана)
Това дишане способства за балансирането на лява и дясната хемисфера! Може да се прави по всяко време! Практикуването  сутрин след събуждане действа ободряващо и ни помага да преминем от сънливо в будно състояние! Изпълнява се по следния начин! Настанявате се удобно, нека отново дишането да бъде дълбоко коремно! Допирате показалеца и средния пръст в точката между веждите! С помощта на палеца запушвате една си ноздра, съответно вдишвате през другата! След това с безименния пръст запушвате ноздрата, от която се вдишвали и издишате от другата! От тази ноздра, от която сте издишали вдишвате и отново цикълът се завърта! Това дишане балансира ин и ян, мъжкото и женското, логоса и емоциите! Индусите твърдят, че когато двете половини са в равновесие душата приветства Бога, "Атман"! Преводедено "Атман" означава  Дъх!Практикувайте 5-10 мин на ден!

                                                           Психично дишане ( Уджай)
Настанявате се удобно! Затваряте очи! Фокусирате се върху дишането! Нека то да бъде отново дълбоко, пълно йогийско дишане! След като вдишвате и издишвате през носа, мислено си представяте, че въздухът влиза и излиза от гърло! Представяте си движението на този въздух през гърлото, след това присвивате леко глотиса, така, че да се чуе лек звук наподобяващ подхъркване! Сякаш при вдишване и издишване прозвучава буквата "и". Езикът е залепен за небцето. Фокусирате вниманието си върху звукът, който произлиза! Звукът трябва да бъде тих и спокоен наподобяваш звукът на спящо бебе!  Това дишане спомага за отпускане на умът, мислите и тялото! Известно е също, като диханието на победителя!  Практикувайте поне 10 мин на ден!

                                                          Ситали пранаяма
Настанете се удобно! Свийте езика си на тръбичка! Вдишайте през отвора и усетете  прохладния въздух! След това преглътнете и със затворена уста издишайте през носа! Това дишане охлажда тялото, емоциите! Практикувахте 5 мин на ден!
                                                            
                                                                 Со-хам
Настанете се удобно!Затворете очи! Нека дишането отново да бъде пълно йогийско! Вдишвате през носът и на ум си казвате Со, а при издишане на ум казвате Хам! Со-хам означава "Аз съм"! Всичко започва с Аз съм! Дишането събужда самоувереността! Активира се гърлената чакра!                                                                                        
                                                           Брамари пранаяма
Настанете се удобно! Затворете очи, нека дишането бъде отново пълно йогийско! При издишване стягате глотиса и издавате звук наподобяващ буквата "н". Трябва да се получи  звук наподобяващ жуженето на пчела! Запушвате ушите си, оставяте  вибрацията на жуженето да преминава през тялото, мозъкът! Концентрирате се между очите, в епифизата! Просто наблюдавате! Това дишане спомага за преработването на стреса, тревожността, безсънието! Способства за правилното функциониране на щитовидната жлеза Вибрацията отърсва всичко излишно! Практикувайте 10 мин на ден!
                                                     
                                                   Квадратна пранаяма
Настанете се удобно! Затворете очи! Вдишайте дълбоко през носа, като на ум бройте до 4, след това задръжте въздуха, като бройте отново до 4. Издишайте бавно, броейки на ум до 4, след това задържате без въздух, броейки  на ум  отново до 4! Повтаряте този цикъл няколко минути! Можете дори да увеличите секундите на 5,6,7- 10! Но това става с практика! Дишането е подходящо за преборване на астма, дереализация, задух! То насища тялото с въглероден диоксид, а това дава една добра възможност, човек да тренира и работи  със себе си! Предизвиквайки се! Позволявайки си да се замае, позволявайки си да усети задуха, дори да го пожелае! Колкото повече се провокирате и доверявате, толкова повече тялото ви ще свиква със симптомите! Щом свикнете да ги провокирате, то те постепенно ще намаляват! Практикувайте 10 мин на ден! 
                                                               
