Едипов комплекс

  Едиповият комплекс е несъзнателно еротично влечение към родителят от отсрещния пол. В случая ще разгледам пораждането, отношенията и връзката между  син и майка  в Едиповия комплекс.   Едиповият комплекс е характеризиран и анализиран за  първи път от Фройд. Фройд съумява да оприличи Едиповия комплекс, като първи, начален комплекс, от който се пораждат всички други. Фройд кръщава този комплекс по името на героя Едип.
Историята разказва, че Едип несъзнателно убива баща си и се жени за майка си. Но митът за Едип  вплита освен комплексa и множество други интересни съждения за живота.
 Когато Лай царят на Тива се допитва до оракул, оракула предсказвам, че той ще има син, но синът ще сложи край на живота му. Така след като Йокаста жената на Лай забременява и ражда Едип. Лай заповядва да жигосат краката на бебето и да го изхвърлят в гората, но на човека, който е заповядано да сложи край на този детски живот  му дожалява и така историята продължава...
Постъпката на Лай може да се тълкува, като ревност към живота, поредна от   страх от смъртта. Ако се върнем още по-назад в древни времена, още когато животните са живели в стада, можем да осъзнаем, че  стадото се е ръководело от един Алфа мъжкар. На него са се полагали всички женски, всички удоволствия, той е бил окачествен със сила, власт, магнетизъм и здрав егоизъм. Егоизъм защото само и единствено той е имал възможност да задоволява всички свой нужди и да обладава всяка една женска, която пожелае. Но напредването на годините и отслабването на силите правят Алфа мъжкарят  потенциална жертва на по-младите членове от стадото, тук вече  той навлиза в различни битки и след всяка една битка, той осъзнава, че краят наближава, тоест ревността, която проявява към женските, е несигурност в себе си и живота, които се засилват пропорционално, защото той самият проумява, че след него идва нов  мъжкар, който ще  отнеме властта, нагона, силата,  живота му.
  С течение на времето този ред и строй се е пренесъл и в човешката орда. Само водачът е имал право да греши, да задоволява сексуалните си нагони, другите членове от племето, масата, които той е ръководел са имали същите нужди, същите желания, но те просто са били потискани и изтласквани в несъзнаваното, за това водачът е бил окачествен от всеки един човек от племето, като избраник, който сбъдва мечтата за власт, сексуално задоволство и свобода на всеки един от хунтата, тоест общото и колективно желания е било пренесено и обожествено в един човек - водачът.
  Едиповата история не е хич по-различна от многото други от онези време. Кръвосмешението е било нещо съвсем нормално в  древни времена, но то е било привилегия само за високопоставените,  за избрани. Тук могат да се изредят имената на доста царе, царици и фараони встъпили в кръвосмешение.
То здраво присъства  в Древен Рим, където, като пример може да вземем  връзката между брата и сестрата, представена от Калигула и Друсила. Също така едно от величията в  Древен Египет е създадено в следствие на кръвосмешение, а това самият Тутанкамон, чиято поява е благодарение на съвкуплението между сестрата на фараона Ехнатон и самият Ехнатон.
Пророците казват, че кръвосмешението се наказвало от боговете и за това Тутанкамон бил вял слаб психически нестабилен, болен!
  Макар и толкова хиляди години да са минали от тогава от онези времена, от онези митове, легенди и предания, Едиповия комплекс е неизбежен за  всяко едно момче, но някои вече мъже, го пренасят и за напред в живота си, а това определено спъва, пречи, възпира тяхното по-нататъшно съзряване!
  Едиповият комплекс се поражда още от самата бременност, майката се възприема, като една огромна половина от живота на момчето. Раждането е първата среща на детето с половите органи на мама, усещането за топлината им се впива дълбоко в несъзнаваното на детето. С течение на времето и порастването на момчето, мама се възприема като цяла вселена, тя дава храна, грижи, живот, докато бащата е далечен, той е рядко присъстващ в живота, счита се за ненужен, непотребен, защото той не носи никакво първично удоволствие!
   Сученето след пренаталния период удължава връзката на момчето с майката,  детето черпи сили, знания, придобива нови умения благодарение на мама. Може да се разгледа също  и продължителността  на кърменето, като последваща зависимост към майката.
    Но детето не опознава само мама, като мама, то я приема, като сексуален обект понеже първата среща  с интимни части от противоположния пол ( женско тяло, вагина , гърди, целувката, устните) са точно тези, който мама му предоставя доброволно и безусловно.
  За сметка на това бащата се приема, като злият човек, който иска да открадне всичко това, той се възприема като човекът, който иска да лиши детето от любовта, грижата и вниманието, бащата е онзи безскрупулен човек, който иска да заграби всичко това за себе си!
  Разбира се и в бащата започва да се появяват, чувства като при цар Лай, той усеща, че жената, извор на удоволствие, страст, енергия насочва всичките си сили към малкото момче, а самият той остава вторична фигура в интимен план, бащата усеща чувството на  отхвърляне, за това е съвсем възможна появата на скандали, разправии, ревност и тнт.
  Но ако майката е незряла и има нужда от внимание, което мъжът не й е давал преди, ако самата тя не е получавала достатъчни грижи в детството си, тя дарява всичко, което има на момчето. Тя приема детето, като идеалния мъж, идеалния заместител на съпруга си, тя съзнава, че може да го научи и да му дари всичко това, от което самата тя е имала нужда, тоест тя го моделира през собствените си виждания, травми, мечти и идеали!
  В  фазата между 3-8 години, в която детето опознава тялото си, сексуалността си, е важно майката да предостави инициативата на бащата, да го допусне в живота на момчето, за да може детето да припознае, идентифицира ролята си с тази на бащата, чрез  общуване, комуникация, близост, ако майката не проумее да прояви зрялост и не започне да прекъсва тази  Едиповата връзка още тогава в тази ранна фаза, нещата в последствие се задълбочават!
   Още детската фаза, помрачено от комплекса и влечението към майка си, момчето  изкривява представата си, то започва да изпитва неприязън, злоба, дори иска да ликвидира бащата от живота си, защото той се смята за човекът, който иска да открадне неговата любов - майката.  
   В някой случаи, момчето започва  смело да афишира любовта и влечението към майка си, като казва, че  иска да се ожени за нея или за някой от другите обекти на който е пренесло комплекса си! Преносът се случва, ако в семейството има и други деца и майката обгрижва и тях радушно. Тогава момчето може да избере за сексуален обект сестрата в замяна на "невярната" майка. Детето в този случай  изпитва невероятно озлобление към братята, сестрите си, приема ги за съперници, то може дори да с очужди от майката впоследствие.
  Възможно е момчето да възприеме като осексуални обекти сестра, баба, леля , които е съвсем реално  според него да му дадат същата топлина и любов, от които то е има нужда.
В течение на времето и израстването си момчето започва да сънува еротични сънища с тези членове от семейството, то мастурбира с мисълта за тях и задоволява психическа си потребност от любов, на чисто физиологично ниво.
В момчето се  появяват  мисли за убийство, мъчение и пълна изолация  на  бащата, мисли, които засилват и правят влечението към майката още по-реално, още по-истинско! Това както видяхме е вследствие, че бащата, оприличен като водач на ордата ( семейството), главатар , който има достъп и възможност да задоволява всяка една физическа и душевна потребност, всеки един нагон и влечение, тогава когато пожелае, точно това провокира завист в детското съзнание, завист, че и самото то заслужава всичкото това удоволствие, без да се съобразява, без да го споделя!

