1. Ако се чувствам зле, значи съм направил нещо погрешно.
2.Не мога да действам по различен начин - така чувствам нещата.
3.Когато ми се случи нещо лошо, знам, че това е наказание.
4.Ако нещата не се получат сега, повече никога няма да се опитвам да ги правя.
5.Ако има моменти, в които не се чувствам перфектно, значи нещо се случва с мен.
6. Когато съм тревожен знам, че ще се случи нещо лошо.
7. Аз никога нямам право да плача.
8. Силните хора никога не плачат.
9. Да казваш "обичам те" е проява на слабост.
10. Аз нямам право да отказвам.
11. Винаги трябва да се съгласявам с чуждото мнение.
12. Какво ще кажат хората, ако ме видят как плача?
13. Когато съм сред хора винаги трябва да се държа на положение.
14.Ако съм добър и мил, ще ми се случват само хубави неща.
15. Хората никога не оценяват това, което правиш за тях.
16. Не мога да си позволя да обичам, защото знам, че ще бъда наранен.
17. Мога да контролирам чувствата си. Аз нямам право да се поддавам на емоциите.
18.Ако не ми угаждаш, значи ти не ме обичаш.
19. Всеки един човек е длъжен да ме приема такъв, какъвто съм.
20. Преди да предприема нещо, аз трябва да съм на 100% готов за това.
21. Аз винаги трябва да съм добра, каквото и да ми струва това.
22.Аз съм лоша майка, ако не позволявам всичко на децата си.
23. Не е важно какво съм постигнал до сега, важното е, че има още много неща за вършене.
24. Работата е най-важното нещо в живота ми.
25. Нямам право на почивка, почивка е загубено време.
26. Винаги съм бил ощетен от живота.
27. Само аз ли имам такива огромни проблеми?
28. Чувствам се виновен, че не давам всичко от себе си за другите.
29. Аз трябва да бъда уважаван от всеки . Уважението е нещото, което ме прави значим.
30. Аз нямам сили да отстоявам позицията си.
Това са само част от убежденията, с които израстваме ние хора. Една голяма част от тези парадигми за запечатани още в нашето детство. Авторитетите на майката и бащата са наложили модели си на поведение, като отпечатък, който носим години след детската си фаза на развитие.
Но вече пораснали хора, някои от тези убеждения ограбват живота ни. Рамката, която е скована от детството буквално ограничава и големия, "зрелия" човек вътре в нас. И с течение на времето ние започваме да използваме само част от потенциала си. Пазим се, крием се, живеем зад решетките на собствения си затвор. Надзъртаме мечтите си от там, но уви все нещо не ни достига. Все нещо е твърде далечно, все нещо куца в нас или във другите. Нашето възпитание, травмите от ранната ни детска възраст са изградили филтрите, през които ни приемаме заобикалящата ни реалност.
Ако бащата, майката са пропуснали да ни насърчават, а за сметка на това са критикували постъпките ни. То в нас започва да живее една личност, която изпитва неописуем страх от провала. Защо? Защото това е бил страхът на нашите родители, страх, който умело те са приобщили към нашия живот.
Ако бащата и майката са посрещали сълзите в нас с думите "Стига си се преструвал", "Не ме натоварвай с твоя рев". В нас започва да живее личност, която крие чувствата си, крие емоциите си, поради това, че този страх от критика и наказание за нашето несъзнавано са все още фиктивни.
Ако майката и бащата са прекалено толерантни и позволяват всичко. Тоест няма забрани, няма умерени наказания дори. В нас започва да живее личност, която си мисли, че всичко е позволено. Личност, която проявява нарцисизъм и неуважение към другите, понеже единственият авторитет, който съществува, това е авторитетът към собственото Его.
Ние не можем да виним родителите си, защото теса направили всичко по най-правилния начин спрямо техните разбирани. Но вече, като хора в определена възраст е нужно да се отърсим от товара на някои от по горните убеждения.
Как можем ние възрастните да променяме собствените си убеждения?
Реструктуриране на моделите, като използваме пътя на логиката, опитът, способността ни да се наблюдаваме и анализираме.
Задаването на въпроси директно към подсъзнанието ни води към отговорите, а отговорите определено водят и до страхове вътре в нас!
Въпросите са от порядъкът на: Какво означава?, Какво ще стане, ако?, Как ще се чувствам, ако?, Какво ще се промени, ако?