                                   Дихателен алгоритъм на Едмонд Якобсон
 Алгоритъмът се извършва в изброените  стъпки!
1.Вдишвате бавно и  дълбоко, като бройте до 4, задържате въздуха за 1, след това издишвате като бройте до 7!  Практикува се 10-20 вдишвания!
2.Вдишвате бавно и дълбоко, като бройте до  4, задържате, броейки до 7 и издишате, броейки до8!Практикува се 10-20 вдишвания!
3.Седнете удобно! Вдишайте през носа, след това леко се накланяте напред и рязишате през устата целия въздух! Като издишвате през устата присвивате корема! След това отново вдишване през носа, като  изпълвате само половината капацитет на вашите дробове! Практикува се 10-20 вдишвания
4.Вдишвате през носа за 2 секунди ! Задържате въздуха четири пъти повече, 8 секунди! Издишате два пъти по дълго от вдишването, 4 секунди!  Съотношението е 1:4:2! Практикувате 10-20 пъти!
       Алгоритъмът е полезен  при преминаване през тревожно състояние, гняв, неспокойствие, напрежение, вина!

                                                Огнено дишане ( Капхалбати)
Сядате удобно! Затворете очи! Вдишвате през носът и издувате корема си! Изпълвате го с въздух, сякаш изпълвате балон! След това издишате рязко, като се стремите стените на корема да ударят диафрагмата! Това дишане провокира смелостта, мъжествеността, силата! Важно е дишането да е интензивно! След 10 поредни бързи вдишвания и издишвания поемете дълбоко въздух! Задръжте го и го оставете мислено да премине през фонтанелата! Старайте се да задържите максимално, след това издишвайте рязко и усетете благодатта, която се разлива във вас!  Удачно е а се прави  в няколко серии по 10! Това дишане отпуска корема, гладката мускулатура! Коремът е важен! В него се преработват 90% от серотонина! Област наситена с много нервни окончания! Не случайно на руски корем означава - живот! Дори в някой учения го наричат втория мозък! Това дишане активира трите чакри Мулатхара, Сватхистана, Манипура!
     
                                       Бастриха пранаяма ( Холотропно дишане)
Настанявате се удобно! Затваряте очи! Вдишвате и издишвате бързо само през носа или устата! При това упражнение използвате само капацитета на белите си дробове! Стараете се, вдишването  да бъде два пъти по-продължително от издишването! Правилно направено дишането наподобява  звукът на парен локомотив! При това дишане човек получава хипероксидация, която спомага за загубата на  чувството за свръх контрол! Може да усетите замайване, завъртане! Доверете се, позволете си да се загубите! Слабият се стреми към порядък, силният владее хаоса! Тази практика е полезна за хора с генерализирана тревожност, паник атаки, депресии, астма, безсъние и тнт! Ако я практикувате сами вкъщи можете да започнете от 30-50 повторения! В терапевтична обстановка това дишане може да се практикува дори 3 часа! Хиперкосидацията спомага за разчупване на мускулни брони, а продължителното практикуване  разширява съзнанието!  Дишането активира чакрите Вишутха, Агжна, Сахасрара!  Поради това, по време на дишането, човек може да получи видения, прозрения, напътствия!


   Хората, които наложат някои от тези дихателни техники във всекидневието си  бързо ще усетят ползите , които всяка техника носи! По- време на някои техники ние ставаме много по-сензитивни! Усещаме, мислим, преживяваме реалността по-различен начин! Откъсване се от заблудите! Преминаваме отвъд ограниченията на тялото, пътуваме, изучаваме, следваме! Дишането ни дава  нещо много просто - свобода!
Но свободата Санчо е тежко бреме! Когато човек работи по-мъничко върху себе си, то след време незабелязано се случват големите промени!  Разлистват  се чувства като с любов, доверие, смирение, обич! Всичко това само за няколко минути на ден! Минути отделени за себе си! Минути, който разтварят сърцето, показвайки му в какъв необятен свят тупти!

            Не забравяйте, че всеки дъх ни прави живи! 
          Нека подобрим живота си, насочвайки дъха с любов!

Приказка за вечното самосъжаление и добрият стар мързел....

Един император се разболял. Свитата се ужа­сила, свитата се оживила. Неразположението го при­ковало на легло. Лечителите взели да го церят. Ден след ден се опитвали да му помогнат, но състояние­то му не се подобрявало!

Минавали дни, минавали месеци, минавали го­дини, а той лежал парализиран и не мърдал. Толко­ва държави бил покорил, такива народи бил поста­вил на колене! Владеел половината свят, ала бил без­силен пред болестта.

Неочаквано се разярил в своята безпомощност и наредил:

- Да се отсекат главите на всички лечители, които не можаха да ме изправят на крака, и да се наредят по градската стена.

