Последните думи на Стив Джобс

"Първа и втора класа в самолета , кацат по едно и също време"!
„Да, аз стигнах до върха на успеха в бизнеса. В очите на другите бях символ за успех и подражание. Въпреки това с изключение на работата, имах малко поводи за радост. Накрая – богатството ми е само факт – цифри, които не топлят.

Сега, когато лежа на болничното легло, ясно си давам сметка, че всички успехи, с които някога бях толкова горд, са незначителни с наближаването на незибежната ми смърт.
Когато остана сам в тъмното и гледам студената светлина на медицинските уреди около мен, усещам леденото дихание на Смъртта. Да, тя ме чака и се усмихва…

Едва сега разбирам, че когато натрупаш пари, с които можеш да подсигуриш живота си, трябва да има и нещо друго, което да дава смисъл. Истории за любов, мечти от детството, изкуство…
Бог ни е направил така, да усещаме любовта, да я усещаме в сърцето си и да я споделяме с хората около нас. Тя (любовта) е пътеводната светлина и ни дава истинската сила. Мога да взема със себе си само спомените, които са наситени с любов. Не славата и парите.

Любовта може да пътува със скоростта на светлината и да ви даде криле. Поставяйте си цели, които може да постигнете и ги следвайте с цялото си сърце. То ще ви отведе там, където искате да бъдете. Всичко е в сърцето.

Знаете ли кое е най-скъпото легло? Болничното…
Ако имате пари, може да наемете някой да кара колата ви, но не можете да наемете някой, който да „вземе“ заболяването, което ви убива.
Ако изгубите нещо, може и да го намерите, но едно нещо, което няма да намерите, ако го изгубите – това е живота.
На какъвто и етап от живота си да се намирате сега, помнете, че един ден ще се изправите пред момента, в който завесата пада пред вас…

Моля ви, оценявайте любовта, която имате сега – отнасяйте се с всички добре и с уважение. Това остава.“
"Първа и втора класа в самолета кацат по едно и също време."

Шест медитации на Екхарт Толе

Тук са представени няколко медитации от Екхарт Толе, които могат да ви помогнат да усетите и задълбочите състоянието Тук и Сега. Други практически упражнения можете да намерите в книгата на Е.Толе „Силата на момента Сега. Практика”.

    Медитация с наблюдаване на дишането 
    Препоръчвана продължителност: от 10 до 15 минути.
    Преди да започнете медитация, седнете в удобна за вас поза. Можете да седнете на стол с права облегалка или да се разположите на пода, седнали със скръстени крака на възглавничка, в традиционната поза за медитация.
    И така, седнете удобно с изправен гръб и затворете очи. Насочете вниманието дълбоко във вас и го обърнете към дишането си. Не се опитвайте да правите дишането по-дълбоко, нека да е естествено. Според това, как ще наблюдавате дишането си, вдишванията и издишванията от само себе си ще станат дълбоки и продължителни. Почувствайте, как въздуха влиза и излиза от тялото ви. Почувствайте, как се повдига коремът ви при вдишване и се прибира при издишане. Ако се появят мисли в ума, просто ги забележете, а след това връщате вниманието си към дишането. Ако потокът мисли ви отвлича, в момента, когато ги забележите ще престанат да властват над вас. Просто им позволявате да текат и връщате вниманието към дишането.
    Продължете медитацията още 10-15 минути. След това отворете очи. Постойте на мястото си с отворени очи още няколко минутки.

    Медитация с питие
    За тази медитация е по-добре да се използват безалкохолни напитки.
    Вземете кана с вода или сок или чаша чай или кафе. Обърнете внимание върху това, как се протяга ръката ви към съда, за да го вземе. Докосвайки чашата или каната, се вслушайте в усещанията си. Какво чувствате: горещина, топлина, студ или температура, равна на вашата?
    Вдигнете каната или чашата от масата и я задръжте като наблюдавате усещанията си. Почувствайте теглото на това, което държите. Усещате ли, как работят мускулите ви в пръстите, дланите, ръцете? Може би, сте забелязали, как се стича слюнка в устата ви още преди да докоснете чашата с устни. Как усещате напитката на устните си: гореща, топла, хладна, прохладна, на температурата на тялото? Може би, чувствате гъстотата на напитката? Преди да направите първата глътка, усетете я в устата си. Почувствайте вкуса й. Усетете, как течността се стича по гърлото към стомаха. След това продължете пиенето. Като правите това, внасяте осъзнатост на всяко ваше действие и преживяване, свързано с пиенето. Наслаждавайте се на настоящия момент. Насладете се и на това, което пиете!

