Техники за релаксация при тревожност и не само....

  В днешното напрегнато ежедневие, тревожността, стресът, паник атаките са масов феномен! Напрегнатият живот с всичките ТРЯБВА, които сме наложили  не само ние, но и семейството, приятелите, обществото, по някакъв начин изразходват енергийния ресурс във всеки един от нас, а това по никакъв начин не се отразява добре на физическото или психическото ни състояние!

  Всеки човек е роден със заложен потенциал, но по пътя на живот, ние не можем само да тичаме, ние се нуждаем и от почивка и от тишина, в които да систематизираме, анализираме следващите си ходове напред към себе си! Почивката дава презарежда на енергийния запас, докато тишината дава възможност да следваме и чуем по-ясно вътрешния си призив! Нужно е да отделяме необходимото за себе си, защото всеки един от нас заслужава да се чувства в кондиция!                                
                    

       ИСКАТЕ ДА СЕ ЧУВСТВАТЕ ДОБРЕ, А
                                                                   ОТДЕЛИХТЕ ЛИ ВРЕМЕ ЗА СЕБЕ СИ? 

    Релаксацията е все по-наложителна, но под релаксация, аз нямам предвид гледането на телевизия, пушето, пиенето и тнт. Под релаксация аз имам предвид работа, която вие можете да извършите с цел да се почувствате добре, балансирани, отпуснати!

  Описаните техники за релаксация е хубаво да бъдат използвани често,всекидневно, честата употреба дава възможност на тялото и съзнанието да привикнат към отпускането! Защото не си мислите, че е лесно човек да се отпуска, когато не го е правил!  Но всичко се учи, а това е нещо приятно, което можете сами да практикувате вкъщи! Само за няколко седмици, ако бъдете редовни и постоянни ще усетите обозрима в физически и емоционален план!
Техниките са подходящи за хора с безсъние, паник атаки, генерализирана тревожност, дереализация, тревожни състояния и тнт, но и не само, подходящи са за всеки, който желае да научи тялото и съзнанието си, как да се разтоварва то излишния, ненужен стрес.....

  През 30-те години на миналия век Едмънд Якобсен установява, че напрежението може да бъде трансформирано чрез ПРОГРЕСИВНА МУСКУЛНА РЕЛАКСАЦИЯ. Той смята, че мъдростта на подсъзнанието ще избере по-подходящото състояние, а именно отпуснатото! Прогресивната мускулна релаксация е един добър метод за справяне с тревожността, безсънието, паническото чувство за постоянно съпътстващ пристъп! Техниката е подходяща да бъде приложена в легнало или седнало положение, положение в което ще се чувствате удобно! Спокойната атмосфера, която сами можете да си осигурите е част от преживяването, упражнението!

              ТЕХНИКА НА ПРОГРЕСИВНА МУСКУЛНА РЕЛАКСАЦИЯ

Затворете очи, докато сте със затворени очи можете дори да развивате визуалните си възприятия, като пресъздадете някоя, приятна картина или фон, можете дори да си представите водопад или тлеещ, горящ,огън, сами намерете най-подходящото нещо, което ще ви помогне да се почувствате добре!

Прогресивната мускулна релаксация е базирана на стягането и отпускането,  ако стягането е с продължителност  5 секунди, то отпускането е 3 пъти по-дълго -15 секунди, може дори докато практикувате това упражнение да си пуснете тиха спокойна приятна релаксирща музика, която да ви поведе към още по-дълбоко отпускане!