Минало време. Крепостните стени побелели от спечените черепи на мъдри лечители. Тогава импе­раторът повикал великия си везир:

- Везирю! Къде са лечителите ти?

- О, повелителю мой! Няма повече! Нали на­редихте да им отсечем главите?

- Нито един ли не остана?

-Тъй вярно, господарю! В цялата ни страна ня­ма нито един лечител, който да е достоен да се яви пред очите ви.

- Мамка им, така им се пада...

И пак се заточили безрадостни дни. Веднъж обаче императорът отново попитал:

- Везирю, помниш ли какво ми каза? Че не е останал нито един лечител, достоен да се яви пред очите ми. Обясни ми какво премълчаваш.

- Повелителю мой, в държавата ни остана един-единствен лечител. Той живее тук наблизо.

- Умее ли да цери?

- Да, умее. Ходих при него, но той е толкова невъзпитан, прост, такъв грубиян! Щом отвори ус­тата си, от нея се леят само ругатни. А наскоро се похвалил, че знае тайната, как да излекува самия император.

- Защо не си ми казал?

- Как да го доведа, повелителю мой, нали вед­нага ще ме обезглавите заради поведението му.

- Няма да те отделям от главата ти, обещавам. Докарай го тук.

След някое време везирът довел лечителя.

- Казват, че си можел да цериш? Последвало мълчание.

- Защо мълчиш? Отговаряй! - наредил гос­подарят.

- Повелителю мой, забраних му да си отваря устата - обяснил везирът.

- Аз ти позволявам, говори! Наистина ли си способен да ме излекуваш?

- Туй въобще не ти влиза в работата! Можеш да ме питаш дали умея да управлявам държавата, защото си император. Но къде си пъхаш държавни­ческия ум в медицината? Какво ти разбира тиква­та? Ти си велик в своята област, но от медицина раз­бираш колкото всеки обущар!

- Стража! - яростно изревал императорът. -Отрежете му главата... Не, чакайте... Първо го набучете на кол, после го залейте с врял катран, а нак­рая бавно го насечете на дребни късчета!

Никой никога дотогава не си бил позволявал дори само да си помисли за нещо извън дворцовия протокол, камо ли да говори с такъв тон пред самия император!

Стражата сграбчила дръзкия лечител, извила му ръцете зад гърба и го помъкнала към тъмницата, а той извил глава през рамо и се присмял:

- Ей, уважаеми! Аз съм последната ти надеж­да! Можеш да ме убиеш, но не остана никой друг освен мен, който да те изцери. Мога още днес да те вдигна на крака.

Императорът веднага забравил за гнева си:

- Везирю, върни го! Върнали лечителя.

- Започвай да ме цериш. Ти каза, че можеш още днес да ме вдигнеш на крака.

- Но първо трябва да приемеш три мои усло­вия и едва тогава ще пристъпя към лечението.

Императорът преглътнал поредния си гневен изблик, стиснал яростно зъби и изсъскал:

- Казвай!

- Нареди пред вратите на двореца да докарат най-бързоногия жребец в държавата и една торбич­ка злато...

- Защо?

- За подарък, много обичам конете.

- Ако ме излекуваш, ще ти подаря цяло хергеле, четирийсет коня, всеки с по две торби злато.

- И това ще стане, но после... Ще ми ги пратиш допълнително. Второто ми условие е по време на лече­нието никой от придворните ти да не остане в двореца.

- Това пък защо?

- Защото може да те заболи, може от болка да се развикаш, нека никой не те вижда безпомощен.

- Добре. И трето?

- Третото е слугите ти да не се отзовават на призивите ти дори и при заплаха от смъртно нака­зание, и чак след един час да започнат отново да изпълняват твоите заповеди.

- Не те разбирам, обясни ми.

- Може да ми попречат и да не доведем лече­нието докрай.

Императорът приел условията на лечителя и наредил всички да излязат от двореца. Останали са­мо двамата.

- Започвай!

- Какво да започвам, дърт пръч такъв?! Кой ти е казал, че мога да лекувам? Сам се хвана в капана ми! Имам цял час на разположение. Отдавна чакам подходящия момент да те накажа, кръвопиец прок­лет! Чуй сега трите ми отколешни мечти, трите ми съкровени желания. Първото е да те заплюя в крал­ската мутра! - и лечителят сочно и от душа се изхрачил в лицето на императора.