Когато проявим смелост и зададем въпросите и приемем отговорите освен с логиката, ние имаме възможност и да работим и нещо в пъти по-силно. Силата на любовта към себе си. Това да си позволим да бъдем такива несъвършени. Но да осъзнаем и нещо много важно, че несъвършенството всъщност се нарича уникалност.
Пример:
-Ако се карам на децата си, когато крещят и викат съм лоша майка!
Какво ще стане, ако наистина съм лоша майка?
-Децата ще ме намразят!
-Какво ще стане, като ме намразят?
-Ще остана сама?
-Какво означава самотата за мен?
-Слабост, отхвърляне.
Страхът от самотата, от отхвърлянето са в основата, чувство за вина, .
Логика. Добрата майка учи децата си на възпитание и уважение. За да науча децата си на уважение първо е нужно да го проявя към себе си. Уважавам се, като поставям здрави граници, с които да показвам, че най важното е човек да има лично пространство. Аз знам, че децата са огледало на родители си, за това за да науча децата си да се отстояват е нужно да им покажа такова поведение. Обичам ги и знам, че това е за мое и тяхно добро!
Пример.
Аз трябва винаги да съм готов на 100%!
Какво ще стане, ако не съм готов на 100%?
-Ще се проваля.
Какво ще стана, след като се проваля?
-Хората ще ми се присмеят.
Какво означава присмехът им за мен?
-Болка, гняв, нерви.
Страх от провала.
Ако съм постоянно на 100%, то аз винаги ще съм под напрежение. Като всеки човек, аз имам своите силни и слаби страни. Аз знам, че провалът е стъпалото преди успеха! Аз съм готов да успявам, за това си позволявам да действам и да греша! Аз знам, че грешката всъщност е опит, който ще ми бъде нужен напред по пътя ми!
Пример.
Аз няма сили да отстоявам позицията си!
Какво ще стане, ако започна да отстоявам позицията си?
- Ще е нужно да поемам отговорности!
Какво означават за мен отговорностите?
-Не, знам, никога не съм поемал.
Как ще се науча, ако не започна от някъде?
-Няма как!
Страхът от заявяване, страх от успеха.
Страх от приемане на собствената личност, уникалност. Страх от отстояване на собствените възгледи, които са съчетани със страха от кастрация, наказание.
Всеки човек е уникален и всеки човек има позиция и право да се заявява, така както аз имам право да отстоявам собствените си виждания. Позволявам си да изразявам мислите и идеите си свободно, защото знам, че по този начин аз проявявам потенциала си. Аз знам, че когато се заявява проявявам любов и отношение към себе си!
Пример.
Жена ми изглежда променена, сигурно ми изневерява!
-Какво ме навежда на тази мисъл?
Външната промяна, която забелязвам.
-Всеки човек, които се променя ли изневерява?
Не.
-Какво провокира в мен чувството за изневяра?
Ревност, слабост, недоверие.
Страхът от самотата, тук е съчетан със страх от загуба на контрол и ревност.
Жена ми, като всяка жена иска да изглежда добре. Когато жена ми изглежда добре и аз ще се чувствам добре. До колкото на себе си, до толкова позволявам и на нея да бъде свободна. Доверявам й се, защото знам, че доверието е нужно на нашата връзка. Когато се доверя на нея, това означава, че съм си позволил да се доверя и да освободя себе си от оковите на ревността.
23. Не е важно какво съм постигнал до сега, важното е, че има още много неща за вършене.
24. Работата е най-важното нещо в живота ми.
25. Нямам право на почивка, почивка е загубено време.
26. Винаги съм бил ощетен от живота.
27. Само аз ли имам такива огромни проблеми?
28. Чувствам се виновен, че не давам всичко от себе си за другите.
29. Аз трябва да бъда уважаван от всеки . Уважението е нещото, което ме прави значим.
30. Аз нямам сили да отстоявам позицията си.
Това са само част от убежденията, с които израстваме ние хора. Една голяма част от тези парадигми за запечатани още в нашето детство. Авторитетите на майката и бащата са наложили модели си на поведение, като отпечатък, който носим години след детската си фаза на развитие.
Но вече пораснали хора, някои от тези убеждения ограбват живота ни. Рамката, която е скована от детството буквално ограничава и големия, "зрелия" човек вътре в нас. И с течение на времето ние започваме да използваме само част от потенциала си. Пазим се, крием се, живеем зад решетките на собствения си затвор. Надзъртаме мечтите си от там, но уви все нещо не ни достига. Все нещо е твърде далечно, все нещо куца в нас или във другите. Нашето възпитание, травмите от ранната ни детска възраст са изградили филтрите, през които ни приемаме заобикалящата ни реалност.