1.Насочете вниманието си към ходилата, пръстите на краката  СТЕГНЕТЕ ГИ СИЛНО, задръжте така  5секунди,  а после ги отпуснете за 15 секунди
2.Насочете вниманието към  прасците СТЕГНЕТЕ ГИ СИЛНО, задръжте така 5 секунди, а след това отпуснете за 15 секунди.
3.Насочете вниманието към бедрата СТЕГНЕТЕ ГИ СИЛНО, задръжте  така 5 секунди, а след това отпуснете за 15 секунди.
4.Насочете вниманието си към таза и седалищните мускули СТЕГНЕТЕ ГИ СИЛНО, задръжте така 5 секунди, а след това отпуснете за 15 секунди.
6.Насочете вниманието към корема СТЕГНЕТЕ СИЛНО, задръжте така 5 секунди, а след това отпуснете за 15 секунди.
7.Насочете вниманието си към гърба СТЕГНЕТЕ СИЛНО, задръжте така  5 секунди, а след това отпуснете за 15 секунди.
8.Насочете вниманието към гърдите, гръдния кош СТЕГНЕТЕ СИЛНО, задръжте така 5 секунди, а след това отпуснете за 15 секунди.
9.Насочете вниманието си към ръцете ( бицепс, трицепс) СТЕГНЕТЕ СИЛНО, задръжте така за 5 секунди , а след това отпускане за 15 секунди.
10.Насочете вниманието си към предмишниците СТЕГНЕТЕ СИЛНО задръжте така за 5 секунди, а след това отпуснете за 15 секунди.
11.Насочете вниманието си към юмруците СТЕГНЕТЕ СИЛНО,  задръжте така за 5 секунди, а след това отпуснете за 15 секунди.
12. Насочете вниманието към раменете и трапеца вдигнете ги нагоре и СТЕГНЕТЕ СИЛНО,  задръжте така за 5 секунди, а след това отпуснете за 15 секунди.
13.Насочете вниманието си към шията СТЕГНЕТЕ СИЛНО, задръжте така 5 секунди, а след това отпуснете за 15 секунди.
14.Насочете вниманието си към устните СТЕГНЕТЕ СИЛНО,  задръжте така 5 секунди, а след това отпуснете за 15 секунди.
15.Насочете вниманието си към затворените ви очи СТЕГНЕТЕ, СВИЙТЕ ГИ СИЛНО,  задръжте така за 5 секунди, а след това отпускане за 15 секунди.
16.Насочете вниманието си към челото СТЕГНЕТЕ, СВИЙТЕ ГО СИЛНО,  задръжте така за 5 секунди, а след това отпуснете!

Вдишайте и издишайте дълбоко няколко пъти.......

Насладете на това вече отпуснато тяло!


Друга техника за мускулна релаксация е ТЕХНИКАТА ОТ ОБЩОТО КЪМ ЧАСТНОТО ИЛИ ТЕХНИКА ОТГОРЕ-НАДОЛУ!

                          НАЧИН НА ПРИЛОЖЕНИЕ НА ТЕХНИКАТА

Настанете се отново  удобно, легнали или седнали така, че да се чувствате добре, спокойни,  ако имате нужда можете да пуснете вашата музика,  музика която ви спомага да се отпускате, музика, която допринася да се чувствате добре!

1. Затворете очи и отпуснете клепачите си, оставете ги да станат тежки, уморени отпуснати клепачи. Опитайте се да повдигнете тези клепачи, ако наистина са   отпуснати, то те ще останат затворени!
2.Усетете отпуснатите си клепачи! Можете да следвате определена последователност от букви даже, на буквата А, отпуснати клепачи, тежки келачи!
3.Отново се върнете на отпуснатите си клепачи, на буквата Б пренесете това отпускане от тези отпуснати клепачи към бузите, челото, скулите устните. Усетете как само от отпуснатите клепачи, вие вече сте отпуснали лицето, главата си!
4. Когато вече с клепачите са толкова отпуснати, когато лицето, бузита, главата са вече толкова отпуснати, може да пренесе това отпускане още по-надолу към врата, буквата В! Отпуснати клепачи, отпуснато лице, отпусната глава, отпуснат врат!

Отпускане, което се движи прогресивно отгоре- надолу! Отпускане, което гали  тялото и допринася всяка клетка от това тяло, да се чувства свободна...

5.Отново можете да насочите вниманието си към клепачите да усетите колко отпуснати са, така както отпуснато е лицето, отпусната е главата ви, отпуснат е вратът ви  и всичкото това отпускане можете да пренесете още по-надолу в тялото си! Буквата Г, пренасяне към гръдния кош, гърба, корема, отпускане!
6.Когато клепачите са толкова отпуснати, челото, главата са отпуснати, когато вече вратът, гръдният кош, гърбът, коремът са вече отпуснати, можете да пренесе това отпускане още по-надолу, още по-дълбоко дори, на буквата Д, отпускане преминаващо към дупето, седалището, тазът, отпускане!
7. Отпускането от клепачите, челото, лицето, главата, отпускане от вратът, гръдния кош, отпускането от гърба, дупето, седалището, таза ,можете сега да пренесе всичкото това отпускане на буквата Е, още по надолу към бедрата, прасците, пръстите на краката.

