Тялото, психиката, душата са елементи, които изграждат нашата хомогенност. В пътя си към справяне с паническото разстройство или с какъвто и да е проблем, елементите не бива да се атакуват по отделно с дадени техники, като холистичният подход и не атакуването, а трансформирането биха дали много по-добри, трайни резултати.
Ние сме като едно малко корабче, което плува в океана на живота. Тялото е морският съд, психиката е нашето платно, а капитанът е душа, която дава наставления по свой начин, накъде да поемем.
Да, посоката и целта ни може би постоянно ще се изменят, преобразуват, но без триединството на тези еквивалентни, няма да стигнем далеч в пътешествието наречено живот!
Нашето тяло се ръководи предимно от удоволствието и първичните нужди: храна, вода, секс, тези функционалности са проява на животинското проявяващо се в нас. Хора сме, морални сме, духовни сме, но въпреки това инстинктите и нагоните ни правят истински зверове било то и хиляди години след години на творческа, човешка еволюция.
Това е прогресия, защото в днешно време животинските нагони присъщи на стадото или ордата, в които чувството за сила, власт и сексуална задоволеност са били водещи, плавно са се пренесли в модерното ежедневие на уж разумния човек. В днешно време парите, материалното изобилие, мускулестата физика и социални статус са определящи, това е показателно, че праисторическата йерархия на могъщество се е запазила и установила трайно в модерните ни разбирания. Повечето неща от миналото са същите, както и днес само инструментите, с които набавяме тези първични стремежи, усещания до някъде са се видоизменили.
Но каквито и да сме, колкото и да се различаваме от нашите праотци, колкото и път да сме извървели, колкото и моралният устав да е завишен, а духовността ни погубваща или издигаща, то ние имаме нещо много общо с човека от миналото. Тази сходност се поддържа и пренася освен чрез инстинктите и нагоните въплътени в тялото, минаваща през мозъчните структури, така тя е и резонираща с определени биохимични и психически механизми, които са се уталожили дълбоко в нашето биологично и несъзнавано единство.
Стресът е феноменът, който притиска и манипулира ежедневието ни все повече и повече. Той е състояние характеризиращо се с нервно напрежение предизвикано от външни или вътрешни фактори, стимули. Използвам думите външни или вътрешни, защото обективната реалност оказва своя натиск и отпечатък върху нашите субективни динамики, които действат в порочен кръг, в който главна максима е: " Усещам това, което мисля и мисля това, което усещам"..
Макар и всеобщото мнение да е негативно относно стресът. То той се явява нож с две остриета. От една страна стресът е полезен, когато е в малки дози поради адаптивните промени и изменение, от които всеки от нас има нужда. Какво означава това? Определено количество стрес спомага на организма да активира определени процеси, благодарение, на които индивидът оцелява! Благодарение на това определено количество стрес, ние се движим, извършваме обичайните дейности, работим, учим! Ако стресът напълно изчезне от ежедневието на човекът, то организмът става много податлив на болести и психически разстройства! Представете си една тъмна, тиха стая, в която нямате връзка с околната среда! Оставате в тази стая, ден, два, три, седмица, тялото започва да губи адаптационните си навици! Излезете ли от стаята, вие ще изпитвате най-малкото неудобство и тревожност! Всеки звук, всеки към светлината навън ще е труден, защото целият организъм ще е със залинели функции! Когато функциите са залинели, това дава предпоставка за болести!
Учените се стремят да установят къде организмът се чувства най-добре! Тази зона, в която организмът се намира в равновесие, учение са нарекли - зона на оптимална възбуда!
Колкото и странно да звучи, на някои хора с неизлечими болести, докторите предприемат стрес терапия,тоест увеличаване на количество на стрес, с което се стреми организмът да навлезе в зоната на оптимална възбуда и да оптимизира процесите - хомеостаза!
От друга страна в големи дози стресът има негативен ефект върху физика, психика, концентрация и нашето последващо развитие в следващите фази на живота ни. В един продължителен етап на стрес всеки един фрагмент на нашето корабче на тройната коалиция бива засегнато по специфичен начин.
