Човек помъдрява тогава, когато осъзнае собствените си външни и вътрешни ограничения. Обикновено това се случва с годините и натрупания, но това могат да бъдат и дадена житейска криза или друг катаклизъм, който може да ни споходи. Осъзнаването на самите ни ограничения ни дава възможност да усетим и боравим с истинската ни сила. Ограничението и намирането на граница ни увещава с така наречена цялостност. Човек добива мъдрост, тогава когато разбира своите лимити. Чувството за усещане на лимитите предвещава един процес на разпад или разширение. Разпадът от своя страна може да се назове и като вкореняване, заземяване. Древните алхимици наричат този процес нигредо. Процесът на нигредо се развива в тъмните етапи на живота ни, етапи и моменти на страдание, безизходица, мъка и печал. Точно, както в криза човек усеща един процес на свиване, на повличане към дъното така и нигредото е буквално процес на разпад на елементите до основните им части. С една дума разголване на душата из основи. Това е първата стъпка към цялостта ни.
Тази първа стъпка и сблъсък с лимитите ни е съпроводена със среща с нашата най-тъмна страна или още архетипен образ наричан от Юнг - Сянка. Интегрирането на сянката ни дава възможност за личен растеж и впоследствие приобщаването на нови качества, но това не става от днес за утре. Това е едно дълго състояние на развитие, в което човек не придобива нищо външно, даже напротив ограничава външните придобивки с цел вътрешно търсене, разграничаване, опознаване. Древните алхимици обрисуват този модел, като превръщане на черната материя в злато. Това е тяхната магия, за това буквално всеки алхимик в миналото е приветствал процеса на нигредо, като божия благодат, защото алхимиците са вярвали, че черна материя една от съставните част необходимо нужна по пътя към заветното рубедо (злато).
Разпадането, разголването на душата ни дава възможност да се докоснем до универсалното знание, което може да се нарече изначална мъдрост. Разбира това не се постига толкова лесно, процесът е предвещан от болка, мъка и страдание и като че ли точно това са нужните съставки за древната алхимична формула на промяната. И докато в наши дни си мислим, че единствено с натрупване можем да придобиваме, то нещата в нашия вътрешен свят седят по съвсем различен начин. Мъдростта не се случва само с натрупване на външно знание, а с преживяване и опит, които идват от полето на нашата душевност, а там нещата се случват по някой път бавно, дори често пъти се случват по начин, който е непонятен за нас
В днешно време обаче ние искаме да забогатеем и опознаем себе си бързо, без да преминем и приемем тъмните участъци и процеси на разлагането и раздробяването ни до основи. Без процеси на диференциация, отделяне от колективното ние не можем да изградим устойчив Аз. А без устойчив Аз ние няма как да изучаваме нашата психична необятност. Ако Аз-ът няма установени граници, то той лесно ще започне да се губи в несъзнаваното, а това в определени моменти води или до невроза или до нещо по-голямо . Но, за да можем да разберем нови неща за себе си е нужно да изпием голяма част от комплексите си. Това разбира се случва с много търсене, много гледане на вътре и изучаване на по-дълбоките психически пластове.
Преди, за да има интеграция е нужно не само бистро съзнание, но и отворено и приемащо сърце . Макар и едно от най-малките психически звена Аз-ът си остава критичното мислене, от което всички ние имаме нужда. Критичното мислене ни дава възможност да се държим над повърхността и да проявяваме дуалност в разбирането си, като осъзнаваме, че светът не е само розов, но не е и единствено черен. Докато има дуалност в мисленето, то и критичността присъства, а то това ни дава да обхващаме и разглеждаме нещата и събитията, които ни връхлитат от няколко аспекта, а определено така е много по-възможно да се докоснем до нашата истина.
Разпадането, разголването на душата ни дава възможност да се докоснем до универсалното знание, което може да се нарече изначална мъдрост. Разбира това не се постига толкова лесно, процесът е предвещан от болка, мъка и страдание и като че ли точно това са нужните съставки за древната алхимична формула на промяната. И докато в наши дни си мислим, че единствено с натрупване можем да придобиваме, то нещата в нашия вътрешен свят седят по съвсем различен начин. Мъдростта не се случва само с натрупване на външно знание, а с преживяване и опит, които идват от полето на нашата душевност, а там нещата се случват по някой път бавно, дори често пъти се случват по начин, който е непонятен за нас
В днешно време обаче ние искаме да забогатеем и опознаем себе си бързо, без да преминем и приемем тъмните участъци и процеси на разлагането и раздробяването ни до основи. Без процеси на диференциация, отделяне от колективното ние не можем да изградим устойчив Аз. А без устойчив Аз ние няма как да изучаваме нашата психична необятност. Ако Аз-ът няма установени граници, то той лесно ще започне да се губи в несъзнаваното, а това в определени моменти води или до невроза или до нещо по-голямо . Но, за да можем да разберем нови неща за себе си е нужно да изпием голяма част от комплексите си. Това разбира се случва с много търсене, много гледане на вътре и изучаване на по-дълбоките психически пластове.
