Спътник

Скитници във нас се скитат,

разделяйки съдбите ни на две,

Скитници във нас се лутат,

с разперени отвъд ръце.

И пустошта е празна чаша,

пропита с болка и сълзи,

и пустошта е тежко бреме,
което някак си тежи, тежи.

А скитниците нейде бродят,
заменят болката със глъч,
а скитниците се надяват,
с молитви на последен лъч.

Молитвите пък някак си пропадат,
във тегоба,обреченост и самота,
но молитви се издигат,
там от нищо, в болката.

Скитниците някак си намират,
умисъл във всичко това,
и скиталчеството се превръща,
 като преход в пустошта.

Защото  скитниците вече са разбрали,
че е нужен спътник във нощта,
защото скитниците вече знаят,
че е нужна помощ,
за да бъдеш бутнат в  пропастта!