В уединение

 

   Пътешествието, което подемаме към личността ни, често пъти преминава през трудни периоди. Периоди, в които дори и последната надежда сякаш се изпарява и единственото нещо, което ни движи напред, като че ли остава любопитството, от това, какво ни носи утрешния ден. Но така се ражда героят. Трудностите за него са поле за изява, битка, поражение, ситуации, които са от неизбежна необходимост за израстване. Всичко, през което преминаваме отключва постепенно ресурс, потенциал, с които можем да надскочим отминалия ден. Да, едно такова вътрешно пътешествие към самите нас, към собствената истина е изпълнено с болка, с умора, с един постоянна вътрешна съпротива към промяната. Съпротива, която често пъти едва ли не ни връща в изходна позиция, но всичко това е част от пътя и то си има обяснение.

    Истинската промяна идва трудно! Капка по капка, тя съживява нещо в нас, макар и това нещо да бъде заглушено от първичните ни изблици на гняв, страх,  омраза, презрение.  Чувства и емоции, които можем да се опитаме да оборим, обезличим, но  в крайна сметка да приеме и признаем  като неминуема част  от растежа ни.. И може би първично ще се борим с тях, докато израстем достатъчно, за да четем символика и  смисълът, които те ни носят.


    Често пъти пътуване и търсенето на собствената истина ще се чувстваме самотни, изоставени. Сякаш ще имаме нужда толкова много от топлина и любов, но никой друг няма да  бъде способен да я даде по начина, от който се нуждаем. Tова  предусещане и отчаяние може да ни накарат, да седим във връзки, в които не се чувстваме на мястото си, или пък точно обратното да сменяме постоянно партньорите с цел търсене на лъжовна сигурност.  С цел запълване на вътрешната ни празнота, която ни поднася страхът. Осъзнавайки това можем да  бъдем гневни или да изпълни сърцето ни с омраза и ненавист към човека до нас, нашата половинка, но точно тези на пръв поглед чувства се появяват тогава, когато имаме нужда да се отделим, да се отлепим и да останем сами със себе си.  А, това хич не е лесно решение. В такъв момент можем буквално да се разкъсваме между това, което шепти сърцето и това, което заповядва мозъкът.  Труден избор! Избор, в който се изисква не малка смелост и отговорност, не само към самите нас, но и към останалите.

   Не рядко се случва поради отговорността към другия  да загърбим отговорността към себе си и да спрем собственото си развитие. Тогава се появява една вътрешна тиха неприязън, поради факта, че сме отрекли  нуждите си, в името на другия. Една тиха ненавист, която започва да назрява с постоянни семейни скандали, изневери и вътрешна емоционална нестабилност. Отричането от нашата нужда да пътуваме, да изследваме  себе си може да продължи години наред, но все някога идва момента, в който капва  прелива чашата. И онова, което ни спохожда е самопризнанието, че имаме нужда от пространство. Пространство, в което можем да усещаме, да дишаме да даваме на себе си и да слагаме нуждите си на по предни позиции.  Често пъти такива са периодите на самота.

   Самотата е едно невероятно поприще, в което индивида може да усети себе си, да вдиша въздухът, от който е имал толкова нужда и да постави здравите граници. Граници, които ще му осигуряват нужното пространство дори в връзката му с даден човек.  Но да не забравяме, че в признаването на нуждата уединение се крие и не малко страх и порицание, които е нужно да понесем. Това ще  бурните реакции на околните, които могат на моменти да ни откажат да продължим, търсенето си, но същите тези реакции могат и да ни мотивират, да търсим по-зрели опити на общуване със себе си!
 
   Когато човек събере смелост и скъса оковите на примирението, когато се изправи срещу собствените си страхове, тогава, когато се откъсне от обществото и усети собствената си сила, която се тай вътре в него, тогава и само тогава човек се чувства свързан, не с друг, а със собствената си личност. В такива случаи самотата променя облика си и се превръща от уединение, което сближава всеки един от нас много по-здраво с цялото.  В такива моменти можем да дадем на другите без да очакваме да получим, защото знаем какво е да даваме на себе си.В това  вече уединение авторитетите губят силата си, защото човекът се усеща свързан, цял. Омразата и гневът изчезват, защото  се появява ново разбиране към нуждата от свобода. Свобода бива наградата, която човек получава от вътрешните и външните битки на своя живот.