Макар и да е много присъщ за ежедневието ни, то свръх стресът се определя като неспецифична даденост породена от новите опции, възможности за приспособяване и преустройство, а това от своя страна проявява различни физични, психични, хормонални и биохимични изменения.
Интензивните емоционални, физиологични, когниивни, експресивни, афективни прояви разделят стресовия цикъл на три фази:Тревожност, Устойчивост, Изтощение.
Фазата на тревогата се характеризира с два процеса: борба, бягство! Ние решаваме или да се бием или да бягаме от врага! Вследствие на това се проявяват различни психосоматични динамики! Втората фаза е устойчивост, ако успеем да премахнем дразнителят и главните стрес фактори, организмът преминава към етап на възстановяване! Ако главните фактори на стреса не бъдат премахнати или ако индивидът не промени ежедневието си, възгледите и не се наеме със задача да изгради механизми за справяне, то организмът преминава към следващият етап - изтощение! В този период енергийният ресурс е изчерпан, тялото е изтощено, а безсилието е превзело всяка клетка! Това е етапът, в който има най-голяма вероятност да се развият болести!
Когато организмът е под стресова ситуация, той влиза в променен режим на работа, соматичния дял във вегетативната нервна система влиза в борба, бягство. Всичко зависи от заплахата и нашият енергиен ресурс, ако заплахата е малка ние логично влизаме в борба, но ако не можем да се справим, тоест възприемем заплахата като по-силно от нас застрашаващо нещо, то рано или късно побягваме с цел спасение. Всичко това се случва в един двустранен обмен, в който психиката е наситена с бушуващи мисли, а физиката с един разтърсващ хормонален коктейл, емоциите се прескачат една през друга, настава хаос!
Сходен е механизмът на действие и при паник атаките и тревожността! Мисли, чувства, тяло - обратно -тяло, мисли, чувства-процесът се генерира в двупосочна еквивалентна последователност, в която телесните усещания и съпътстващата я психодинамика затварят обръча състоянието. Тревожен, панически кръг, в който тревогата, сковаността, безизходицата са единствените ни приятели от сутрин до вечер!
Борим се с паник атаката, с тревожността, борим се с илюзията, знаем, че няма от какво да се притесняваме, но ирационалното усещане за звяр, който ни преследва е напълно реално. Така го възприема нашето несъзнавано, а от там и нашето тяло. Колкото умът ни да се противи чрез логически съждения, чрез които се опитва да опровергае и разнищи лъжата, то той постоянно бива вкарван отново и отново в хватката на тревожността. Капан, в които телесната симптоматика, сълзите и мислите,в съчетание с бурния вътрешен диалог създават една вътрешно усещане за лудост, черногледство, катастрофални мисли и предчувствие за неизбежна смърт!
В схватката на една такава интензивно стресова ситуация, като П.А се задействат всичко в режим защита. Хищника го има, това е страхът, по-смелите се борят, бият, хокат, но това не означава, че няма изменение на телесно ниво, даже напротив. Сърцебиенето, изстиването на крайници, изтръпването, потенето, задухът, топката в стомаха, тежестта в гърдите,свиването в сърдечната област, оковите в гърлото са вегетативните симптоми, които са обозрими. Ние сме една последователност от скачени съдове и по горе описаните телесни феномени водят неизменно и до психически процеси, които са свързват първоначално със загуба на контрол, а впоследствие с мисли за безсилие - фатален край.
Какво се случва в една свръх стресова ситуация?