Господарят пребледнял от гняв и безсилие, ка­то се усетил в какво положение е изпаднал. Взел да върти безпомощно главата си, за да си придаде вид, че поне се противопоставя на подобна нечу­вана наглост!

- Ах ти, изгнил кютук, старо вмирисано псе, ще ми се извърташ, а? На ти още една храчка! Втората ми мечта... Ооо! Откога ми се ще да ти се изпикая върху императорския фасон! - и той пристъпил към изпълнение на второто си съкро­вено желание.

- Стража! Стража! Насам! - ревнал императо­рът, но се задавил от пикнята. Взел пак да върти гла­ва, дано някак избегне струята, надигнал рамене, за да забие зъби в нозете на оскърбителя си.

Стражарите чули зова на повелителя, но не посмели да нарушат заповедта му.

-Ах ти, мършо - рекъл лечителят и яко го сритал.

Императорът усетил ритника и го заболяло. Из­веднъж си спомнил, че до леглото му има стойка с наредени оръжия. Само да докопа кинжала, и ще му среже крака! Обсебен от единствената спасителна мисъл, да се справи с мерзавеца, той се опитал да посегне към оръжията.

- Оп-па, значи си можел да мърдаш? - поглед­нал го презрително лечителят. - Третата ми мечта...

Но когато императорът чул тре-е-етата мечта на самозванеца, изревал като ранен звяр и заскърцал със зъби! С нечовешки усилия се претърколил на ед­на страна, изпълзял от ложето на пода и подпирайки се на лакти, запълзял към стойката с оръжия.

- Ще те заколя - ръмжал през зъби той, - лич­но ще те накълцам на парченца!

Вбесен, надигнал се на нефелните си крака и като се придържал о стената, успял да достигне ме­ча си. С разтреперани от гняв ръце го измъкнал от ножницата, извърнал се, но в двореца вече нямало никого... Едва се добрал до портала на спалнята.

О, как съжалил, че се е хванал в капана на то­зи подлец и че му е дал най-бързоногия си жребец. Осъзнавайки цялата си безпомощност, той все пак със сетни сили стигнал до първия кон, който видял, и се помъчил да го яхне. Но къде ти! Вкопчил зъби в гривата на коня, с немощни ръце го обхванал и се претърколил на седлото.

Пробудил се духът на великия воин, пробудил се духът на великия повелител, пробудил се духът на великия пълководец.

- Къде е тоя бъзльо? - изкрещял императорът на слугите, които се били скупчили наблизо.

Но те не посмели да гъкнат и само кимнали към пътя, по който отпрашил беглецът.

Императорът препуснал по дирите му. С всеки миг чувствал как силата му расте. Профучал през градските порти и продължил нататък, пришпорвайки коня си миля подир миля.

И изведнъж се усетил: „Боже! От двай­сет години не съм яздил! От двайсет години не съм виждал пред себе си конска грива! От двайсет години не съм държал меч в ръка! От двайсет години не съм усещал вятърът да бру­ли лицето ми!"

Не щеш ли, зад гърба си чул отдавна забраве­ни звуци. Към него приближавал тропот на копита, отеквали възторжени викове. Стотици негови вое­началници препускали подире му и размахвайки ме­чове, надавали вик:

- Да живее императорът!

Когато стигнали до него, видели, че господа­рят им се въргаля по гръб в пътния прахоляк, раз­махва във въздуха ръце и крака и едва си поема дъх от неудържим смях:

- Ах, лечителю, твоята мама!... Ах, кучи сине! Заслужи си цял керван злато!

Разбирате ли вече защо и как?

За да пробудя истинската ви природа на побе­дител, да я мобилизирам, аз ви оплювам, но не бих­те могли да се оплачете, че ви препикавам или нещо подобно...

А сега сваляме от небето короната на повели-теля, на съзидателя и с всичка сила си я изхлузваме чак до ушите.

Впрягаме волята и изпъваме рамене. И от този момент гледаме на живота като властелини, като сътворители.

Не ми се сърдете. Искам да променя настрое­нието ви и по-лесно да пробудя у вас агресия, от­колкото да ви разсмея. Целта ми е да ви извадя от обичайното ви равновесие.

M. Норбеков