    Медитация за вътрешно усещане
    Седнете на стол с изправен гръб или на възглавничка върху пода. Затворете очи. Почувствайте дишането си. Усетете, как въздухът влиза и излиза от тялото ви. Обърнете внимание на физическите си усещания като: напрежение, пристягания, болка, които можем да наречем външно ниво на усещания. Осъзнайте тези преживявания и продължете да ги усещате. Отпуснете тялото и особено тези негови части, където усещате напрежение и напрегнатост. Ако усещате болка, било то физическа или емоционална, обърнете й внимание. Позволете си да преживявате всичко, което усещате. Наблюдавайки и усещайки, може да забележите, че умът се стреми да даде на усещанията названия, налагайки им имената „напрежение” , „свиване”, „болка”, „гняв” или някакво друго название. Умът може да поиска да си спомни старо преживяване или да ви разкаже история за чувствата. Каквото и да е, не следвайте възпоменанията и историите, продължете да следите усещанията си. Без спомените и историите ще ви остане само преживяването.
    Бъдете внимателни, усещайте собственото си дишане и външното ниво на усещания. Сега се опитайте да задълбочите вниманието си до вътрешните преживявания на тялото. Ако не ви се отдаде веднага да почувствате това, започнете с усещанията на собствените си ръце. Протегнете напред ръцете си и обърнете дланите нагоре. Убедете се, че китките ви не докосват нищо. Но, за да не се уморят ръцете, опрете лактите на коленете или на възглавничката. Дръжте очите затворени. Попитайте се „Откъде знам, че имам ръце?”. Позволете на вниманието да се насочи към ръцете. Може да почувствате спазми, топлина, леко охладняване или обратно – сила и енергия. Това е началото на преживяванията на вътрешното тяло. Преживяванията на тази жизнена сила са и вашата връзка с покоя.
    Сега позволете на вниманието си да се движи от китката нагоре: по ръцете, раменете. Почувствате китките, предмишниците и рамената заедно. Сега насочете вниманието си по долните части на тялото: ходилата, подбедрицата и бедрата. Не се вълнувайте, ако не ви се отдаде да почувствате една или друга част на тялото, обърнете внимание върху това, което ви се отдава да усетите. Почувствайте корема и гърба, гърдите. Шията... и главата. Сега се опитайте да усетите изцяло тялото си – като едно енергийно поле. Едно такова ваше преживяване на себе си е на по-високо ниво, отколкото физическото. Продължете да задържате вниманието си върху преживяванията на цялото тяло в течение примерно на пет минути и се наслаждавайте на медитацията!

    Медитация върху осъзнатостта на предметите
    Седнете на стола с изправен гръб или седнете със скръстени крака на възглавничка върху пода. Затворете очи, обърнете внимание на собственото си дишане. Почувствайте, как въздухът влиза и излиза от тялото ви.
    А сега обърнете внимание на някои външни звуци, каквито и да са те: звуци от преминаващи коли, гласове, птича песен и т.н. не ги назовавайте и не ги интерпретирайте. Обърнете внимание на всяка мисъл или образ, които се появяват в ума ви. И отново – не ги назовавайте и не ги интерпретирайте. А сега, отворете очи. Осъзнайте обектите, които виждате около себе си и пред себе си. Позволете на формите, съществуващи в настоящия момент просто да съществуват, без да ги наричате, оценявате или интерпретирате.
    А сега погледнете, ще съумеете ли да осъзнаете собственото си вътрешно пространство, от което се раждат формите на сегашния момент: формите, образуващи дишането ви, външните звуци, образите и другите обекти. Осъзнавайки това пространство, вие започвате да осъзнавате самото осъзнаване. Това сте вие – на най-дълбоко ниво. Задръжте това осъзнаване докато стане комфортно за вас.

    Медитация при сутрешно събуждане
    Толкова много неща не забелязваме в настоящето, защото от момента на събуждането се оказваме изцяло потопени в собствените си мисли, страхове и желания, свързани с предстоящия ден. Опитайте се да направите това просто, кратко упражнение по наблюдение и преживяване на усещанията преди още да сте станали от леглото. Ще се удивите, колко ще промени това деня ви.
    Събуждайки се, не ставайте от леглото веднага, постойте още няколко минути там. Почувствайте дишането си. Концентрирайте се върху усещанията на тялото си. Почувствайте, как чаршафите докосват кожата ви. Какви са на усещане: меки, топли? Почувствайте, как под вашата тежест матракът се огъва. Правете това без да прекъсвате и наблюдението върху собственото си дишане. Ослушайте се за външните звуци: тиктакането на часовника, моторите на минаващите коли, викът на децата, други звуци.
    След това, когато усетите готовност да станете, почувствайте, как тялото ви заема седящо положение. Почувствайте, как тазовите кости потъват при това в матрака. Почувствайте, как се изправя гърба ви. Усетете, как чаршафите престават да докосват кожата ви. Седнете и огледайте предметите наоколо. Обърнете внимание на светлината, идваща от прозореца. Стъпете на пода, усетете грубата или гладка повърхност под краката ви. Когато станете и тръгнете към банята, обърнете внимание на всяка своя стъпка.