Вътрешният диалог се засилва, тялото става, сковано, енергично, наситено с адреналин, който се отделя от надбъбречните жлези. Мислите стават кошмарни, поради напрежението, което се създава между контрола и опцията за изход, която търсим. "Ще полудея", "Ще умра", "Това е краят" "Какво ще кажат, хората", "Не мога, да си позволя да бъде тревожен и да изглеждам напрегнат..", "Това е слабост, аз не искам да съм слаб", "Искам да бъда нормален"- това са мисли, по време на получаването на панически пристъп. И така установените обществени норми, съчетани с обремененото Его и естествената формация борба/ бягство затварят обръча на невроза, под който се крие първоизточника на всички страхове - страхът от неизвестното, новото, страхът от нейно величество Смъртта! Един дълбок базисен извор на страх, от който тръгват всички други поточета на безпокойствие. Всеки човек има страх от смъртта, макар и неосъзнато в една или друга форма - гневът, ревността, властта, подчинението са само отделни дефиниции водещи към главния първоизточник - Смъртта!
Дори да успеем за момент да изтласкаме в предсъзнаваното си всички тези мисли, емоции, усещания, то след време те стават в пъти по-настъпателни и идват, започвайки бавно, но сигурно да се прокрадват между защитните бариери на нашето съзнание. В зависимост от нашата личност се опитваме да ги парираме чрез защитни психични механизми, като , интелектуализация, рационализация, компенсация, изтласкване, формиране на реакция, отричане, проекция, идентификация, изместване, но докато страхът не бъде осъзнат и преформулиран, то спокойствието е временен мираж, над който можем само да треперим.
В тревожния индивид отделянето на адреналин е изключително наситено поради силната емоция от съпътстващ страх. Страх, който както казвахме макар и да е илюзия, то за нашето подсъзнание, той е просто истински, реален, обект, който провокира постоянно вътрешно напрежение.
Бягството, борбата провокират отделянето на адреналин, който оказва влияние върху главни центрове в нашето тяло. При едно продължително изтърсване на хормона в тялото се наблюдават физически изменения, разширяване на зениците, изпотяване, изтръпване на крайниците, ръцете, изтръпване на глава, схващане в гърлото, гърдите, сърцето, полови дисфункции, накъсано дишане, топка в стомаха, задушаване, задавяне, размазан поглед, тремор и тнт. Тези усещания преминават в последствие в психически преживявания - паник атаки, генерализира тревожност, дереализация, депорсонализация, безсъние, плачливост, чувство за безизходица, депресия, натрапчива невроза и тнт.
Ако приемем, че ирационалният страх е огромен звяр, звяр, с който нашите прадеди са водили битки, то техните съзнания и физика за изградили тези на пръв поглед неприятни усещания, за да запазят живота им.
Какво означава това?
Влизаме в битка, тялото се изпотява за да може да стане хлъзгаво, тоест да не бъде по-трудно на противника, звяра да ни хвана или нарани. Потта отделно способства и за терморегулацията, охлаждащ ефект, ако сме решили да побегнем.
Ръцете изтръпват, защото адреналинът свива кръвоносните съдове и кръвта е насочена предимно в крайниците, които са предназначени за най-оптималното решение- бягството, а това са краката.
В дадени моменти тялото се вцепенява, помислете си, че сте видели мечка, докато сте се разхождали в гората, то какъв съвет дават старите хора " Не мърдайте, не шавайте, стойте на едно място!". Други пък съветват видиш ли мечка - бягай надалече. Трети съветват - бий се с нея. Това е народопсихологията, която е отталожена дълбоко в реакциите ни
Усещането за топка в стомаха, гърлото, гърди е в следствие на сковаността на мускулатурата, която е преминала от спокоен, в активен режим на работа.Мускулите са сковани, поради това, че ние сме готови за битка! Стомахът е една от най-наситените с неврони област в човешкото тяло! Свитият стомах е един от първите знаци за преживяване на стрес!
Възможно е позив за дефекация, мускулатурата се стяга и налягането в стомаха става в пъти по-голямо и това е съвсем нормално при едно бягство ние нямаме нужда от излишен багаж, храна, която да ни товари и да ни прави по- тромави. Не е случайно, че при позиви на тревожност апетита е силно намален, но има процент хора, при които той е засилен в следствие на насаден, компенсаторен външен механизъм, храна - сила!
