Когато говорим за психология, нещата обикновено се изчерпват до шепа техники, които стават все по-модерни и по-модерни. Психоанализата започва да се пренебрегва все повече и повече, а за сметка на това навлизат все по-силно преживелищни методи, като хипноза, дишане, EMDR и други. И това е съвсем нормално, в динамиката, в която живеем са нужни динамични методи, които да носят по-бързи ефекти, които обикновено са с катарзисно ниво.
На първо време, когато човек е още в началото на собственото си развитие, когато все още е в по-плитките пластове на своето съзнание и е до голяма доза неосъзнат за имплицитните нива на собствената си психика, методите могат да дадат уникален резултат. Катарзисните методи буквално могат да запратят човека в такива нива на съзнание, които са описани само по книгите от древните мистици, шамани, пророци.
Обикновено до по-дълбоките пластове на човешката психика може да се достигне чрез техники променящи съзнанието. Това са хипноза, дишане, както и халюциногенни препарати от сорта на ЛСД, марихуана, еяхуаска, ДМТ, гъби и тнт. Докато в първите два случая процесът на обмен с несъзнаваното може да бъде отчасти контролиран, то при халюциногените могат да настъпят необратими психически реакции. И тези реакции се случват поради това, че обменът между несъзнаваното и съзнаваното става толкова бърз и необратим, а защитните механизми на съзнанието буквално са премахнати и това, често може да доведе човека, както до преживяване на екстазни състояние от света на трансперсоналното, така и до неврози, а в не редки случай и психотични епизоди и шизофрения. Но това е цената, която плащат хората, които искат да научат нещо повече за собствената си психика.
Човекът, който се е сблъскал с магическите състояние от света на архетипите вече не е същият. В него се зараждат два компонента, които си остават във вечна борба единият е страх от онова, което не може да бъде покорено от полето на човешката психика с воля, а другото е едно невероятно любопитство, което прави хората преживяващи често трансперсонални преживявания по-нестабилни и по-непригодни в самото ежедневие. Внимавайте, любопитството е хубаво нещо, но любопитството често пъти убива котката. С човешката психика шега не бива, защото в нас живеят сили, които буквално могат да отнемат живота ни и то без дори ние да разберем. Когато казвам отнемат, това означава, че често пъти търсачите на силни усещания, хората, които искат да научат повече за човешката психика използват всички тези методи за бягство от проблемите, за бягство от ежедневието и едва ли не, за да направят животът си малко по-шарен. Но те забравят нещо много важно, че трансперсоналните преживявания са като нимфи, които пеят омайни песни и често пъти могат да ни омагьосат и да разбият лодката на здравия ни Аз. Едни такива хора, често губят смисъла си в ежедневието и вместо да правят промени в реалния си живот те търсят отговорите в света на архетипите, в света на боговете.
В едно трансово дълбоко състояние човек буквално е психотичен епизод, но отчасти подчертавам контролиран. Съзнанието ни се сблъска в архетипни образи обитаващи цялата човешка психика още от зараждането й. Картинките, които виждаме са просто компонент на обмяна на информацията на езика на съзнанието. Но когато картинките свършат и остават само усещанията, човек разбира колко малки са неговите сили и буквално усеща за промяната, която настъпва в него. Промяна, която остава неосъзната, но това не означава, че тя вече не е част от нас самите.
Разбира се, този свят ни принадлежи и той е вечна част от нашето съзнание, Юнг го нарича колективно несъзнавано, но формите, които навлизат от там и темпото, с което навлизат може буквално да разруши нашата психика. В следствие на написаното може би се чудите дали тези състояние са опасни, да, те са опасни. Те носят много осъзнатост, но осъзнатоста не предвещава щастлив живот, даже напротив. И често пъти, хората, които преживяват такива състояние са тръгнали да лекуват душата си, но в същото време те забравят, че колкото повече преживяват такива състояния, в тях се засилва инстинктът водещ към смъртта, а именно това е танатос.
Стигаме до извода, че на едно по-дълбоко ниво на психиката смъртта е желано състояние. Някъде го описват, като последният екстаз, който може да преживее човекът. За това ние хората нямаме страх от смъртта, имаме страх от неизвестното и страх от самият живот. Точно страхът от самият живот не ни дава възможност да излекуваме душевните си и психически рани, защото, ако човекът бъде психически здрав и безпроблеми, то той спира развитието си.
Така, че в нас действа една постоянна борба между подсъзнанието, което постоянно ни създава нови и нови проблеми и съзнанието, което се опитва да търси адекватни решения. Така е от самото раждане, дори зачеване на човека, така е и до неговата кончина. Една постоянна битка в търсене на отговори. И даден проблем не се решава тогава, когато ние искаме, а се решава, тогава, когато подсъзнанието е готово да се лиши от това, което му носи проблемът и да го замести с нов такъв.
Лично според мен, за това човек не може да се лекува, но той може да се развива и неговата главна цел е да се развива тук в този свят. Независимо дали използва техники или фармация, с която да облекчи страданията си. Все по нашумелите източни техники, като медитация и пранаяма, не лекуват човека, а помагат в него да се освободят нови сили. Ако отпускането на тези сили става поетапно, то невротичността се запазва, но нивото на живот може да се подобри, ако силите на несъзнаваното се отприщят преждевременно то това води до психози и други психиатрични диагнози. Всяко лекарсто, е лекарство, докато е в определена доза, превишим ли дозата, лекарството се превръща в отрова, но често пъти това е единственият начин да се върнем тук на Земята и да се захванем с човешките си, а не с божествените проблеми. Защото едно от най- трудните неща е да останем в ежедневието и да продължим да живеем животът такъв какъвто е, това е едно най-великите изпитания, които седят пред всеки един човек. Човек е хубаво да знае, но не повече от толкова, колкото му трябва.
За това една терапия се брой за успешна тогава, когато човек успее да влезе в ежедневието си и да посреща трудностите. Всичко друго е бягство в анализа, катарзиси и чисто и просто едно влечение към онова, от което най-много се страхуваме, но всъщност най-силно желаем - Смъртта.
За всички, които вървят по пътя на собственото си израстване. Съветвам ви да бъдете внимателни и да отделяте повече време на човешките проблеми, ситуации, усещания, защото захласнем ли се по божественото е прекалено лесно да изгубим почва под краката си и ако не се самоубием в разочарованието си, то да прекараме животът си в тягостно самосъжаление за мечтата да преживеем раят, докато сме със затворени очи, преживяващи отново нещо....