    Медитация при ходене
    Традиционните медитации при ходене се извършват при много малка скорост на движение. Но тази медитация се изпълнява на скоростта на ходене, която изисква ситуацията, независимо дали разхождате кучето или вървите към колата си, дали пазарувате или дори бягате, за да не закъснеете за самолета или просто бягате в парка.
    По време на ходенето обърнете внимание на дишането си. След това насочете вниманието върху краката. Почувствайте, как краката стъпват по земята. Първо чувствате, как петата се докосва до земята, след това средната част на ходилото. Усетете, как накрая цялото стъпало се притиска до земята и се отблъсква от нея след това до следващата крачка.
    Обърнете внимание на останалите части на тялото. Има ли някъде притискане, напрежение, болка? Отпуснати ли сте? Можете ли да почувствате тялото си отвътре, вътрешния поток на живота? Забелязвате ли звуците: шумът от коли, гласове, птича песен? Можете ли да почувствате вятъра дали е слаб или силен, духа ли в лицето ви и докосва ли кожата ви? Как духа вятърът – едва го усещате или със силата си насълзява очите ви? Почувствайте температурата на въздуха – топло, горещо или студено. Осъзнайте наличието на вещи и предмети наоколо – дървета, здания, хора, коли, велосипеди. Усетете ароматът на цветята, цъфтящите дървета, приготвяните ястия, газовете от минаващите покрай вас автомобили.
    Ако се загубите в мислите, усетите ли се веднага върнете вниманието си към движението на тялото, дишането и чувствените усещания. Възможно е хиляди пъти да сте минавали по тази улица, но никога истински да не сте я забелязали – какво има на нея, защото никога не сте присъствали изцяло. Сега разходката ви дава възможност да се пробудите за настоящия момент.
    Пожелавам ви ползотворна практика!
    Превод: Анита.

http://www.tolle.ru/message5-meditations.html
Източник: http://dreamland-bg.com/index.php?topic=4392.0

Да правим нещата другояче

   Ако влагате всички усилия, за да подобрите вътрешното си състояния, ако дори силите ви не стигат, но продължавате да действате в дадената посока и всичко това се оказва безрезултатно. Надявам се тази статия да ви бъде полезна.

Често пъти хората можем да вложим всичко от себе си, цялата си енергия, целият си потенциал, за да постигнем нещо при това на всяка цена и на пук то да не да се получава. Някак си или изобщо да не се случва или по стечение на обстоятелства да се разминава със самите нас. И ние отново и отново да проявяваме същата активност, същото действие, докато един ден просто не паднем изтощени, готови да зарежем всичко. Действали, бутали нещата да се случват, отдавали се изцяло, но безрезултатно, докато стигнем етапа, в който сме готови да захвърлим, да зарежем всичко. Ако и вие сте на този етап аз ви предлагам една съвсем нова алтернатива, а това е да правим нещата, като не правим нищо. Звучи доста странно, дори объркващо сигурен съм, но "нищо правенето" е правене на нещата но по друг начин.

Нищо правенето може да се окаже много трудна задача за повечето от нас. Привидно лесно, това да оставим, да се доверим на живота и просто да седим и наблюдаваме без да взимаме активно участие, може да  бъде нелеко предизвикателство. Нищо правенето или неправенето е нов начин, в който правим  нещата без да влагаме усилието, което мислим, че се налага да бъде вложено от самите нас. Едно е да мислим какво е нужно, съвсем друга може да бъде реалността.

В до голяма степен хората активираме всичките си ресурси за справяне, когато нещо се отнася за вътрешния ни свят. Мобилизираме се, активизираме се, даваме всичко от себе си, често пъти това може да е решението, но всяко правило си има изключение. Прилагането на определени техники, средства, с които да подобрим вътрешната си хармония може да се окаже безрезултатно и тогава не е лошо да пристъпим към нищо правенето. Просто да оставим нещата да се наместят от само себе си, а единството, което да правим ние е просто да ги наблюдаваме без да взимаме участие.

Да правим нещата другояче, може да бъде в разрез с това, което си мисли нашия ум, но да бъде едно от най-адекватните неща, които съответстват на сърцето ни. За това, ако преминаваме през етапи на гняв, агресия, тревожност и не можем да намерим необходимото решение. Това да неправим нищо, а да оставим времето да прави нужното за нас може да се окаже наистина целебна алтернатива. Ако докато не правим нищо си мислим, че всъщност пропускаме момента, можем да се окуражим с нужното търпение, че потокът на живота е в непрестанно движение и дори и ние да сме застинали за момент, това не означава, че към нас не се придвижват нужните отговори, решения, идеи.

