Страх

                                                 

   Страхът е неизменна част от съществуването на човека. Може би  на повечето от нас е втълпено още от детинство, че не трябва да се страхуваме, може би  в  детство сме припознавали нашия живот, с този  от приказките. Слушали сме митове, легенди за безстрашни герои, които се изправят срещу страховете си и са ги побеждават със сила, смелост и истинска воля.
   Общо взето разликата между приказния и реалния живот е огромна, с изключение на една малка прилика, че всяка от тези реалности си има герои. Прилика, която всъщност  не разгранича толкова много приказния, от реалния живот, защото  в този живот, в това пространство, в тази реалност, герои  сме самите ние и не случайно ние е дадено да преживееш всичко това!

  Щеше ли да бъде героят, герой, ако нямаше страхове, тогава, как би се отличил той от масата, тълпата, ако нямаше през какво да прояви смелостта си? Защото наистина е смело да бъдеш различен, защото наистина е смело да бъдеш себе си, в този  свят,  който сякаш се стреми да щампова всеки един човешки живот, под формата на универсалния калъп. Калъп, в който всяко едно различие бива осъждано,одумвано, наказвано с присмех , но точно от там тръгва смелостта, когато си позволим да разбием общите представи и да се отърсим от наложените ни норми на живот!

  Но нека се върнем към страха. Страхът е уместно да се раздели на рационален, това е страх, който ни пази, който ни помага да оцелеем и да се опазим от заобикалящия ни свят. Рационалния страх е дълбоко въплътен в мозъчните структури, той е спомагал на човека през всичките тези хиляди години да оцелее и да еволюира в човека днес, човек, чието отношение към страха  дори и след толкова изминали ери никак не се е променило. Страхът е добър, полезен, при положение, че се поражда от определени случки, събития или ситуации,в който е застрашен живота ни, страхът е добър, когато е умело и умерено примесен с живота ни!

     По различен начин стоят нещата с ирационалните страхове: агорафобия, социофобия,  генерализирана тревожност, хипохондрия и тнт. Страхът там е постоянно присъстващ и държащ индивида нащрек.
    При ирационалните страхове се получава  обратната зависимост, страхът породен от субективните възприятия се пренася и в обективната заобикаляща реалност. Тук вече всяко едно действие, всяка една мисъл, носят страх, който поражда още страх. Мисли, като "Ще полудея", "Ще умра", "Побърквам се", "Не, не , нещо се случва с мен, малко живот ми остава", "Болен съм, наистина не се чувствам добре, нещо ми има", Така тези мисли водят до съответното преживяване през тялото. Получава се плетеница, при която един страх води  към друг и обратно.
   При този ирационален алгоритъм на страховете се задействат механизмът на борба или бягство, при което индивидът или се съпротивлява с всички сили на атакуващите го постоянно страхове или се опитва да избяга и да ги премахне от живота си. Това е моделът на действие на симпатиковия дял, който е част от вегетативната нервна система.
 
    При това положение на борене, бягане, настъпват и физически обозрими промени: разширяване на зеници, повишаване на кръвното налягане, повишаване на температурата, честа умора, усилена секреция на жлезите. Всичко това засяга цялостната вегетативна система, дишането става плитко, накъсано, получава се усещане за топка в стомаха, изстиване на крайници, забелязва се липса на апетит, усещане за буца в гърлото, болки в главата. Промените, които настъпват във вегетативната нервна система засягат и соматичната нервна система, която отговаря за движението на мускулите, получават се крампи(мускулни брони),засяга допира, слуха и тнт, човекът става свръх чувствителен, тоест вече от чисто ментален продукт на мислите, страхът в е пренесен и на телесно усещане и възприятие.
   
    В тази ситуация се получава едно постоянно преливане от мисли, преминаващи в емоции засягащи тялото и обратно, сякаш пясъчен часовник, чийто  пясък се преливат една сфера в друга.

Не случайно в йога силата на  симпатиковия дял е изобразяване като слънце, слънце, което грее, но в случая на непрекъснатата, вече генерализирана тревожност и постоянни страхове, слънцето пари и нагрява жарко тялото и съзнанието.  Но живота  е достатъчно мъдър и прозорлив  и замества уместно  в  природата слънцето с нежността на луната,  така и в човека борбата и бягството на  симпатикова дял се заменят от спокойствието на   парасимпатиковия, изобразяван като луна в йога.
   
   Парасимпатиковият дял отговаря за така наречената фаза почивка, в която се задействат естествените механизми на организма, при които той възвръща изгубената енергия. В "фазата на луната" се забелязват и физическите промени коремът е "мек", релаксиран, засилва се слюнкоотделянето, дишането става дълбоко, мускулите са отпуснати, кръвното се стабилизира, усещане се отпуснатост и спокойствие.

