Хипнотична лингвистика - ДЗЕН..медитация...

    Когато умът притихне и останеш сам, може да осъзнаеш, че познаваш едва малка част от себе си, частица която обществото ти е позволило. Разбираш, че това е малка сламка, за която си се хванал, за да не се удавиш в пространството наречено живот.  Когато няма ум , може би и тялото не е важно....а тогава кой си, когато нямаш нищо от така познатото... . Изгубен в себе си... търсещ навън отговори и решения с живота си...... няма никой , никой не знае как да живееш своя , защото аз не знам нищо за моя живот. Тогава когато и тази лъжовна идилия  изчезне...,какво остава - самота.... Самота разбиваща илюзията на хиляди парченца, илюзия за избор, за свобода, за контрол, за живот . Самота като единствена крепка, която събира минало, настояще и бъдеще, в мига на досег със себе си. Без търсене, без осъждане, без бягство  само ти и тя 
 Сам ли си щом имаш нея ? 
 Свободата, която самотата ти носи смачква, кутийката в която се намираш, тогава няма от кой да бягаш, защото този който те е гонил може би си бил ти самият. Всичко губи стойността си и единствено сливането ти със самотата размива усещането  реалност.....тогава когато звукът на тишината обземе цялото ти същество и тътенът на Егото се разпилее в пустошта, тогава кой си ти? Защото аз не знам....! Умът търси логика и рационалност, но няма... няма живот за него, щом няма доводи и изводи... а той се бори с медитативните усещания, който съпътстват потапянето ти надолу в себе си... тялото започва да подскача и да се бори с неизвестното....а докато умът ти се бори картините, който ражда съзнанието ти, хаотично преминават, една през друга, позволи си да останеш там в тази тъмнина, в която се ражда светлината, позволи си да се потопиш още по дълбоко следвайки духовния ти призив, за работа със себе си. Да работиш докато стоиш и следиш дъхът си, на пръв поглед лесна, но безумно трудна за изпълнение ..... трудно е да оставаме сами със себе си и да разголваме душата си със всичките и болки и интимности... тялото може да подскочи или да възроптае срещу близостта, която си позволяваш, докато си там в тишината. Медитация отвъд ума, там където няма величие и почести, а само тишина, която се е мъдрост в полето на осъзнаването ти. Медитация, която убива материалното ти съществуване и позволява на душата да полети в неизмерими и незнайни сфери за ума. Медитация реконструираща характерът ти към по-благ, по-приемлив, по- прозорлив. Кой си когато си позволиш да изгубиш себе си в онова пространство!? Без очаквания, без критика, без емоции, тогава си никой и нищо, което господства над съдбата си.