Ако тази публикация идва стечение на синхроничноста при вас. Може би е време да спрете да правите каквото и да е било, за да подобрите съответната ситуация. Просто да я оставите да се случва така както трябва да се случи, а не така както вие на всяка цена желаете. Може това да бъде трудно решение, но  в същото време може да ви спести доста усилия и нерви. Така, че ако имате задача с много неизвестни, можете да не правите нищо и да оставите, ако е писано решението да ви бъде поднесено от съдбата. Защото да правиш нищо, е да правиш нещо, но по начин, който е различен от нашия. :)

Четирите истини за страданиетo, будизъм.

В статиите на Камелия Хаджийска, лично за мен терапевт с доста интересен и всеобхватен  възглед относно човешката душа се натъкнах на нещо много интересно, което ще споделя и тук. А това е първата проповед на Сидхарта Гаутанама Буда и четирите благородни истини за страданието, които ще копирам дословно от "Уикипедия".

1. „Благородната истина за страданието“: раждането е страдание, старостта е страдание, болестта е страдание, смъртта е страдание, скръбта, риданието, болката, мъката, отчаянието са страдание, обединението с неприятното е страдание, раздялата от приятното е страдание, неполучаването на желаното е страдание, на кратко петте агрегати на привързването (материя, чувство, възприятие, умствени образувания, съзнание) са страдание. Изобщо обусловеното състояние на ума е страдание. Това е съпоставимо с болест, която следва да бъде разбрана.
2. „Благородната истина за причината за страданието (самудая)“: силното желание, което поражда прераждане, съпроводено от страст и наслада, наслаждаване на това и онова – т.е. желание за сетивно удоволствие, желание за съществуване, желание за несъществуване. Причината на всичко това е основното невежество. "
3. „Благородната истина за края на страданието “: пълното прекратяване на същото това желание, отказване от него, напускане, освобождаване и отделяне от него. Прекратяването възниква от щастието, което е свободно от страдание и това е целта, която трябва да се достигне."
4. „Благородната истина за пътя водещ до края на страданието “: Благородния Осмократен Път, а именно: правилен възглед, правилно намерение, правилна реч, правилно действие, правилен живот, правилен начин за препитание (работа) , правилно усилие, правилно съзнаване и правилна концентрация." Четвъртата Благородна истина следва да се разбира като лекарството, което премахва болестта.

Забележете  в първата истина, раждането е страдание и неговият антипод - смъртта отново е страдание. Във втората истина Буда дава причината, а тя според него е именно невежеството или неразбирането на това, което ни се случва. За това може би ние хората отлитаме в двете посоки едната е да бъдем, а другата да не бъдем.  Появили се разбиране страданието променя формата и смисъла си.
Докато в третата истина забележете думата отделяне от самото желание. Отделянето прави в същото време желанието съществуващо, но отнема силата му то да ни води. Точно това лично за мен е раждането на страничният наблюдател, онзи които вижда и едната и другата крайност, но всъщност не се идентифицира със самите тях. Той  просто е фигурата, която ги отчита, а със самото отчитане поражда съзнателност. С пораждането на съзнателност имаме свободна воля да избираме.
И на четвърто място "правилният"  може би под "правилен" се има предвид съответстващ на нас самите. На нашият възглед, не на този или на онзи, а на нашата концепция за живота. Тогава може би се създава синхронът между човека, живота, съдбата и вселената. Защото човек вече е влезнал в рамките на собственият си коловоз и тогава разбира, че страданието е било точно онази движеща сила, която  му е давала тласък да се движи в съответната посока и това се случва без да има насилие, независимо дали животът ни поднася черни или бели краски.

И ние не е нужно да спазваме всички будистки указания, за да се опитаме да избягаме страданието, а може би е нужно просто да съберем смелост и да го преживеем, да бъдем себе си в него, без да обвиняваме и без да се опитваме по детински да прехвърлим вината на другите или на живота, като цяло.  Това ни прави хора, това ни прави силни и това отговаря на истините, които отговарят на самите нас.

Отново от "Уикипедия":
Страданието (първата истина) трябва да бъде напълно разбрано.

• Страдание от страданието – То се преживява като болка.
• Страдание от промяната, дължащо се на привързаността към постоянството: и най-голямата обусловена радост е непостоянна и не може да бъде задържана. Първоначално това страдание се преживява като радост и удоволствие.
• Страдание от съставността или всепроникващо страдание – най-финото страдание, дължащо се на непостоянството на всичко съставно. Текстовете го описват като толкова фино, че на фона на привичното състояние на ума обикновените същества не го усещат и то се осъзнава когато първите два вида вече са отслабени.