  Всеки ще каже, че предпочита да живее само в  това спокойствие, но както споменахме животът е бинарен и дуализмът е неизменна част от съществуването ни. Помислете си какъв би бил живота  ни без страхове?
Ако нямахме страх дали бихте били  достатъчно мотивирани да направите нещо за себе си, да сбъднете някоя своя мечта или да разберете повече за същността си?
Ако нямаше страхове човекът, дали би бил това, което е днес или отдавна би се отдал само на външното привидно удоволствие....

    Тревожните състояния и страховете са дарове, които се случват на малцина. Индивидът, който е чувствителен към страха, има и по-дълбоко преживяване и усещане за щастието и любовта също. Страховете, паника атаките са като буря, която идва не за да изкорени дървото на живота, а  за  да счупи и отвее излишните, неплодородните и сухи клони, които просто вече са му в тежест.

 Отношението към страха е отношение  към самите нас. Колкото и да се борим или да бягаме, надали ще постигнем нещо, защото страхът е израз на изстласкани и задържани емоции, които сме натиквали здраво в психичното си мазе. Страхът просто показва, че е време за пречистване, време е за изкарване и преработване на задържания ненужен психически товар.

  Страхът  е бурята, която идва за да се пререди живота наново, той отвява излишните купи със свръх контрол, перфекционизъм, високи цели, той разбива оградите и стените, зад които сме живели толкова дълго.Страхът  учи, превъзпитава, дава, но това се случва само когато, човекът има смелост да прозре и да погледне, какво се крие зад страха, какво има зад всички тези неприятни усещания.

  Може би ще бъдете изненадани, но там ще видите, усетите една ранима човешка душа, която има нужда от любов, доверие, разбиране. Това е душата на всеки един човек, душа на всеки един от нас, която  благодарение на страхът този път иска да бъде чута, разбрана, обичана.
 Може би когато се вслушате в мъдростта на страхът ще разберете, че имате нужда да си дадете малко почивка, да пренаредите някои неща от живота си, да създадете нови социални контакти, да изоставите стари, да поемете в същата посока или в друга, но вече по- различен начин...начин отговарящ на вътрешната, лична потребност.

    Когато се промени отношението към себе си, тогава се променя и отношението към страха и  тревожността, тогава животът поема в друга посока, а страхът пак го има, но вече не е страх, а подтик към по-силен и смислен живот ,в  който сме приели, че освен тяло, всеки един от нас има чиста и фина душа, която се проявява, тогава и само тогава, когато истински приемем себе си, собствените си нужди, но и лимити и капацитет от енергия, с който разполагаме!
   А страхът, страхът се стапя, така както отношението към живота ни става по-меко, по-разбрано, по-толерантно, отношение, което резонира с вътрешните ни възприятия на дълбоко смирение!

Психотерапията е мощен метод, чрез който човек може да бъде насочен по пътя към себе си, чрез усилията, знанията, обичта и отдадеността на терапевта. Важен елемент от терапията е синхронът между терапевт  - клиент. Споменавам думата клиент, защото аз вярвам, че всеки един човек преминаващ през паник атаки и тревожност е  човек, който не е болен, защото страданието не е болест, то е извисяване над посредствената наука и логика.

    Психотерапията е средството, което може да спомогне на човек да се намери, защото психотерапията не е точна наука, тя е наука за душата, психотерапията не е отношение клиент- терапевт, тя е сливане на човек в човека.  Може да помага този в психотерапията, който наистина работи с душа, защото всички  знания и методи, ако се прилагат без сърце, просто не са ефективни!

Но психотерапията е само едно стъпало по стълбицата , защото терапевта  показва накъде е пътя, но ние самите се учим да вървим и избираме, как да вървим по него! Падаме, ставаме, трудно ни е, но продължаваме и точно това упорство и отдаденост ни правят герои!

  Като методи за само-помощ в трансформиране на страха в смелост може да е практикуват:
Спорт, медитация, йога, дихателни техники, изкуство, чете на подходяща литература, разходки сред природата, качествен сексуален и социален живот.

Но всяка една техника  е сама по себе си нищо, ако бъде правена само и единствено през ума с цел само да се оздравее, без да се вникне в дълбочина.... Работата през ума и през логиката би донесла някакви резултати, но надали те биха били трайни и нужни, защото умът е нищо повече от една капка в морето....
Сърце, отношение, вяра в живота,доверие, воля  това са лекарствата, които не само лекуват, но създават ново начало!
Терапията не може да отнеме страховете, тя може да ни  помогне да ги осмислим, осъзнаем и преобразуваме в нещо по-истинско и ценно от първичното отношение към тях. Когато страхът се осмисли, когато слезем до корените му в дълбочина, тогава той се явява средството, което ни  дава възможност и да растем нагоре към нови висини, които може би ако нямахме страх никога не бихме достигнали!