ВЕЧЕ ОТПУСНАТО, ПРИЯТНО РЕЛАКСИРАНО ТЯЛО!

А сега поемете дълбоко въздух и задръжте колкото можете, издишайте, отново поемете и задръжте и издишайте, отново поемете, задръжте и издишайте......усетете цялото това спокойствие, което се носи вече в самите вас!

  При практикуването всекидневно на описаните техники ще подобрите значително вътрешното си състояние, ще научите тялото  как да се отпуска, как да следва процесите на релаксация, вследствие на това ще изградите една устойчива вътрешна хармония, която ще бъде верен ваш спътник!

Техники за самопомощ при тревожност

    Каквото и да правиш, където и да ходиш,  главният двигател на промяната това е самият човек, това сте самите вие. В статията ще опиша чисто физически техники за самопомощ и преработване, преобразуване на тревожността в свободно, ажитирано движение!

      Спортът е нещо изключително важно в процеса на изцеление!

   Спортът сам по себе си създава всички усещания, които носи и паник атаката:- сърцебиене, изпотяване,треперене, умора, замайване, изтръпване.
Максимата "Движението поражда движение" важи с пълна сила в случая, защото задвижването на физическия апарат задвижва и психическия механизъм!
Спортът  дава една предпоставка за самостоятелна терапия, в която вие можете да определяте нужната степен на натоварване!
   Под спорт аз визирам,  по динамичните сфери от физическа активност, в които се съпровождат и проявяват по-горните телесни феномени!

    Тичането е един уникален метод, който   разтоварва от стреса и изразходва на излишните адреналинови депа! Но тичането е нещо много повече от подскачане от един или друг крак, тичането дава възможност на човек да се сблъска  директно с несъзнаваното си, защото при всеки един човек, докато тича се проявява едно малко човече, което  казва "СПРИ", "НЕ МОЖЕШ ПОВЕЧЕ"! Вследствие на тези  отзиви от подсъзнанието при тревожният човек, а и не само се появяват мисли, че  ще му гръмне сърцето, но кръвното..., ами ..инфаркт, инсулт....смърт.. и тнт.. Това са само част от съпътстващите признаци на тревожното състояние, а в този момент докато тичате, вие си причинявате сами всичко това, от което преди сте бягали, при това чисто съзнателно.
 При появата на определена катастрофална мисъл, може да се приложи техника на парадоксално възнамеряване или раздуване до свръх ирония и пародия!
Пример: Мисъл - Ще ми гръмне сърцето!
Парадоксално възнамеряване: Нека се пръсне това сърце,което може да го изпържа след това с малко лук и да го сглобя наново, като залепя парчета, като числата от тото на случаен принцип! Хуморът лекува! Техниката е подходяща за изправяне и скачане директно в страха!

  Тичайки във вас се поражда една вътрешна борба, в която сами избирате дали да продължите или да спрете, борба, в която решавате дали да се доверите на себе си, на жаждата си за свобода или на онзи лъжовен глас на онова човече, което ви казва, че ако не спрете, нещо лошо ще се случи!
Когато тичате и увеличавате активността си постепенно, то вие създавате доверие в себе си, тялото съзнанието започват да се отпускат все повече  привиквайки към симптомите, които са идентични с тези при паник-атаката,а както сами знаете практиката създава една дълбока устойчивост, в която се ражда промяната на отношението ви към случващото се!

   Тичайки можете също да се стремите да постигате определен контрол над ума си, под контрол визирам медитативно състояние! Динамична медитация може да създавате по един интересен начин, чрез ментална работа.  Тичайки и използвайки ресурса на тялото вие можете да съчетава и психически ви потенциал, като завихрияте, преобръщате, разбърквате мислите си и  впоследствие се  стремите да създавате една празнота в съзнанието си, отпращай ги или заставайки в зазен (между едната и другата мисъл)!
 