Страдание от самото страдание или така нареченият страх от самият страх. Този период е нужен на всеки един от нас . Само, когато сме готови да се срещнем с себе си и да разбием голяма част от илюзиите и очакванията си, когато се уморим да бягаме  само тогава можем да превърнем грубата болка, в по-мека форма, а именно страдание. Бих го определил като етап на срещата.

Страдание от промяната, толкова е трудно човек да се разделя с нещата, които е градил толкова време с пот и мъка, с болка, с радост и любов. Толкова е тежко да изоставяш нещо, за което си копнял толкова дълго време. Нещо, което е било изстрадано. Но в живота е нужно място, пространство, за да дойде новото, а именно поради това е нужно да си отиде нещо вече непригодно. Това е като с дрехите, любимите ни дрехи вече са ни малки, а щом са ни малки имаме нужда от нови от една страна, а от друга значи, значи , че сме пораснали. Бих оприличил етапа, като етап на приемане на това, което ни се дава.

Третият вид страдание ни учи на смирение.

Тогава когато се срещнем със себе си и установим, че промените се случват и са факт от вътрешния ни свят. Това може да бъде горчив залък. Обикновено промените са съпроводени с много болка, сякаш се изражда нещо ново, а в замяна нещо старо умира. Да възкръснеш така бих определил промените, но те винаги завършват със тишина и смирение, сякаш това е повелята, която носят със себе си. Но тези дарове  идват при нас чак когато сме готови да ги приемем и оценим, тогава когато сме достатъчно узрели за новия смисъл, който ни носят. Защото страданието е единствената божия промисъл, която  има силите да ни събуди от сънят, в който сме заспали.....

Ненасилието, етап на зрелост и разбиране

   Да можем да позволим на времето да ни учи по някой път изглежда доста сложно занимание. Повечето от нас хората искаме нещата да се случват на момента, едва ли не на мига. В света на вечното консуматорство, в който живеем това нещо е нормално, дори това качество да прибързаме може да бъде полезно. Но това е така в материалния свят, в света на грубата материя, където нерядко нещата се случват дори със сила. Но в света на душата и на Духа, законите действат по-съвсем различен начин. И докато активното действие в материално отношение може да ни носи определени блага и да ни приближава до нашата заветна и желана цел, то в света на Духа често пъти активното действие и прибързаността може да  ни отдалечава от това, което истински желае и има нужда нашата душа. Защото често пъти тя има нужда от време, в което нещата, които са посети ще стигнат до естествената си зрялост. . А това да си позволим да си дадем време и да седим в неразбирането, в незнанието без да капризничим е  един от важните уроци и процесите на израстване и не насилие над себе си. Урок, който ни доближава до истинското значение на думата любов. Да оставим нещата да се случват със собственият си ход и собственото темпо, така както трябва, а не така както искаме може да бъде трудно за прищевките на нашия ум, но всъщност това се оказва едно от най-добрите средства за лечение на нашата душевност.


   Катаклизмите, които се случват в нашия вътрешен свят има главоломна сила и оказват съответното отражение не само на вътрешната ни реалност, но засягат и нашата външна проява и израз в света, в който живеем. Когато душата говори всичко друго мълчи, защото гласът на душа може да бъде тих почти недоловим, но може да бъде и невероятно гръмогласен, заповеднически дори. В тези моменти на вътрешни кризи и терзания няма къде да се скрием, няма и кой да обвиним, защото всичко, което се случва се случва в нашата дълбочина, случва се с нас самите и засяга предимно и само   нашата личност. В такива моменти явно единственият начин да усмирим вътрешния си глас е  да се научим да проявяваме разбиране към това,  което се опитва да ни каже, да достигне до нас. А да е опитваме да разбираме  собственият си душевен език може да се окаже не леко изпитание, което изисква не малко доза търпение, доверие и зрелост. Зрелост да вярваш без да знаеш, зрелост да не се мръщим, като малките деца на изпитанията, трудностите и несгодите, които ни се поднасят. Зрелост да запазим детското, фантазията си, живото детинско въображение, макар и във времената, в които не е време за усмивки и мечти. Защото има и такива моменти сиви, черни и те не са по -малка част от живота, колкото и да не ни се иска.

