Вечност

Много лесно е да вярваш,
че счупеното може да се залепи.
Много лесно е да лъжеш,
че всичко някак си върви.
Много лесно е да чакаш,
всичко безвъзвратно да се промени.

 А времето да бъде, като спряло,
скрибуцащо със зъбни колела,
защото времето се е събрало,
със две стрелки разделящи мига.

И бавно миналото се прокрадва,
превзема мълчаливо реалността,
и с нагли лапи то заграбва,
усмивки хиляди сега.

Но тихо можеш да се вслушаш,
дълбоко в своите недра,
и странно този път да чуеш,
глас от детска игра.

И може да премине чувство,
че винаги над тебе бди душа,
и нейният глас да те напътства,
че всъщност си дете от вечността.