През прозорецa наднича странник,
тръгнал нейде из града.
През прозореца наднича сянка,
затрита, като светлина в тъма.
Но тъмно е навън и аз не зная,
прозорецът предпазва ли ме днес?
Но сърцето горестно потрепва,
че странникът ми носи вест.
Вгледах се във сянката отсреща,
оприличих я, като есенна дъга,
а странникът помаха ми насреща,
и с думи той ме прикова.
И стъклената ми ограда,
на хиляди парчета разпиля,
защото странникът със думи ме наказа,
че зад стъклото не прониква светлина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар