Когато говорим за паническа атака ние можем да разгледаме патогенезата на даденото състояние в няколко аспекта. Единият е медицински, на който отчасти ще бъде посветена тази статия.
Паническите атаки са една от модерните предизвикателства на 21 век. Медицината я нарича болест, психолозите, състояния, както и да ги наречем в крайна сметка паническите атаки си остават бич, който жигосва до болка днешния човек. Ако сте изпитвали усещания като, задух, главоболие, главозамайване, дереализация, сърцебиене, изпотяване на крайниците и в последствие на тях сте изпитали панически ужас, страх за живота си, то вие сте преживяли паническа атака.Интересно е, че има хора, които са изпитвали тези на пръв поглед симптоми, без да изпитват страх.
Може би веднага изниква въпросът каква е разликата между едните и другите?
Лично за мен това е отношението към симптомите, завишеният контрол съчетан с повишената чувствителност, които наблюдаваме в хората с паническо разтройство, както и биохимичният дисбаланс в някои случаи.
Когато говорим за паническа атака неминуемо е нужно да спомен няколко неща за адреналина.
Адреналинът е боен хормон.Той има за задача да ни въведе в бойна готовност, с цел предпазване и съхранение на живота ни. Една от главните му задачи е да даде енергия на мускулите на краката и ръцете. Краката и ръцете са инструментите, с които ние можем да се борим и да бягаме, поради това по-голям процент от енергията е насочена в по-големите мускули, а именно краката. Възможно по време на криза температурата да се повиши до 39 -40 градуса .И това е нормално.Свитите и треперещи мускулни влакна отделят топлина, повишената глюкоза също дава енергия – субективното усещане обаче може да е за студ и ,,втрисане.
Адреналинът причинява свиване на мускулите, но това най-много се усеща в корема. Доста често страдащите от паническо разстройство се оплакват от усещане за топка в стомаха. Това се случва поради това, че кръвта се оттегля към крайниците. В същото време кръвоносните съдове също се свиват и сърцето започва да работи на по-голямо налягане. За да компенсира това, то учестява съкращенията, пулсът си и се получава сърцебиене, сякаш ще изскочи.
Стяга се всички мускули, които не участват в борба или бягство. Мускулите на гърдите,челюста, гърба, шията. Получава се усещане за топка в гърлото. Поради наситеността си с кръвоносни съдове се стяга и кожата, а от там идва болката в главата и врата.
При свиването на кожата се дразнят потните клетки – така, че
изпотяването е нормално.Настръхването на космите също. Oт друга страна адреналинът разширява зениците на окото и може да се стигне до замъглено зрение. Това прави виждането на дадени обекти трудно, сякаш финото виждане липсва.
В следствие на бойният хормон се блокират определени невронни мрежи в мозъка и мисленето става хаотично, целта е да се бяга и "спасява" живота, а не да се мисли трезво. Вниманието и паметта са блокира ни, поради тази причина. За това, често пъти хората имат пропуски в паметта си, паметта в такива моменти е неуслужлива, а вниманието е силно концентрирано в фаза спасение.
Възможно е също да се изпитат болки в тялото, които да имат променлив характер. Това са така наречените "мигриращи болки", случват се поради отделянето на вторият стресов хормон - кортизол.Обикновено след получаването на първата паническа атака индивидът започва да навлиза в един омагьосан кръг на мисли, усещания, поведение свързани с предпазване от вече наличния страх. Страхът сам по себе си е емоция и като всяка такава тя идва 90% от мисленето и 10% от амигдалата.
Амигдала (на латински: corpus amygdaloideum) представлява набор от ядра в мозъка, разположени в тясно сътрудничество помежду си.
Амигдалата е част от лимбичната система, която е отговорна за регулиране на емоциите в отговор на неприятни гледки, усещания, миризми. Амигдалата най-често се свързва с емоции като страх и тревожност, както и с чувството на удоволствие в отрицателен смисъл, т. е. на агресия.
Състояния като гняв, отбягване и определени защити се активират благодарение на амигдала. Тя е отговорна и за задействането на наследствените признаци на стреса. Лошото функциониране на амигдалата е свързано с тревожността, аутизма, депресията, нарколепсията, посттравматичния стрес, фобиите.
След първата паническа атака се заражда едно усещане, което се нарича тревожност или това е страх от самия страх. Тревожността представлява постоянен лек, но за сметка на това плаващ страх обикновенно свързан с чувство за полудяване, загуба на контрол, с черни мисли за фатален край и тнт. При тревожността индивидът изпитва отново всички симптоми или част от тях, но в по-лека форма.
Паническата атака заедно с тревожността, която с времето се генерализира, ако не се предприемат определени действия, буквално ограничават и ощетяват живота на страдащия. На база на случващата се симптоматика и дезадаптивния начин на отреагиране започват да се реорганизират определение неврални пътеки. Това означава, че определени мисли водят до страх, определени усещания до паника. Да кажем най-образно получава се невронен канал, който с времето придобива силата на река, която действа и отреагира по еднакъв начин. Като например, разтуптява се сърцето, от там фатални мисли, от там отделяне на хормони, в последствие паник така, доктор и успокоителни.
Мозъкът притежава определена пластичност, с течение на времето той може да привикне към определени отреагирания. Така, че главната цел на човека страдащ от паническо разстройство е промяна на мисленето и отношението, реакцията и поведението, а от там и въздействие на хормонално ниво, но за това и още симптоми и механизми на страха повече в следващите статии.
За това запомнете най-важното от паническата атака не можете да умрете!
Няма коментари:
Публикуване на коментар