   Такива периоди може да бъдат нашите първи сблъсъци с щенията на духовното, душевното вътре в нас. Духовните кризи на идентичност на търсене на себе си, на проява на езикът на душата могат да имат различно проявление. Душата може да се опитва да се свърже с нас с типични състояния от невротичния спектър каквито са паник атаките, тревожността, депресията, дереализацията.  Или травматични събития, като загуба на близък и среща със смъртта. Едни такива състояния първоначално внасят огромен смут в нашата не само физическа и ментална, но  и духовна сфера. Първите усещания могат да бъдат за буря и ураган, който ни връхлита  и понася и сякаш колкото и да се опитваме, дори със сетни сили не можем да се отскубнем от случващото се.  В такива моменти може да изпитаме неодобрение към себе си, да се чувстваме наистина безполезни и слаби и да усетим за първи път, че в нас живее нещо, което има по-силна воля от нашата собствена. Обикновено първите етапи  на сблъсък с душевната болка са най-трудни и страданието от тях може да бъде неописуемо, защото нещо вътре в нас иска да бъде чуто, разбрано. А това може да дадеш шанс на сърцето ни да смени курса на живота ни, за да проявим качества, които до сега не сме разкривали, поради това, че дори и самите ние не сме подозирали, че таим в себе си.

   Началните етапи на сблъсъка с паническите атаки, тревожността и невротичните състояния биват трудни, определено много трудни. Можем да се чувстваме буквално разпилени на хиляди парче, сякаш нещо ни е отнето, иззето, а в същото време точно това чувство да ни накара да се отрезвим и да се замислим дали се движим в посоката, която наистина желаем.  На моменти може да се почувстваме ограбени от съдбата, сякаш животът ни е разместен до неузнаваемост, а в материално отношение абсолютно нищо да не бъде променено. и сякаш в целия този хаос може да имаме нужда да дадем шанс на нещо ново да се роди. Но това да се отглежда нещо в духовната градина е  процес,  и като всеки процес това изисква време, грижи и полагане на усилие, а това е толкова трудно, изнервящо и досадно. Но в същото време и толкова вълнуващо, спонтанно и истинско, да дадем живот, импулс на нещо ново. И като че ли най-голямото усилие е да няма насилие върху естественият ход на нещата. Както в градинарството нужно е да разкопаем, да посеем и след това да седим и да чакаме, да се надяваме, че това, което сме посели ще даде нужния ни плод, с който да заситим духовния си глад. Така и в духовно отношение имаме нужда да засеем определени нагласи и да ги оставим да се развиват съответно в поведение, характер, съдба.

   И може би тогава започват първите стъпки на лечението, тогава когато му дадем шанс да се случи по своя начин, защото за всеки човек нещата се случват по-различен начин, със собствено темпо, отговарящо точна на собствените нужди. И точно това са част от зрелите форми на отношение към себе си, в които ние поемаме нужните отговорности към самите нас. Да се доверим на живота и на онова, което ние е връхлетяло, че само ще намери най-подходящото решение и лечение  за себе си, това изисква не малко кураж. Но това под никакъв начин не означава да не продължаваме да полагаме усилия. Усилието може да има различни страни, като една от тях е да не правим нещата по стария начин, който вече не работи. Защото не техниките, правилата  лекуват, а начина на разбиране и съзнателността към случващото се.

   Ако тази публикация идва при вас в следствие на синхроничностт, а вие  сте на някой труден етап в живота си и се чудите, защо ли той  още не свършва. Може да си дадете нужното време на себе си и на това, което се случва с вас, за да  извлечете всичко нужно за вас,  да достигне най-подходящият отговор до вашето сърце. Защото това да проявим търпение и разбиране към себе си не е само символ на зрялост, но  най-вече знак на обич и уважение към самата ни същност.

Индивидуация, символ на растеж

    Индивидуацията е  понятие от Юнгианската аналична терапия.  Индивидуацията е крайната цел на един успешно живян живот. Индивидуацията сама по себе си може да се дефинира като процес на психологическо разграничаване, имайки за цел развитието на индивидуална личност. Индивидуална означава отговаряща на себе си, на собствените си заложби и дадености, които са единствени и типични само за  съответния индивид. Но в  самото разграничаване и придобиване на идентичност  ние не трябва да забравяме, че не сме с нищо повече или по-малко от всеки един човек, от всеки един мъж или жена на този свят. А това, което ни прави различни е, че всъщност  сме станали по-отговарящи на дълбоките си заложби, по-близки до самите себе си.

   

   Психологическата идентичност в самата си основа е различна от колективната психология, но това е само на едно ниво. Защото колкото повече се доближаваме до себе си и до архетипа на цялостната личност, толкова по-здраво се свързваме с общото. И макар осъзнали, че можем да бъдем цяло необятно море за себе си, това не ни прави нищо повече от една капка в колективния общ океан, от който сме неизменна част.  

   Процесът на индивидуация е свързван с процеси на растеж и израстване. Но това по никакъв начин не обещава само светли периоди в живота ни, а дори напротив. Интегриране и на тъмните етапи, които ни поднася самият живот,  и те не са по-малко важни и нужни за индивидуалното ни развитие и съзряване.