Възможно е също и при преживяването на стрес човек да получи диария поради факта, че в червата се развиват определен брои бактерии, които предизвикват този процес.
Челюстта е схваната поради това, че организмът ограничава нуждата от течности и хранителни вещества, той вече е в различен енергообмен, в който всеки един страничен приемем ще му бъде в излишък, ненужен. Челюстта е схваната също поради това, че ние хората съдържаме и хищническа жилка в нас, челюстта е инструмент за разкъсване, атака, защита! Едно изплашено животно показва вътрешното си състояние на гняв или страх, като се озъби!
Вследствие на увеличения приток на адреналин, може да се случи потъване, замайване, които са пряко свързани с промяна на артериалното налягане. По-голяма част от хората вдигат кръвното налягане, вследствие на стесняването на кръвоносните съдове, поради изпитаното и преживяно напрежение. Високото кръвно създава усещане за изтръпване на главата, схващане на врата, раменете, замъгляване на зрението. Всичко е строго индивидуално и същите тези усещания могат да се провокират и при човек, който няма такъв проблем. Постоянното следене и мерене на кръвното създава едно напрегнато очакване и следователно кръвното вместо да се нормализира то се повишава.
Има и друга група хора, чиито процент е по-малък, хора, при които се наблюдава парадоксален ефект, кръвното налягане пада и се случва една вялост, безсилие, съчетани с постоянна липса на енергия.
Адреналинът влияе цялостно на организма, като повишава въглехидратната обмяна и възбужда дихателните центрове. Дишането става накъсано, плитко, недостига на кислород в мозъка още повече засилва симптоматика, което от своя страна съпровожда психическа динамика, ирационални мисли, черногледство и тнт. Може да се усети задушаване, недостиг на въздух. В такъв момент човек може да започне да се прозява, това е защитна реакция, с която организмът си набавя нужното количество кислород, който да оптимизира вътрешните процеси!
Обикновено когато адреналинът е завишен, аритмията е често срещана. Сърцето започва да бие по-учестено, което мигновено в свръх критичния и контролиращ човек,това корелира с мисълта "Ифаркт", така както изтръпването на главата с "Инсулт". Но логически и научно погледнато сърцето е мускул, който ако е здрав тупти, ако ли не той спира. Така, че е хубаво да се радваме, че усещаме да биенето му, та макар и на моменти в по-бързо или прескачайки, то това си е сигурен знак, че сме живи! Представете си, че тичате, тялото в този момент отделя същото количество адреналин, при едно тичане присъстват абсолютно всички феномени, както при паническия пристъп.
.
Изтощението, което се наблюдава по време или след панически пристъп е в резултат на изразходването на енергийния ресурс, изчерпване поради изтощителната вътрешна битка или безцелното, безконечно бягство, съчетано с постоянни безуспешни опити за справяне със ситуацията, които увенчани с неуспех. При някои хора тази постоянна загуба на енергия води до сънливост или завишен апетит, механизми, с които се набавя нужната енергия за следващите очаквани сблъсъци.
Пребиваването в постоянно изтощение е сигурен знак, че организма вече се е предал. Желанието за живот е отлетяло и обикновено в такъв момент човек изпада в дълбока депресия!
Когато човек изживее едно силно усещане, като паник атака в него се запазва чувството, че все някога, все някъде той отново ще преживее това неприятно усещане!
Така бавно, бавно страхът преминава в постоянно присъстващ, тоест страхът от паник атаката, преминава в постоянна съпровождаща тревожност - генерализирана тревожност. Състояние, в което тялото е постоянно нащрек, мислите постоянно се натрапват, като ограничават местата, на които ходим, нещата, които правим, решенията и отговорностите, които поемаме. Въпросът кога ще се случи това неприятно нещо, държи спусък в съзнанието под напрежение и ние буквално стреляме по всичко, което се движи - малко сърцебиене- страх, изтръпване на крайник - страх, неприятна мисъл- страх, ходене на кино- страх, имам пъпки по ръцете -страх. Индивидът губи здравата логика поради факта, че той живее с непрестанното усещане за ужас и незнание, което ограничава ежедневието и социалните функции до безкрайно ограничени.