    През един такъв катарзисен период човек променя нуждите си, разбира, че самотата е била нужен етап на зреене на вътрешната сила. Сила, която се е провокирала и отключила от поредицата от вътрешни борби, които сме провели. След тези тежки периоди думата самота вече има друго значение, което може да се препокрие с уважение, отговорност, свобода.

Ако сте в етап, в който неминуемо изпитвате омраза или гняв към околните дори без да знаете защо. Просто помислете дали не е дошло време за ново пътуване, за нова, крачка, която да ви докосне от една страна със самотата, търсенето, а от друга  с да ви свърже с околните по един  в пъти по-здравословен начин!

Да бъдеш невинен

    Живели Адам и Ева в пълно разбирателство, в пълна хармония. Господ им давал всичко онова, от което има ли нужда и безкрайният им живот бил една пълна омая в райската градина..


    Предполагам ви е позната тази история, изпълнена с невинност. Толкова благ звучи животът в райската градина. Живот без грижи, без отговорности, живот изпълнен с невинност.
Не трябва да забравяме, че този мит все още е жив в нас и преминаването от невинноста на рая, през грехопадението е естествен ход на развитие на нашата психика.



   "Невинният" живее в света преди грехопаданието. За него раят е еднa безкрайна шир изпълнена само с наслада и удоволствие, там където всичко е позволено,там където няма правила и нищо не се спазва. Един такъв етап е детството, но архетипа на "невинния" може да се проявява и в "по-зрелите" етапи на развитие. Болката, страданието, които поднасия битието се струват чужди, непознати за"невинния".  Дори, когато някой спомене думата страдание, невинния може въобще да не разбира за какво става дума.

   Защо ли? Защото все още няма истински сблъсък с неволите на живота. В една такава личност не се е зародил мотивът за борбата, за пътя, за това думата  усилие може да звучи много чуждо.  Отговорите, които е свикнал да получава "невинния" са единствено "ДА".  При получаване на "НЕ" такъв индивид може да реагира бурно, гневно, твърде емоционално към отсрещната страна. И това не е защото е лош, дори напротив, това е защото не знае, че в живота има граници, които са непреодолими. Точно поради това ограниченията биват разбивани, премахвани, неспазвани, избягвани. Поради уж  липсата на препятствия и на вътрешни трудности на този етап в  "невинния" живее едно постоянното усещане, че едва ли не целият свят му е длъжен, природата, хората, близки, познати, дори самият Бог е длъжен да изпълнява молитвите му. Когато всичко е наред при едни такива личност може да се усети едно чувство на дълбока избраност за велики дела. Но  всичко това е временно, докато  се появят трудностите, болката, страданието.  Докато се появи осъзнаването, че "избраният" също, като всеки един човек е смъртен и това води до невероятен вътрешен комфликт, който човек може да започне да разрешава, като започне да се отделя, да се обособява, да се вглежда  и да посреща ударите на живота. Но това, както всички знаем не е хич лека задача. В такива моменти  за "невинния " Бог бива изцяло обвинен за нещастията, които са  го споходи. В душата на този човек Бог умира или бива порицан. И в това порицание се ражда възхода на личността. Превръща го в сирак, който търси сигурност. Сирак, който търси отново онзи безмерен рай имащ нужда от закрила, но и от авторитет, който да следва, който да го отведе до там. И понеже и сиракът няма също  граници започва едно постоянно "залепване" към авторитета с една единствена, цел сигурност, разбиране. И това е естествен ход на нещата, човек търси себе си, често пъти посредством другите, посредством опита, който са насъбрали, докато обособи и открие своите собствени здрави граници, който да го превръщат в скиталец търсещ своята собствена истина.
 