  Медитация, в която сте просто в пространството на самите вас, на вашата субективна реалност, мозъкът може първоначално да възроптае и да създава различни образи и картини, но при една  постоянно практика съзнанието придобива една гъвкавост, в която се ражда нужната тишина, тишина, която постепенно внася баланс и урегулира дори вътрешния ви диалог!

   Спортът действа  много по- дълбоко от чисто физичното ниво, при честото  практикуване на спорт, поне 3-4 пъти седмично се отделят различен коктейл от хормони, които благоприятстват за доброто настроение: ендорфини, серотонин, окситоцин, допамин.

  Тичането е само една от алтернативитите, които можете да изберете, за да се чувствате добре и сами да започнете да  работите върху трансформацията,  която ще ви се отрази на физическо и психическо ниво. Фитнес, зумба, бойни спортове, народни танци  и тнт, са също подходящи избори!

 Бойните спортове са един добър метод да изразходвате натрупаната агресия в защитената среда, под умелото треньорско ръководство! Бойните спортове дават възможност да изразходвате физически и психически задържани импулси по начин, който ще благоприятства за вътрешното ви състояние. Бойната стойка,  съчетаването на краката и ръцете, използването на целия ресурс, с който разполага тялото развива баланса между лявата и дясната хемисфера, а това неизменно оказва позитивно влияние и на емоционалното ви равновесие!

Тенисът на маса съчетава движението на тялото с очните движения. Очните движения са вече все по-използващи се в психотерапията, научно е доказано, че позицията и движението на очите дават възможност на човека да преработи психическия стрес. Следенето на топчето в тениса на маса е близо до следенето на пръста, химикалката в широко популярната техника в психотерапията EMDR. Топчето е движещият се обект, който променя очната трактория, а това действа релаксиращо, освобождаващо...

       Спортът, който е най-популярен и желан, това е сексът! :)

    Сексът е сношение, удоволствие, от което има нужда всеки човек, който не се е отдал на краен аскетизъм! Сексът е продукт на нашите телесни и психически нужди, за това честата, умерена сексуална активност създава двустранен психически и физически баланс! Сексът  и съпроводните хормони отделящи се с него спомагат за урегулиране на биохимията в мозъка!
Научно доказано е, че сексът намалява кръвното и напрежението, а от там се бори и със стреса,  който много от нас натрупват в ежедневието си!
Но сексът не е продукт само на физическата дейност, сексът е психически и душевно нужен, защото чрез него индивидът създава партньорство, гради доверие на едно по-различно, по-интимно ниво! Сексуалния нагон е нужно да бъде задоволяван, защото в противен случай, отхвърлянето или ограничаването му в дълъг период от време дава възможност за развиването на невроза! Сексът е терапия, която може да проведе всеки един от нас хората, намирайки подходящ партньор! В леглото излиза голяма степен от психическата тлака, мръсотия(сянка), която индивидът притежава и има нужда да покаже, приложи някъде! Сексът очиства психичното мазе, като задоволява освен инстинктът за живот, ами и жаждата за власт,агреси, доверие, отношение, любов!

    Физическата активност е важна за справянето с тревожните състояния, физиката и психиката са взаимно свързани и доверявайки се на тялото, то вие се доверявате и на съзнанието и съществото си, защото и в тялото и в съзнанието и в душата е заложена мъдрост, която тласка и разгръща човека по един или друг начин, начин, който зависи от всеки избор, който се предприема по пътя към по-обхватното развитие!

Написано с любов

      

     Тя седеше в хола на малкия си апартамент и отпиваше от кристалната чаша пълна с вино. Виното беше сладникаво на вкус, но някак си и припомняше за горчивия опит насъбран през нейния живот...

     Макар красива и млада на около 27 години, тя беше повече само от жена, тя беше майка на две прекрасни деца, деца които й помагаха да живее и бута остатъка от живота си...

    За нея животът отдавна беше свършил, втората раздяла с обичания от нея мъж беше края на нейната жизненост. Всичко  за нея беше придобило едно безмислие, в което тя просто участваше.  Добре, че бяха децата, причината, която я подтикваше сутрин да стане от леглото иначе с  часове и дни нямаше дори да се помръдне от него ... 