Преди, за да има интеграция е нужно не само бистро съзнание, но и отворено и приемащо сърце . Макар и едно от най-малките психически звена Аз-ът си остава критичното мислене, от което всички ние имаме нужда. Критичното мислене ни дава възможност да се държим над повърхността и да проявяваме дуалност в разбирането си, като осъзнаваме, че светът не е само розов, но не е и единствено черен. Докато има дуалност в мисленето, то и критичността присъства, а то това ни дава да обхващаме и разглеждаме нещата и събитията, които ни връхлитат от няколко аспекта, а определено така е много по-възможно да се докоснем до нашата истина.
В днешните време буквално защитните механизми на нас хората се пригаждат към съвсем други параметри. Така, че психологията постоянно ще измества обективността си. Лично мое мнение е, че голяма част от школите или парадигмите ще отпаднат, просто, защото хората вече преминават към съвсем различна психодинамика, която тепърва ще бъде изучавана и разкривана. Човекът се променя. Преминава през драстични промени. Аплитудата на настроенията, усещанията, интуицията, които се разкриват във всеки един от нас ни правят безкрайно шарени и неуловими в някои аспекти дори и за психологията. Периодът, в който живеем, оказва своят отпечатък не само върху материалния свят, но и върху вътрешния ни космос.
Живеем в интересно време и това, което можем да правим е да изучаваме и наблюдаваме състоянията, през които преминаваме. Да извличаме опитът от тях и да го ползваме, като тръмплин за следващите предизвикателства, които ще ни се поднесат. Преживяването през позицията на ученето може да ни даде алтернатива за действие. И само докато се учим можем да се държим над повърхността на водата, без да се удавим в тъмните етапи на живота, които са неминуеми. Процесът на търсене на себе си преминава през различни период на свиване и разширяване и ние като съзнателни хора е нужно да проявяваме разбиране към двата. Животът е динамичен, на моменти може да ни се струва безкрайно едностранен, но не е лошо да си спомним, че в света, в който живеем монетата има две страни. Едната може да е безкрайно черна, горчива и тъмна,докато другата е светла и пъстра, изпълнена с радост и светлина. И това са двете половини, които не се изключват взаимно, а напротив допълват се в едно цяло.
Ако и вие сте на етапа, в който животът свива вашите граници. Етап, в който се чувствате малък, дребен и нищожен, позволете си да бъдете такъв. Това е просто една гледна точка, от която можете да придобиете различен опит. И все пак не трябва да забравяме, как ще усетим, че сме пораснали и разширили пределите си, ако преди това не опознаем собствените си граници. А опознаването се случва най-истински в процеса на свиване, тогава няма какво да отвлича вниманието ни, тогава сме ние и онова, което се има нужда да бъде опознато в нас. А повярвайте ми, то не е малко!
Живеем в интересно време и това, което можем да правим е да изучаваме и наблюдаваме състоянията, през които преминаваме. Да извличаме опитът от тях и да го ползваме, като тръмплин за следващите предизвикателства, които ще ни се поднесат. Преживяването през позицията на ученето може да ни даде алтернатива за действие. И само докато се учим можем да се държим над повърхността на водата, без да се удавим в тъмните етапи на живота, които са неминуеми. Процесът на търсене на себе си преминава през различни период на свиване и разширяване и ние като съзнателни хора е нужно да проявяваме разбиране към двата. Животът е динамичен, на моменти може да ни се струва безкрайно едностранен, но не е лошо да си спомним, че в света, в който живеем монетата има две страни. Едната може да е безкрайно черна, горчива и тъмна,докато другата е светла и пъстра, изпълнена с радост и светлина. И това са двете половини, които не се изключват взаимно, а напротив допълват се в едно цяло.
Ако и вие сте на етапа, в който животът свива вашите граници. Етап, в който се чувствате малък, дребен и нищожен, позволете си да бъдете такъв. Това е просто една гледна точка, от която можете да придобиете различен опит. И все пак не трябва да забравяме, как ще усетим, че сме пораснали и разширили пределите си, ако преди това не опознаем собствените си граници. А опознаването се случва най-истински в процеса на свиване, тогава няма какво да отвлича вниманието ни, тогава сме ние и онова, което се има нужда да бъде опознато в нас. А повярвайте ми, то не е малко!