     При архетипа на ""Невинния" забелязваме липсата на граници. Там няма мое, няма твое, всичко е общо. Точно поради това в съзнанието на такива мъже, жената е родена, за да им служи, да се грижи, да ги радва, докато при жените ролята на мъжете е да ги защитават и да ги издържат.  Да бъдеш невинен е нормален период през човешкия живот, но както всеки период той си има начало и край. Животът е едно колело, което поднася безброй трудности било то във вътрешно или външно естество и само болката, страданието могат да накарат невинния да осъзнае своята собствена сила, като се изправи срещу това, което му се дава. В този момент илюзиите за всеширния розов свят биват разпилени и следва един изключително болезнен сблъсък с реалността и с неподправеният живот. Живот, който не спестява, на никому нищо.
 
     Всеки един човек преминава през фазата невинен тя е изключително важна за нас, защото оставя следата на божественото, на безграничното. Тя оставя онзи божествен дъх, който ни напътства през следващите фази на развитие на личността ни. Но за тях в някоя друга статия.



 

Отказ на тютюнопушенето

   Голяма част от нас знаят какъв коварен враг са цигарите.  Марк Твен казва, че е толкова лесно да спреш цигарите, самият той го еправи е над сто пъти. Но, да тютюнопушеното си остава
една коварна зависимост, която отнема от здравето, парите и времето ни.

   Хипнозата има успех в справянето с тази зависимост. Но, за да се спрат цигарите освен хипноза се изисква дисциплина, воля и желание. Събрани на куп всички тези компоненти могат да имат едно ползотворно лечебно действие.

Остра стресова реакция

   Макар и хората да си приличаме по много неща, има неща и, в които се различаваме. Едно от тях е разликата в стресогената устойчивост на всеки един от нас. Никой не е застрахован, защото всяка психика реагира по различен начин при определени стресови ситуации.
За някой например смъртта на близък може да не бъде травмиращо събитие, но за друг това може да се окаже толкова трудно за преживяване.
   Острата стресова реакция може да възникне при ситуации, който наистина носят напрежение. Това могат да бъдат моменти, в които е застрашена нашата сигурност или живот, като обир, грабеж, терористичен акт и тнт. Други ситуации могат да бъдат свързани с социални аспекти от живота ни, като загуба на работа, развод и други.
  В началото на стресовата реакция индивида може да усети нещо, като зашеметеност. Буквално, че нещата се случват, като насън. Поради високото ниво на стрес, дезориентацията, която настъпва може да доведе до ступор или до хаотично бягство, но това са само редица от нещата. Напрежението може да премине в различни емоционални краски от плачливост, до агресия и автоагресия, а това от своя страна може да бъде съчетано с различни физически симптоми, като рев, треперене, сърцебиене, припадък и други. Афектът, който настъпва в психиката може да бъде съчетан с полу или пълна амнезия.

Успешни методи за справянето и отработването на такъв вид психически травми са хипнозата и дихателните техники.

Социална тревожност

   Повечето хора изпитват тревожност, когато имат важни за тях събития. Събития свързани с промени или важност за тяхното битие. В едни такива случай тревожността е съвсем нормално явление, всеки би се притеснил, ако предстоящите събития са с важност за съществуването му, но не така стоят нещата при страдащият от социална тревожност.

   При страдащия от социална тревожност тревожността, която изпитва, както споменахме всеки индивид, прераства в панически страх и ужас, че няма да може да се справи, че ще се изложи. Общо взето страх от критичната оценка, която биха му поставили другите. Този страх е съчетан с едно отбягващо поведение, което за повечето хора е неоснователно, но определено то си има причина и това е паниката, която обзема индивида, когато е нужно да се представи, да се заяви, да се покаже.
 