В едно състояние на постоянна тревожност се наблюдава хипересенсия, характеризираща се с повишена чувствителност към различни външни стимули. Постоянната всекидневна тревожна позиция е пряко свързана с патологичните промени и свръх изостряне на нервната система, правейки я в пъти по-сетивна. Звуците, шумовете, образите и картините, леки болки водят до стряскане, което задвижва отново паническата лавина, която премазва всичко едно зародило се утешение.
Губи се връзката с реалността. Преценката ни става замъглена, действаща на база сигурност, като субективността се опитва със свръх усилия да игнорира обективните прииждащи стимули, които разтърсват същността ни отново и отново, а това тягостно невротизира.
Замъгленото зрение също в някои случаи е съпровождащо индивида преживяващ паническо разстройство, то се случва поради редица причини, може да е вследствие на високо кръвно налягане, мигрена, хипогликемия, но най-често е симптом породен от една дълбока вътрешна несигурност. В едно такова смущение, човекът може да има трудност да се фокусира, получава се усещане, че буквите или предметите се движат в пространството. Образите може да се виждат като промазани, може да се забележи поява дори цветни петна, това са феномени предизвикани от стреса.
Зениците се разширяват, зрителното поле става по-голямо! Това се случва с цел получаване на повече информация от външната среда.
Слухът и комуникацията също по време на тревожност са ограничени, човек е зает със своя вътрешен диалог, със своята лична идеология на "Война и мир". Комуникацията е трудна, думите могат буквално да минават през ушите на човек, без да оставят и следа в съзнанието. Когато слухът е притъпен съзнанието автоматично ограничава притока на звукове, информация. При други индивиди слухът е силно засилен и всеки един малък шум води д напрежение. Представете си, че сте в тъмна гора и чувате шум. Шумът мигновено се свързва с появата на заплаха, понеже е тъмно и зрението е ограничено, то аудиалните възприятия вземат превес.
Амнезията, разсеяността, забравянето са само част от съпътстващите изживявания. Организмът се стреми да намали притоците на информация, новата информация води до разхищение на енергиен ресурс, а в една такава стресова ситуация, ние нямаме нужда от прахосване.
Недоверието, постоянното преживяване на страхът отново и отново провокират и буквално разбъркват съзнанието на човек, като постоянно се търси доказателство,с което да се докаже, че всичко ще бъде наред, че индивидът да умре или да изгуби разсъдъка си - полудее. Свръх позитивното наивно мислене задълбочава проблема. То се явява бягство, а не решение.
Човек преминава през тотален хаос, но на съзнателно ниво се залъгва да всичко ще е наред "Аз съм спокоен", "Няма да умра", "Жив съм", това мислене задълбочава нещата. То провокира сблъсък между съзнанието и подсъзнанието, сблъсък, в който подсъзнанието буквално изригва като вулкан, който изпепелява и чупи логиката на хиляди парчета. Паническата атака за съзнанието ни е смърт, чрез, която подсъзнанието подсказва, че е време за промяна. Единственият начин мъдростта на живота да говори през да и да бъде разбрана е през езика на тялото и мислите В подсъзнанието няма логика, няма последователност, има инстинкти за удоволствие и за оцеляване. Паник атаката е знак, че ежедневието и поведението се нуждаят от преформулиране, чрез което индивидът ще запази своето оцеляване
Но това са само част от съпътстващите преживявания. В резултат на тревожноста и набезите на нахалния страх, сънят става разпилян, неспокоен, разпокъсан, плитък. Понеже сънят е променено състояние на съзнанието мускулните брони се разхлабват и се случва подскачане, изтръпване, мравучкане. Катастрофалните сънища също се генерират поради това, че подсъзнанието предприема функция - изчистване и всичко, от което се плашим или бягаме се превръща в образи изплуващи в съня. Сънищата отразяват нашите страхове, черногледи, нагнетени с тягостни чувства, единственото изход да не ги преживяваме в случая се оказва будността. За да не се преживява страхът в съня, организмът променя ритъмът си и започва да будува. Това още повече невротизира индивидът, но подпраговата тревожност не му дава възможност за почивка! Възможно е сънят да стане плитък, сън, в който организмът да запази една здрава връзка с околната среда, в такъв случай, човек може да стане сутрин и в него да се появи усещане, че не е мигнал цяла нощ!