Едиповият комплекс е нужно да бъде прекъснат в ранните детски години, защото в последствие води в голяма част от случаите в когнитивни изкривявания и следователно  невроза. Момчето макар и пораснало подбира. партньорки, които съответстват на образа на майката, така че да задоволяват не само сексуалните му нужди, но нуждите от грижа, любов внимание, то си търси отношения подобни на отношенията с майка си (сестра, леля, баба).
  Но въпреки възрастта си, то отново има нужда от одобрението на майката, било то за партньорката  или за други аспекти от живота си, ако майката недорасла и  все още не съумяла да прекъсне тази пиеща връзка, тя постоянно упреква детето за избора му с цел, да го върне обратно при себе си, защото колкото детето има нужда от мама, толкова и мама има нужда от мъжко внимание!
  В ортодоксалната психоанализа индивидите, които се фиксират на едипово равнище се наричат фиксирани към майката или фиксирани към бащата и разкриват това чрез избирането на своите сексуални партньори, които са видими заместители на родителите.
При Едиповия комплекс  бащата е фигура, която просто присъства единствено физически в живота на детето. Злобата и ненавистта, която то изпитва  прерастват в апатия и нежелание дори за виждане с него, бащата буквално е изхвърлен, изтласкан и поруган от момчето и всичко това се случва несъзнателно, обикновено се намират най-разнообразни причини от битовизма с цел бащата да бъде поруган!