   Често срещани ситуации, които провокират този страх са публични изяви, срещи с противоположния пол, интервю за работа, шофиране, защита на дипломни работи и др. Всичко това е умело допълнено от физически симптоми, като треперене на ръцете, гласа, изпотяване, гадене, болки в главата, в корема, често уриниране, изчервяване, стегнатост в тялото и др.
 Мислите, които биват генерирани в такива случаи са: "Ще се изложа", "Всички ще ми се смеят". "Не, аз не мога да го направя." "Ужас, сега ще се разтреперя пред всички."  "Всички виждат, колко съм зле". Обикновено целият мисловен апарат е насочен в една вътрешна борба с катастрофален аспект. 
    Мисленето води до определени емоции, както и обратното, но емоциите в такива случаи са притеснение, страх, безпокойство, тревожност. Често пъти такива хора използват медикаменти, алкохол, наркотици, за да притъпят своите емоции и чувства.

В такива случаи може да бъде полезна поведенческа терапия, хипнотерапия, излагане пред редица такива стимули, медитация и др.

Депресия

  Депресията е състояние, което се характеризира с нисък тонус, безинициатовност,  тъга. Тя може да бъде предизвикана, както от чисто биологични фактори, така и от психични и социално, като например, раждане,  загуба на близък, развод, житейски трудности и тнт.
  Обикновено симптомите при депресия са:
-понижено настроение
-плачливост
-проблеми със съсредоточаването
-проблеми със запомнянето-
-липса на инициативност
-безсъние
-липса на апетит
-липса на  физическа активност
-хронична умора
-мисли за самоубийство
-чувство на празнота
В зависимост от симптомите и тяхната сила, депресията може да бъде групирана, като лека, умерена и тежка.

При справянето  с депресията може да бъде в няколко направления с психо и хипнотерапия, с медикаментозна терапия или в група от двете. Всичко е строго индивидуално и зависи от степента на самото състояние на страдащия.

Обсесивно-компулсивно разствойство

  Под обсесивно компулсивно разстройство можем да имаме предвид натрапливи мисли, идеи с последващи ги действия.

   Така наречените обсесии са идеи и представи, които по своя характер са алогични, но водят до определени, последващи ирационални действия. Човекът страдаще от обесесивно компулсивно разстройство се опитва да ирационалните идеи и мисли, които генерира неговата психика и поради това извършва различни ритуали с цел спасение. Ритуалите за момента успокояват индивида, но това за много кратък период. И така стечение на времето, за да се "справи" със собствените си натрапливи мисли индивида продължава да извършва поредица от действия и ритуали, които могат да отнемат много време, ако не бъдат извършени "правилно"

  Обсесиите и натрапливостите включват области от чисто здравно естество, като например: "Ако не завъртя кранчетата на мивката 10 пъти, микробите ще полепнат по мен".
 Мисли свързани с насилие и издевателство над друг човек. Обикновено тези мисли са свързани с насилие. "Ще убия бебето си.", "Ако не измия перфектно три пъти чиниите, майка ми ще умре". Обсесии от  сексуално, религиозно естество: "Ако не спра да мастурбирам, Господ ще ме намрази". "Аз съм гей, нищо, че имам приятелка", "Демоните ще ме обладаят, ако не броя от 999 през 3 до 0".

   Такива мисли, си остават просто мисли, но поради завишената тревожност индивида преминава към определени действия с цел, защита или намаляване на напрежението.
 Точно поради обсесивния си характер тези мисли водят до компулсии, които отнемат все повече и повече време на индивида. Компулсии свързани с чистене, подреждане, броене, онаниране и др.

Лечението може да бъде съчетание от:
Многократно излагане на страха и спиране на компулсиите
Хипноза
Поведенческа терапия
EMDR
 

Генерализирана тревожност

  За разлика от епизодичните и преходни състояния на тревожност, които има всеки човек в трудни моменти при генерализираната тревожност усещанията, съчетани със страха остават в дълги периоди, които съпътстват индивида. Този вид тревожност се появява обикновено след прекаран панически пристъп. Генерализираната тревожност може да бъде формулирана, като усещане за страх, че нещо лошо ще се случи или страх, че може отново да бъде получена паническа атака и това състояние хронифицира с времето. Тревожноста се характеризира с постоянна, неоснователна тревога, неоснователен страх. Това обхваща различни области от живота на индивида, било в чисто битово, професионално или социално естество.