Както пише Мари Фон Франц в книгата "Човекът и неговите символи":

"Действителният процес на индивидуация - осъзнатото споразумение със собствения вътрешен център (психичното ядро), или цялостната личност, обикновено започва с нараняване на личността и страданието, което го придружава. Това начално сътресение е нещо като „повик", макар че често не се разпознава като такова. Точно обратното, Азът се чувства възпрепятстван във волята или желанието си и обикновено проецира пречката в нещо външно. Т. е. Азът обвинява Бог или икономическата ситуация, или шефа, или брачния партньор за всичко, което му пречи."

  Често пъти в трудните периоди сме склони да преписваме всичките ни несполуки на нещо външно, но рано или късно нещата се свеждат до вътрешни процеси, които не могат да бъдат пренебрегвани. И точно това символизира растежът, изместване от външните фактори към вътрешния център на съзнание. Когато това се случва нещата лично за мен се раздвояват, човек хем се отделя и свива, разграничава от външното, хем нараства вътрешно, разширявайки се в основата си и се свързва в пъти по-здраво с външното, защото вече има връзка с центъра си. И  когато това се случи освен, че страданието бива успешно асимилирано, но и то се явява нужната руда, от която можем да изсечем и набавим необходимата енергия, за да продължим индивидуационния си процес за в бъдеще.

  В сънищата могат да се появят символи, които свидетелстват за наличието на инвидуационни процеси. Това могат да бъдат символи, като  мандалата, кръгът, квадратът, кръстът, дървото и други. Успешното им разчитане и различаване  могат да ни тласнат в съответната правилна посока, в предприемането на действия, които да ни донесат благополучие.

    Юнг твърди, че процесът на индивидуация започва към 35 година, но както пише Камелия Хаджийска в сайта си в днешно време се наблюдава стартирането му към 28 година на индивида. Юнг описва процеса, като подготовка за смъртта. Това е процес, в който ние умишлено някак си надмогваме материално и изместваме голяма част от вниманието си към духовните процеси, които ни съпътстват. 

  Доста хора и аз също бих определил индивидуацията, като процес на събуждане проглеждане. Етап на събуждане от дълбокият сън, в който сме пребивавали и разбирането, че в това тяло живее нещо повече от материалните му дадености. Разбуждащи преживявания свързани с началните етапи на инвидуация могат да бъдат състояния като паническите атаки, тревожността, депресията, общо взето всички състояния, които са свързани с душевните процеси. Състояния, които медицината и в частност психиатрията може да осъжда, като болестни, но психологията от  своя страна може да разчита, като призиви на душата. Интересното е, че точно тези състояния ни дават тласък да търсим, да пораждаме нови въпроси в съзнанието си и да се опитваме да удържаме с търпение отговорите, които се появяват късче по късче. И за да подредим успешно пъзела и да успеем да видим цялата картина, която ни се поднася парче по парче  е нужно време, което да си дадем и търпение, на което да се научим. Търпение и толеранс не само, когато сме в позитивния спектър на живот, но и когато сме в мрачните периоди на страдание и безизходица, а това вече означава израстване. Надживяване на детските прижтевки за един само и изцяло розов свят, защото светът в основата си не се променя, просто се променят се  очите, които го виждат и възприемат. 

Да намериш посоката

   
 
    Търсенето на себе си и посоката в този живот може да бъде освен приключение, но и не лека задача, с която може да ни бъде определено трудно да се справим. Пътя на индивидуация по някой път е и път на лишенията от материалните блага в името и цената на нещо духовно. На нещо, което не може да се напипа, помирише или вкуси, но може да бъде предусетено с най-фините части от нашето същество. Да чуем гласа на несъзнаваното или да чуем е гласът на Духа, който ни води е едно на ръка, но да съберем сили да следваме повелите му и да следваме съдбата си това означава нещо съвсем друго. Защото пътят на сърцето често пъти е съпровождан с не малко ограничения, разочарования, сълзи и болка, която е нужно просто да изтърпим, за да можем да дадем принос или частица от нас за каузата да бъдем живи. Но не живи, като съществуващи, а живи, като пълни със смисъл.
   