При не прекъсване на едиповата връзка може да се забележи дори хомосексуалност, педофилия или бисексуалност!

 Абстрактно може да разледаме някои модели на поведение при реално съществуващ Едипов комплекс!
Ако бащата е бил силен, контролиращ и  детето му се е подлагало, то  може да предпочете, да заема такава в пасивна роля и в сексуалния с живот, то може да предпочете да бъде обладавано от силни, здрави,  мъже, които изкарват нагона и мръсотията си  върху него и точно това да му носи удоволствие! Това може да се получи при не съумяването на детето да се идентифицира с бащата. Така то отново ще преживява този мазохистично- садистична обмяна създадена между него и водачът на семейството.
Ако бащата е слаб спрямо майката,а самата тя е представена, като силна властна детето може несъзнавано да придобие активна функция в хомосексуалността си. Той може да има желание  обладава, наказва, пасивни и нежни мъже, които да оприличава в образа на бащата!

  Всеки се ражда, но не всеки живее с Едипов комплекс, повечето съумяват да го пресекат по някое време!
 Едиповия комплекс носи ужасно чувство за вина във всеки, който го е пренесъл в зрелите фази на живота си.  Чувството на вина, което изпитва "големият" и "зрял" мъж носещ едиповото в себе си, постоянно се проявява във връзките, които  се опитва да изгради с представители на отсрещния пол.  
 Детето, макар и вече пораснал мъж, живее в постоянна тревога и чувство на вина, като се разкъсва между интимността на партньорката  си и любовта майка си.
 Зрелият  едипов мъж,  живее в заблудата, че няма право да изоставя и причинява болка на  жената, която му е дала живот - мама!
Не случайно Едип избожда очите си в усещане на вина, за това, че опорочава и предава майка си!
В днешни дни Едиповият комплекс е силно застъпен и присъстващ в битието на повечето мъже!
Липсата на казарма и високите технологии поставят отношенията майка - дете в болна симбиоза, в която връзката трудно може да бъде разкъна, тоест тя се запазва и пренася във времето. Но тази връзка се оказва въже, което стяга и задушава индивида и не му дава възможност да се прояви, като личност и да заеме полагащото му се място в обществото.
Високите технологии правят комуникацията и поддържането на тази връзка напълно възможно и обозримо, разстоянието в този случай не е от голямо значение! Индивидът постоянно бива обгрижван, поощрявам напътстван, а това лишава мъжът от мъжеството му, та макар и той да е на 40 години. Липсата на отговорност и сигурност в себе си правят доста нестабилен и статичен живота на мъжа (детето), който има нужда от  отново и отново от майчинска опора, която да му носи сигурност.
Ортодоксалната психоанализа твърди, че разрешаването на едиповия комплекс става чрез идентификация с родителя от същия пол и (частично) временно отказване от родителя от противоположния пол, тоест прекъсване на тази болна симбиоза с майката. Това прекъсване се явява отговорност  към себе си и поемане по пътя към израстването! Път, в който мама, татко остават хората, които са  дали живот, за да го живеем, а не за да го пропиляваме, вкопчвайки се в тях! 
Защото сами знаем, че птиците не са създадени да седят само в гнездото, те са създадени да летят и да бъдат свободни!