Докато си там в това отпуснато състояние...., странно как ,.... нещата, които виждаш..., някак си приемат по-различна форма,...... по -приятна форма,.... странна форма... която може би те кара да поемеш по-този път.... на съзнанието .....с всяка следваща крачка.... на това затихващо подсъзнание, като че ли опознаването на магическия заряд на всяка клетка отпуска точно тази малката точка,.... която се превръща в необятна вселена за съществото ти... и няма нужда просто да седиш на повърхността на това магическо езеро от емоции,.... когато в дълбините му те очакват вълшебни богатства... и може би усещаш как тишината на водите му...., обгръща все повече и повече ,... това толкова отпуснато и спящо тяло...... сякаш топлината те унася , като малко спящо бебе в люлката на живота....и странно как с всяко едно заспало движение на тази люлка ,...съзнаваш ,че светлините на прожекторите на това съзнание, са избледнели до едно малко светло пламъче....пламъче, което ще ти носи сигурност ... увереност ,..., навлизайки все по-навътре и по-навътре ....в това пространство ... магично пространство.....когато от от едната странна можеш, да усетиш как изморените слънчеви лъчи на залеза ,.... те приканват, да се потопиш в приятен сън,.... докато от другата страна.. нежността и свободата на падащите снежинки...., ти нашепват с приспивен глас, че е време за почивка .....точно така..
Може да се почудиш за момент, кое е реално ..... дали усещането за спокойствие или вълшебната, релаксираща картина, която вече е омаяла съзнанието ти. Когато мислите са се впуснали в приключението да търсят нещо отвъд ума... да търсят нещо извън логиката на пространството наречено живот. .....Тогава празнотата на ума ти може спокойно, да бъде запълнена с доверието и любовта, който бликът от сърцето ти.... Защото сам знаеш, че доверието се преде от онази сърдечна чакра, която тъче нишките на осъзнаването и смирението ни..... Ако усетиш страх или тревожност, можеш да видиш, че тези чувства са малки кончета вплетени в въжето на живота...... Въже по- което може да се спуснеш още по-дълбоко и по-дълбоко.... в себе си..във светлото ти АЗ. Защото ти вече си ти, преди да знаеш, че си бил този, който си. ...Доверие, дума , която носи странно чувство... приятно чувство...желано чувство..., защото всеки има нужда да се доверява не само на себе си,...... а и на живота, който те учи... да преобразуваш бодливата вълна на страданието и болката в смелост и любов, като ги прекарваш отново и отново през чекръка на смирението..., докато странно как със всеки следващ опит страхът се преобразува в фино и меко доверие, което ти носи вдъхновение за по-силен и смислен живот. Живот, в който вече знаеш,... така както винаги си знаел... че болката и страданието те учат да работиш с добродетелите заложени изначало вътре в теб. Тогава когато приемеш това отношение към себе си и въплътим в думата доверие, твоят смисъл... Смисъл, който ще ти дава мотивация за по-цялостно съществуване.... Съществуване, което се възползва от всяка една ситуация, за да разширява представата за себе си...точно така..Защото вече сам знаеш, че щом се доверяваш на себе си...можеш да променяш съдбата си..тогава и само тогава.. можеш да усетиш, за какво си роден...мъдрост, дълбока мъдрост, раждаща се в тишината.... послушай тишината сега!
Няма коментари:
Публикуване на коментар