    Често пъти  през това, което преминаваме можем дори да се питаме по човешки, защо не даваме най-хубавите плодове, а полагаме толкова усилия в замяна. Защо не сме най-високото или най-обгрижваното, оценено дърво в градината на живота,  а даваме толкова любов на света и още и още въпроси....А може би старият дъб носи отговорите на всички тези въпроси само с присъствието си, в редовете, които следват по надолу:)

"Пътуващ дърводелец на име Стоун при едно от пътуванията си видял гигантски стар дъб, който се издигал сред полето близо до земен олтар. Той казал на чирака, който се възхищавал на дъба: „Това е едно безполезно дърво. Ако от него построиш кораб, той скоро ще изгние; ако направиш сечива, ще се счупят. С това дърво не може да се направи нищо полезно и затова толкова е остаряло." Но в страноприемницата, където дърводелецът отишъл да спи, старото дърво се появило в съня му и казало: „Защо ме сравняваш с твоите култивирани дървета като глог, круша, портокал и ябълка и с всички други, които раждат плодове? Още преди да узрее плода им хората ги нападат и обират. Чупят им клоните, кършат вейките им. Даровете им им носят беда и те не могат да изживеят естествената си възраст. Така става навсякъде и затова аз отдавна се опитах да стана напълно безполезен. Ти, бедни смъртни човече! Ако бях полезен по някакъв начин, щях ли да достигна този ръст? Освен това и ти, и аз сме същества и как може едно същество да се поставя толкова високо, че да съди друго същество? Ти, безполезни смъртни човече, какво знаеш ти за безполезните дървета?."   Дърводелецът се събудил и размишлявал върху съня си а по късно, когато чиракът го запитал защо само това единствено дърво пази земния олтар, той отговорил: „Замълчи! Да не чувам повече за това! Дървото расте тук нарочно, защото другаде хората щяха да се отнесат зле с него. Ако то не беше дървото на земния олтар досега щеше да бъде отсечено". Дърводелецът очевидно е разбрал своя сън. Той осъзнал, че да изпълниш собствената си съдба е най-голямото човешко постижение и че нашите утилитарни понятия трябва да дадат път на исканията на нашата несъзнавана психика."

"Ако преведем тази метафора на психологически език, дървото символизира процеса на индивидуация и дава добър урок на нашия късоглед Аз. Под дървото, което следва съдбата си в приказката на Чуан-Дзъ има един земен олтар. Това е естествен необработен камък, върху който хората принасят жертви на местния бог, които „притежава" това парче земя. Символът на този олтар показва факта, че за да се реализира процесът на индивидуация, човек трябва осъзнато да се подчини на силата на несъзнаваното и да не мисли какво трябва да направи или кое се смята за правилно, или какво най-често става. Просто трябва да слуша, за да научи какво вътрешната тоталност - цялостната личност - иска да се направи тук и сега в конкретната ситуация."

   Това, че на моменти някой ни определя, като безполезни  и безплодни не трябва да ни плаши. Не трябва да забравяме, че всяко око вижда различно, и ако някой е видял, че сме безполезни, друг може да намери, че нашето съществуване е едно от най-смислените неща. А в крайна сметка не е ли най-важно ние за какви се приемаме? Защото да живееш не е леко, но да изпълниш собствената си съдба е наистина постижение, което заслужава възхищение. Да намериш посоката и да я следваш наистина изисква не малко смелост. Да действаш без да знаеш, но да усещаш, че точно в това действие независимо дали е правилно или не пораждаш, разгръщаш нещо в себе си, точно това е етап на вътворяване на смисъл в живота ни. Тогава няма значение за кой как изглеждаме, като просто сме такива каквито сме, а това от своя страна ни доближава до собствената ни истина, а това не е ли най-вярната посока? Посока, която е избрал дъбът, като е платил съответната цена. Защото в живота няма нищо безплатно, дори и щастието често пъти се заплаща с усилие.


    Ако и вие сте на този етап, в който се чудите за посока, етап, който всичко ви се струва безполезно и напразно, не е лошо да си дадете шанс и нужното време, за да получите отговорите, които са ви важни. Защото само вашето човешко позволение и отношение към себе си, съчетани с нужното време правят от малката вейка, вековно и мъдро дърво. А докато чакаме не е е лошо да се поогледаме, може би сме израстнали достатъчно, че пред нас са се открили нови хоризонти, които  просто в бързането си сме пропуснали да забележим. :)

"Всяко живо същество на тази Земя е родено с мисия. Всеки от нас трябва да открие своя път. Когато осъзнаеш това разбираш за какво си се родил на този свят. Това че не всички те разбират е нормално. Не всеки има очи за истинските неща. Всеки от нас трябва да извърви пътя си колкото и да е трънлив и труден.Когато разбереш за какво си роден на този свят, ще постигнеш вътрешния си мир и ще се помириш със себе си. Тогава всичко ще ти се струва лесно и постижимо. Търси себе си!"
В.Николова


 Всички цитати с кавички са от книгата на К. Г. Юнг, Мари-Луиз фон Франц, Д. Л. Хендерсън, Йоланде Якоби, Аниела Яфе." Човекът и неговите символи"