   

    Тя беше изгубила всичко, още от самото си раждане бе обречена да бъде лъгана... Баща й я беше изоставил, беше се отрекъл от нея, този човек се бе отрекъл от невинността и крехкостта на едно малко човешко съзнание, което беше негово подобие и плът... 

    Нелепа съдба имаше тя, страхът от изоставяне някак си се беше впил дълбоко в нея и благодарение него тя се стремеше да задържи мъжете по всякакъв начин, дори с отричането и обезличаването на собственото си достойнство. Във връзките си  тя забравяше нещо много важно, че в една партньорството са нужни двама,  не само един...Но тя толкова искаше, отчаяно чакаше човекът до себе си и този пуст късмет постоянно й носеше болка..поредна болка.

    Потънала в размисли, стояща в панеления си апартамент, някъде в центъра на столицата, тя тихичко си размишляваше и превърташе лентата на живота си отново и отново, очакваше да научи нещо ново, очакваше да научи къде беше сгрешила, очакваше да научи защо беше изоставена самотна, наранена, неразбрана отново.

    Тя беше красива жена, имаше изваяно красиво тяло, леко тъмна, светло шоколадова кожа, дълга червеникава коса, която в този миг някак си попиваше остатъка от залязващите слънчеви лъчи. Денят беше към края си и слънцето приглушено се потапяше в линията на хоризонта.

  Остатъкът от топлината, която слънцето носеше, някак си се отразяваше само по кожата й, тази топлина по никакъв начин не можеше да стопли  вътрешната й  изстинала същност.

  

   Тя отдавна беше изгубила смисъла в живота, на моменти се хващаше за мисълта за децата, като спасителна сламка и сякаш със сетни сили излизаше от блатото на собствената си гибел. Това се бе случвало толкова много пъти, толкова много дни живот на сила, тя не можеше да издържа вече, беше лъгана, мамена, ограбване и зарязвана, сякаш бе наказвана да се гърчи в самотата си. Единствено алкохола утоляваше жаждата й, единствено той й беше верен...

   Тя се чувстваше като един празен скелет, скелет чиято същност отдавна е погубена. Привидната и външна красота заблуждаваше хората, че всичко е наред, но отвъд тази красота нямаше нищо, сякаш всичко беше обезличено, заграбено и покварено....

   Макар и на 27 съдбата вече й тежеше,  от безсилието и липсата на изход, които тя се опитваше да превъзмогне безуспешно се бе зародила мисъл за самоубийство. Колкото и да се бе опитвала да се бори, да се съпротивлява тази мисъл, беше натрапчива, съблазняваща, изкушаваща мисъл която я приканваше да се освободи от излишните мъки, които нямаше смисъл повече да мъкне със себе си.  Единствено до някъде я спираше мисълта за децата, но тя знаеше, че баща им щеше да се погрижи за тях.....

   Ден след ден мисълта за самоубийство ставаше все по-реална, все по-истинска.... Колкото и да я отбягваше, в последствие тя някак си се примири, че това ще бъде най-доброто, което тя ще може да направи с живота си.... Започна да крой планове, как да сложи началото на края и така този ден явно бе дошъл. 

    Децата бяха при майка й, тя беше сама, имаше необходимото количество алкохол, което щеше да й вдъхне нужната увереност и смелост  да направи нещо за себе си, нещо, което тя смяташе за добро, самоубийство....

На масата в хола, пред себе си бе поставила нож, с който мислеше да сложи край на живота си...Ножът лъщеше и сякаш я приканваше да промуши тялото си с металното му острие...Тихата депресивна музика, която чуваше  също я подтикваше, тягостна музика, която й даваше необходимата доза кураж...

    Тя стана взе ножа и отиде пред огледалото, в него тя видя едно треперещо младо объркано момиче, което изобщо не знае какво прави..момиче, което не знае защо вече не намира смисъл в тъй някога прекрасния живот...