   Обикновено ирационалното усещане, че нещо лошо ще се случи съпътства индивида, както на физическо и поведенческо, така и на психическо ниво и емоционално равнище.

Симптоми на физическо ниво:
-усещане за топка в стомаха
-главоболие
-треперене
-изпотяване
-сухота в устта
-сърцебиене

Симптоми на емоционално ниво:
-раздразнителност
-усещане, че нещо лошо ще се случи
-страх, от самия страх

Симптоми на поведенческо ниво:
-невъзможност за релаксация
-постоянна възбудимост и раздразнителност
-избягване на определени ситуации с цел "сигурност" и "спокойствие"
-трудности при заспиване (подскачане, кошмари)

Симптоми на когнитивно ниво:
-  мисли с тревожен, черен характер ("Ако се кача на рейса, ще припадна"., "Ако мина по улицата, ще ме припадна". "Сърцето ми прескача, мисля, че ще умра скоро". Обикновено мислите са с катастрофален характер.

Генерализираната тревожност успешно може да бъде повлияна с хипноза, медитация, дихателни техники, поведенческа терапия, EMDR, психодрама и др.

Хипохондрия

  Хипохондрия или хипохондрично разстройство  се характеризира с прекомерна, необоснована загриженост за собственото здраве.  Поради това страдащият прави редица медицински изследвания и макар всички те да бъдат с добри здравни резултати, в съзнанието на индивида остава един нереалистичен страх, че нещо не е наред със собственото му здраве.
 
    Хипохондрията се проявява в два аспекта: физически  (соматичен) и психически. При физическите индивида изпитва определени усещания в тялото си, които го карат да изпитва страх и да предприема редица изследвания. Симптомите са от сорта на болки в корема, гърдите, прилошаване, главоболие и тнт Вторият, психическият е свързан с натрапливи мисли за собственото здраве. Мисли от сорта на "Болен съм от рак", "Докторът нещо ми спести. Нужно ми е второ мнение, аз знам, че имам проблеми със сърцето". "Мисля, че съм болен от СПИН" (въпреки липсата на сексуални контакти_ и тнт.

  Често пъти такива хора си внушават, че имат сериозни заболявания и въпреки добрите си изследвания, които за момент успокояват здравната им тревожност, те не престават да търсят други лекарски мнения.  Точно поради страхът от болести, страхът за собственото си здраве хипохондрията е съпътствана с други състояния от тревожния спектър.

 Тук полезни могат да бъдат когнитивно-поведенческа терапия, релаксации, хипнози, медитации, поведенчески експерименти и др.

Агорафобия

  Агорафобията е вид тревожно разстройство. Преведено от гръцки "агорафобия" буквално означава страх от открити пространства. В самата си основа агорафобията  е състояние отнасящо се до взаймносвързани и припокриващи се фобии. Чиято основа е свързана със страх да се напуска дома, страх от открити или затворени пространства.

    Голям проблем при страдащите се оказва липсата на изход, това буквално ги влудява и в следствие на това тревожността на дадения индивид може рязко да се покачи или просто да премине в панически пристъп.
 
   Ситуациите, от които страдащия се страхува обикновено се избягват. Избягват се пътувания с градския транспорт, избягват се оживени места или пък обратното, безлюдни, поради факта, че човекът се страхува, че няма кой да му помогне, ако се случи нещо застрашаващо животът му.

  Поради самата патогенеза на даденото състояние, съчетано с ограниченията причинени от него, много от страдащите развиват депресия.

 Хипнозата, майндфулнес медитацията, дихателните техники и поведенческата терапия могат са средства, които влияят благотворно в лечението на едно такова състояние.

Паническо разстройство

Паническото разстройство е една от често срещаните диагнози. Преди време същото това състояние се е наричало "страхова невроза". Истината е, едно такова състояние преминава със силни пристъпи на страх, които биват провокирани или съпътстващи от:
-сърцебиене
-сухота в устата
-изпотяване
-болки в гърдите
-световъртеж
-усещане за прималяване
-дереализация
-изтръпване, мравучкане по тялото и др.