След като тревожността провокира механизма на борба/бягство, то сънят умишлено се избягва. Кой спи като го гони звяр?
Страхът е малка смърт за човешкия ум, сънят е незнание, в което контрола не присъства. Липсата на контрол, липсата на доверие и страхът от неизвестното поддържат безсънието при невротичния индивид. При лягане може да се получат сърбежи по тялото, чувство на напрежение.
Болести, които провокира стресът:
Кожни заболявания - псориазис, алергии, дерматити.
Дихателни заболявания - астма, задух
Сърдечни заболявания - аритмия, високо кръвно наягане
Стомашно чревни заболяваня - синдром на дебелото раздразнено черво, гастрити, колити
Хашимото, тинитус, гръбначни и ставни проблеми, болки във врата, главата. Това са само една малка част от болестите, които предизвиква свръх стресът!
От биохимическа гледна точка, нещата седят по следния начин.
Отделянето на завишен адреналин, нораадреналин от надбъбречните жлези освен, че повишава кръвното и повишава сърдечната дейност, издръжливостта, но след отшумяване и на хормонът се засилва чувството за отпадналост.
Завишеният кортизол пък от своя страна е хормонът на ужаса, паниката! Когато е в нормални граници положителните ефекти на кортизола са: повишаване на съпротивителните сили на организма, значително понижаване на чувствителността към болка, повишаване на съпротивителните сили на организма, участва активно за хомеостазата.
При високите нива на кортизол се наблюдават: нарушени познавателни функции, ускоряване на процесите на стареене, дисбаланс в нивото на кръвната захар, понижен имунитет, увеличаване на мастната тъкан, понижава се секрецията на тестостерон и сематотропин, редуцира се костната плътност и тнт.
Стресът е нещо, от което ние не можем да избягаме! Човек преживява стрес не само, като изпитва чувство на страх и тревога, човек изпитва и стрес и при приятни изненади! Има хора, които получават паник атаки, докато се женят, празнуват рожден ден. Това се случва поради факта на свръх възбудата, която те преживяват.
Всичко е вложено мъдро в нашият организъм, балансът между телесните и психическите процеси е важна част от ежедневието ни. Справянето със стресът и с тревожните състояние е период освен на самоопознаване, но и на разширяване на кръгозора.
Когато се появи физическа симптоматика, тялото започва да говори, че е време за промяна към по-добро. Ограничаването на главните фактори, които причиняват неприятните преживявания, изграждането на защита, създаването на ново поведение, характеровата промяна, съчетанието на релаксиращи и спортни дейности ще способства за преработването и освобождаване от излишното напрежение. Когато човек промени възприятията си, когато мирогледът му вникне отвъд самото преживяване за страх, в дъното ще намери стари психически травми и изкривени възприятия за реалността, които му пречат да черпи с пълни шепи от живота.
Ние нямаме контрол над динамиката на живота, но ние имаме контрол над притоците информация и начинът, по който достигат до нас! Ние сме устроени да действа чрез реакция- стимул. Ако реагираме на тревожността, постоянно с гняв, яд и страх, то ние ще изпитваме и това, ако се постараем малко, от малко да приучим съществото ни да се довери на тях, да го накараме да повярва, че тези сигнали, които тялото поддава са с цел защита. Тогава бавно, с нашето най-добро темпо ние освен, че ще променим животът си, ние ще трансформираме посланията на страхът в здраво поведение!