  Тя хвана здраво ножът и бавно започна да реже косата си кичур по кичур, косата й падаше на пода, в този момент тя усещаше удоволствие, сякаш бе започнала тъй чаканото отмъщение към самата себе си. Червеникавата коса   падаше и се постилаше на снопове като слама около нозете й. 

  Очите й бавно намираха утеха в жената, гледаща я в образа на огледалото, сякаш само тя я разбираше, сякаш само огледалото отразяваше нейният свят, макар и по някакъв свой си начин.

Тя събра необходимата смелост, насочи ножът към себе си и беше въпрос на време да се прободе право в сърцето. Беше запазила минутка мълчание, в чест на всички отминали мигове от живота си.....

    

    Когато  вече беше готова и понечи, да се самоубие на вратата се позвъни, това наруши планът й, някак си я извади извън равновесие.... ами ако бяха децата, тя не искаше да им причинява тази гледка......

    

   Остави ножа и бавно отиде към вратата, отвори я, но вън нямаше никой, явно някой отдолу, от входът беше сбъркал звънеца. 

    Затваряйки врата тя видя рисунките на нейните малки дечица, рисунки, на които пишеше "Мамо усмихвай се повече". Това тотално я съкруши още повече, някак си дори нямаше сили да вземе решени какво да прави, а беше на крачка, само на крачка от това да приключи всичко, но явно днес не беше този ден, явно днес беше денят, в който тя трябваше отново да избира, но и да носи отговорност избора си!

  

    Какъв ли бе нейният избор само тя знаеше!? Само тя решаваше, дали това бе последната или поредната трудност,  всичко зависеше само от нея, но думите написани на този лист хартия, в който сега бе вперила поглед кънтяха в душата й"Мамо усмихвай се повече".....

Тя бавно се изправи и бавно отиде към огледалото, отново се вгледа, припомни си всички трудности, припомни силата си, с която разполагаше, сега, когато беше на прага между живота и смъртта осъзнаваше колко трудности бе преoдoляла сама, разчитайки на себе си..

  Ножът отново беше в ръката й, но някак си разсъдъка и се беше променил, някак си рисунките бяха променили съдбата й, подсказвайки й, че нищо не е загубено, докато е жива... 

   Беше и трудно, наистина трудно, всичко беше планирано, целият ритуал, с който да приключи живота си и дори той се провали, дори и това не можа да стори, оставаше и отново да поеме по пътя на живота, оставаше и отново да се изправи и да продължи напред, та каквото и да й струваше това....следвайки дирите на все бягащото щастие, следвайки думите "Мамо усмихвай се повече"....думи, които някак си й даваха нужната искра, с която да разпали огъня отново....