Обикновено един такъв пристъп може да бъде провокиран от някаква остра стресова ситуация, но това не винаги е задължително. В един такъв панически пристъп човек усеща буквално, че умира, полудява, че припада, че получава инфаркт или инсулт. Макар и само усещания те са със силен интензитет и блокират рационалното мислене. От там човекът има две алтернативи, да се бие или да бяга. По-смелите се борят с дадените преживявания, докато друга част от хората, започват да пропускат определени места, срещи и събития с цел спокойствие. Чрез бягството си  страдащият индивид буквално ощетява живота си. Поради това, агорафобията е честен спътник на паническото разстройство. Понеже в страдащия индивид страхът е толкова силен, че той наистина смята, че сам не може да се справи с нищо, дори с излизането навън, возенето на автобус, асансьор и други.

Какви са мислите, които съпътстват индивида по време на един такъв пристъп.
"Ще полудея". "Умирам". "Ще припадна". "Губя контрол върху самия себе си". "Получавам инфаркт или инсулт" и тнт.

В този ред на мисли хипнозата има голям терапевтичен ефект върху паническите разстройства поради това, че тя спомага на индивида да се отпуска. Хипнозата спомага при отработване на травматични спомени и случки, а това прави индивида по-смел и по-сигурен в себе си.

Във вътрешна борба

    В хода си на личното развитие човек се сблъсква с редица трудности, било то от външно или вътрешно естество. Тези от външно естество лесно могат да бъдат обяснени, но може би това е само на пръв поглед, защото връзката между вътрешните и външните промени не е правопропорционалана. Процесът на промяна си остава двустранен, но като че ли неговото начало винаги започва някъде отвътре.
 
     Винаги нещо отвътре ни кара да започнем да дълбаем все по-навътре измежду болката, страданието, измежду всичко, което така искаме да избегнем. И колкото повече се опитваме да бягаме, да изтрием тези мигове, спомени, усещания толкова повече те ни застигат и помитат, като лавина. Сякаш всичко, което не сме успели да преживеем до този сетен час, отново оживява от дълбините и изревава за първи път, погубвайки копнежа ни за светлина и мир. А много от нас, искаме само светлина!  Живот изтъкан единствено в цветни розови краски, но уви истината е, че животът хич не е лек и често пъти човек се сблъсква с тъмната си страна, която буквално може да го погълне или просто да го накара да полудее от страх, че това нещо живее в него. Но, да ,тъмната страна живее във всеки един от нас. Тя се прокрадва в светицата, в чийто очи можем да намерим също и курвата. Тя се намира в отецът, който съдържа в себе си пияницата. Тъмнината се спотайва и в лекаря, чиято сянка може да бъде опреличена и на убиеца.  И тя съществува в лицето дори на светеца....Дори и в онзи, който е намерил просветлението си.


 
              Всяко живо същество  се носят тъмата и светлината. Те ни отличават, но и в същото време ни  събират с общото. Всеки човек има копнеж kъм безграничното, божественото. При някои, той се проявява в пиянството, при други в хазарта, при трети усещането на топлината на другия, при четвърти в изричането на молитви.  Но колкото повече се опитваме и се стремим да бъдем светли, сякаш толкова повече изпускаме от живота истинските неща от него.  Сякаш живеенето ни става подправено, изкуствено, чуждо. И това, което ни отнема всичко това е копнежът, желанието за тиха избраност, която тлее във всяка човешка душа.  Да, точно там в човешката душа къде радушно живеят и омразата и любовта, и презрението и вярата, и сладострастието и верността.Защото може би светлината си остава просто една недостижима дума, която крепи човека в трудните моменти.  И въпросът не в молитвите и думите, които изричаме, а  в действията, които правим...


Ако пубикация достига точно в този момент до вас. Може би е време да загърбите старите разбирания за добро и зло и просто да си позволите да бъдете такива каквито сте. Това със сигурност би ви направило уникални.