В дълбините

Пиша този пост, защото все повече забелязвам духовният глад, който настава сред западния човек. Може би точно поради това навлезаха толкова източни техники и методи, като медитация, пранаяма, асани, йога практики, които заляха западния ум. И всичко това е много хубаво, говори за развитие, но това е до един момент.
Всички тези техники спомагат за отприщването на неподозирани сили. Сили, които дебнат, като зародиши в Муладхара чакра. Събудени тези сили водят до преживяването на трансперсонални усещания и състояния. Състояния, който надхвърлят така познатите, защото силите, които идват, идват от друго измерение. Измерение, в което няма дуалност, а всичко е едно. Точно поради това, когато един архетип попадне в материята често могат да се наблюдават смяна на настроенията, от високите вибрации на щастието, до ниските честоти на тъгата. Когато отключите или преди да се занимавате въобще, с каквото и да е било от сферата на съзнанието е нужно да наблюдавате критичността си. Да я изграждаме и подсилвате, като диференцираме и в последствие интегрираме към съзнанието. Това са важни процеси, който е нужно да усвоим в хода да нашето развитие. Защото, когато портите на несъзнаваното се отварят и залеят съзнанието ние, единствена сигурна надежда, че няма да влезем в инфлация на егото, е като разглеждаме случващото се с критика. Когато не губим представа, че както днес сме били горе, така вчера сме се чувствали долу. Това ще ни даде център.

Защото ужасът идва, тогава, когато се идентифицираме с части от колективното несъзнавано. Всяка една идентификация, залепване довежда до преживяване на всичко, което излиза от дълбините без цензура, а това, често пъти води до психоза, ако е в по-големи случаи до шизофрения.

За това в важно да обърнем внимание на границите. Границите са първото нещо, което ни гарантират сигурност и автономност. В хода на нашето развитие създаването на граници ще се движи в два паралела единият е от материята към света на безмерното, архетипното, Божественото. Това е първият етап на разширение, а вторият е точно обратният към материята, на свиване на границите и прибиране на проекциите.. При втория път ще разбираме, колко са силите ни и до къде достигат, просто, като осъзнаем собствената си сила и това, че сме човешки същества с определен предел. И колкото повече усещаме предела си и се доближаваме до себе си уж отделяйки се от общото, толкова повече ще усещаме истинската си сила, и ще се свързваме на по-дълбоко ниво с цялото човечество. И точно това поставянето на граници и отделянето ни от цялото, дава възможност да се прояви истинската уникалност на индивида.

Юнг нарича този процес индивидуация. Процес осеян с много капани и ако искаме да навлизаме в дълбоките води, е нужно да сме се научили да плуваме и да сме се научили да бъдем търпеливи в намирането на почва под краката си. Защото по някой път е трудно наистина трудно, да успеем да запазим себе си и разсъдъка си, когато се надигне Богинята Майка, Кундалини. Защото никой не иска да се идентифицира с дяволът, защото е черен, но повечето са готови да се идентифицират, като Христос и да са поредните спасители на човечество. А в психиатрията е пълно с хора, който са тръгнали да откриват себе си.Така, че може би преди да станем духовни е нужно да решим битовите, социалните си проблеми и чак след това, когато имаме здрава почва под краката си да изследваме безпределното пространство на нашата психика.

Така, че нека да бъдем бдителни. Живеем във времена, в които енергиите стават все по-активни и духовното пробуждане става все по-ненадейно. Но пътят е дълъг, безкраен дори. Път водещ към събуждане на дремещата ни душа и нека да не забравяме, че там където смятаме, че ще открием най-голямата светлина, ще бъдем първо изпитани от непрогледна тъма!