Зов за помощ

   Тя седеше в чакалнята и чакаше, какво ще й кажат докторите...Това беше денят, в който се случваше нещо извън нейните възможности.. сега тя влагаше цялата си надежда и вяра в една проста молитва " Боже, помогни ми". Седеше сама на пейката, обградена в белотата на отделението, в което в този миг се решаваше съдбата на майка й. Чакалнята беше пуста, празните столове, някак си внасяха още по-голямо напрежение в душата й, но макар да беше силна привидна външно, вътрешно в нея всичко се беше претопило и се беше свило до едно малко усещане за несигурност, незнание и болка, неистова вътрешна болка.
Майка и беше човекът, който беше постоянно до нея през всичките тези години, а сега нещата се обръщаха, майка и имаше нужда от внимание и грижа, които тя беше готова да отдаде от цялото си сърце, надявайки се всичко да премине сполучливо след тази операция, тежка операция...
 Болницата и тази белота, която се разнасяше вътре внасяха някак си ту надежда, ту тягостно притеснение. Безсъние, което я спохождаше седмици още преди операцията, беше стоварило на плещите й тежка, задушаваща умора, която на моменти притваряше клепачите на очите й, но само при мисълта за случващото се тялото й се стряскаше и отново я закотвяше в реалността.
  Животът и миговете й прекарани с майка й преминаваха като на филм, в който героини бяха те двете. Спомняше си ласките, грижите още от детството. Спомняше си дори нещата, които си мислеше, че бе забравила отдавна. Нещата, които й подсказваха, че времето и животът са един миг, над които нямаме власт. Съзнанието й сякаш прелиташе, носеше се, и се впускаше в този или онзи отминал миг от живота, миг, в който тя беше с майка си, с нейната любов..
 Днес нещата не бяха по-различни, макар и вече не малко, пораснало момиче, макар вече жена на 40,тя отново имаше нужда от онази жена дарила й живот, тя отново имаше нужда да споделя, да се вижда, да се радва заедно с майка си...
 Сякаш всичко, което бе, всичко, което беше наследила от този живот се дължеше на тази жена, чиято съдба сега се решаваше...
  Лудост, обливаха я студени и топли вълни, а напрежението едвам го сдържаше, но тя не искаше да плаче, беше си обещала, че ще бъде силна, смела, беше си обещала, че ще бъде твърда, беше си обещала....
  Всичко вътре в нея се въртеше, сякаш дори и на вън се пренасяше това усещане, че всичко се движи, докато тръпнеше и очакваше резултата от операцията...
 Изведнъж тя се сети, че имаше малък подарък от скъп неин приятел, който не беше виждала от години, но това, което й беше подарил постоянно беше с нея. Това беше стара малка дървена иконка, на която беше изобразен архангел Гавраил. Иконка, която беше верен неин спътник, през всички трудности, които и поднасяше живота.
 Тя извади иконата от дамската си чанта и започна да се моли, молитвата беше истинска, свята и чиста, молитва, която отприщи всичко до сега задържано насила вътре в нея.... Силните й започнаха  да се изливат върху белите плочки на пода, като че ли изливаше душата си на лист хартия, на който описваше участта си.
   Но въпреки всичко тя тихо и горестно се молеше, не само с душата си, но и с цялото си същество. Молитва без думи, отправена не към онова парче дърво, което държеше в ръцете си, а ми молитва отправена към Създателя. Сякаш в този момент сълзите й бяха най-чистото нещо, което извираше като прилив на енергия от дълбините й, тя тихичко ревеше и се молеше.
Хората, които на моменти преминаваха през коридора, само я поглеждаха и бързо отминаваха, сякаш се страхуваха да не ги сполети чуждата участ, чуждата тежест, чуждата болка...
   Докато плачеше, по едно време усети потупване по рамото. Когато отвори очи видя хирурга, който оперираше майка й. Тя го огледа лицето мъ, искаше да познае резултат, но по нищо не си личеше... Той приседна до нея и й каза, че каквото са могли да направят са направили, а сега всичко е в божиийте ръце. Той я прегърна  и й прошепна, тези няколко часа ще са критични бъди силна....Той стана и отиде в следващата операция, отиде да помага с каквото може на  друг нуждаещ се...
 Сърцето й беше свито, сякаш беше спряло да бие, а самото й тяло беше изстинало, ръцете и краката бяха вкочанени, но въпреки всичко, тя здраво стискаше иконата в ръцете си и вярваше, самото това и беше останало да вярва...
  Това тежко време оставяше дири в душата й, дири на болка, надежда и вяра, белези от обратите на непредвидимия живот..... Времето се завърташе, а чакалнята сякаш беше се превърнала в храм, в който тя отправяше надежда, стон за милост към Господ...
      Тежко, всичко беше толкова тежко, непосилно на моменти дори...
 Бавно  минаха още няколко часа, тя отново видя доктора в далечина на коридора, който сякаш и помаха да дойде. Тя едвам, едвам стана, стъпките й бяха несигурни, трудно движеше краката си, не знаеше какво я очаква, не знаеше дали майка й......
  Когато наближи доктора, той и каза да си постави калцуни и да го последва. Влезнаха в стаята заедно и там тя видя, жена на 75 годишна възраст, жена която лежеше и някак си се бореше за още живот, това беше майка й. Майка й не можеше да говори сега, беше прекалено изтощена, но само и разговорът през очите някак си беше достатъчен и на двете.
   Тя се вгледа в майчините очи, макар и мъгляви, макар и вече стари, тя отново видя онази малка искра, която светеше и я поддържаше отвътре жива. Приближи се до нея, хвана я за ръката и усети, как енергията се движеше през самите тях само с това малко докосване, само с този допир, усети облекчение...
Тогава доктора отново й прошепна "Най-трудното мина, сега остава само да се възстановява".
Тя прегърна доктора и му благодари. Той се усмихна и сподели, че това е неговата работа, неговото призвание и с тези думи напусна стаята
  Но тя искаше да благодари и на онова по висше, понечи да потърси иконата в джоба си ,  но нея вече я нямаше, сякаш беше изчезнала,  сякаш беше се изгубила сама по пътя, сякаш беше отишла при някой друг, който  сега има нужда от помощ..
 Двете жени седяха тихомълком и се вглеждаха една в друга с насълзени очи, радвайки се по свой начин на чудото, което им донесе още мигове заедно.....
 

 
 

Хипнотичен алгоритъм, отвъд познатото пространство

                         

Затвори очи! Настани се удобно, усети тялото си, следвай процесите, които се случват в него, може би този път, ще усетиш нещо различно, може би това ще е пулсът на сърцето ти или ритъмът ти на дишането..може би искаш да контролираш или пък искаш да се отпуснеш..., сега имаш тази възможност... можеш да се отпуснеш в дълбочината, която мислиш, че ще бъде сигурна за да извършиш необходимите промени, които да внесат  желаната промяна в това, вече запътило се към трансформацията съзнание.. В това състояние, в което си... в тази блажена отпуснатост... можеш да усещаш кръвното си налягане, движението на кръвта във вените ти, спокойният дъх, носещ се около теб, можеш дори да усетиш малките движения, които в този момент те въвеждат още повече към това избрано от теб ниво на дълбочина.. сякаш пясъчен часовник... пясъчен часовник... пълен с пясък... чиито сфери се вливат една в друга, частица по частица, дъх по дъх, все по надолу по полето на това осъзнато сънуване... Всяка моя дума днес, ти мога да се отпуснеш повече, така както тембърът на гласа ми, някак си се е слял с вътрешната ти интуиция, която може би сега или след малко ти нашепва вече.,.. отпусни се.. ти заслужаваш тази почивка... позволи си да бъдеш важен за себе си в този миг от живота си.... Миг, който отлита отвъд логиката, отвъд ума, там някъде между баланса и истинската сигурност....Защото животът е като книга, твоята книга...и сега е време да я опознаеш от близък план...погледни кориците й,,,,усети енергията, която се носи от тази книга... и тогава, когато решиш можеш да я отвориш  и да се върнеш назад в битието си, но с едно вече разумно, осъзнато приемане на случващото се, защото сам знаеш, че няма случайни неща....Когато вече си съзрял и си проникнал отвъд пределите на посредственото пребиваване... когато си достигнал нужната дълбочина на осъзнатост... .там някъде отвъд, това което си познавал и си мислил, за нещо повече,от това  което си познавал, можеш да последваш алгоритъмът на времето и  да се върнеш назад... назад в миналото си...но с това съзнание, с този опит, с този вече духовен подем, който става все по-осезаем...Тогава, когато си се доверил на себе и си поел по пътя назад, можеш да проумееш колко много този път ти е помогна да стигнеш напред в бъдещето, което  се е вляло в твоето настояще, в  пребиваването ти сега..., а времето е отмерило броя на трудностите, през които си преминал... толкова много... трудности, в който си опознавал себе си, вътрешната си сила и вяра не само в човешкия си потенциал, но и в този божествен, който е заложен още от самото ти раждане....потапяне без лимит,, единственият лимит е етерният разум, който може да внесе още по-голям заряд за живот в твоята вечна, безсмъртна душа... същност човешка същност.,.. вече разширила зоната си на комфорт...извън капсулата на общественото мнение и наложените ограничения... точно така... полет в безкрайния предел на вселенския поток.... сякаш вече си се научил, че трудностите ти дават нужният стимул и сила да продължиш да живееш, важен, нужен. мъдър урок, който днес ти предаде на себе си..урок, който умело можеш сега, да приложиш в възприятията си..и странно как всичко се променя.. от една малка мисъл...която осветява вече битието ти... мисълта, че си човек и че се учиш да живееш  според собствените си дадености, заложби и отреден му път на поредно прераждане... на поредно учение,,,