Ако бащата, майката са пропуснали да ни насърчават, а за сметка на това са критикували постъпките ни. То в нас започва да живее една личност, която изпитва неописуем страх от провала. Защо? Защото това е бил страхът на нашите родители, страх, който умело те са приобщили към нашия живот.
Ако бащата и майката са посрещали сълзите в нас с думите "Стига си се преструвал", "Не ме натоварвай с твоя рев". В нас започва да живее личност, която крие чувствата си, крие емоциите си, поради това, че този страх от критика и наказание за нашето несъзнавано са все още фиктивни.
Ако майката и бащата са прекалено толерантни и позволяват всичко. Тоест няма забрани, няма умерени наказания дори. В нас започва да живее личност, която си мисли, че всичко е позволено. Личност, която проявява нарцисизъм и неуважение към другите, понеже единственият авторитет, който съществува, това е авторитетът към собственото Его.
Ние не можем да виним родителите си, защото теса направили всичко по най-правилния начин спрямо техните разбирани. Но вече, като хора в определена възраст е нужно да се отърсим от товара на някои от по горните убеждения.
Как можем ние възрастните да променяме собствените си убеждения?
Реструктуриране на моделите, като използваме пътя на логиката, опитът, способността ни да се наблюдаваме и анализираме.
Задаването на въпроси директно към подсъзнанието ни води към отговорите, а отговорите определено водят и до страхове вътре в нас!
Въпросите са от порядъкът на: Какво означава?, Какво ще стане, ако?, Как ще се чувствам, ако?, Какво ще се промени, ако?
Когато проявим смелост и зададем въпросите и приемем отговорите освен с логиката, ние имаме възможност и да работим и нещо в пъти по-силно. Силата на любовта към себе си. Това да си позволим да бъдем такива несъвършени. Но да осъзнаем и нещо много важно, че несъвършенството всъщност се нарича уникалност.
Пример:
-Ако се карам на децата си, когато крещят и викат съм лоша майка!
Какво ще стане, ако наистина съм лоша майка?
-Децата ще ме намразят!
-Какво ще стане, като ме намразят?
-Ще остана сама?
-Какво означава самотата за мен?
-Слабост, отхвърляне.
Страхът от самотата, от отхвърлянето са в основата, чувство за вина, .
Логика. Добрата майка учи децата си на възпитание и уважение. За да науча децата си на уважение първо е нужно да го проявя към себе си. Уважавам се, като поставям здрави граници, с които да показвам, че най важното е човек да има лично пространство. Аз знам, че децата са огледало на родители си, за това за да науча децата си да се отстояват е нужно да им покажа такова поведение. Обичам ги и знам, че това е за мое и тяхно добро!
Пример.
Аз трябва винаги да съм готов на 100%!
Какво ще стане, ако не съм готов на 100%?
-Ще се проваля.
Какво ще стана, след като се проваля?
-Хората ще ми се присмеят.
Какво означава присмехът им за мен?
-Болка, гняв, нерви.
Страх от провала.
Ако съм постоянно на 100%, то аз винаги ще съм под напрежение. Като всеки човек, аз имам своите силни и слаби страни. Аз знам, че провалът е стъпалото преди успеха! Аз съм готов да успявам, за това си позволявам да действам и да греша! Аз знам, че грешката всъщност е опит, който ще ми бъде нужен напред по пътя ми!
Пример.
Аз няма сили да отстоявам позицията си!
Какво ще стане, ако започна да отстоявам позицията си?
- Ще е нужно да поемам отговорности!
Какво означават за мен отговорностите?
-Не, знам, никога не съм поемал.
Как ще се науча, ако не започна от някъде?
-Няма как!
Страхът от заявяване, страх от успеха.
Страх от приемане на собствената личност, уникалност. Страх от отстояване на собствените възгледи, които са съчетани със страха от кастрация, наказание.
Всеки човек е уникален и всеки човек има позиция и право да се заявява, така както аз имам право да отстоявам собствените си виждания. Позволявам си да изразявам мислите и идеите си свободно, защото знам, че по този начин аз проявявам потенциала си. Аз знам, че когато се заявява проявявам любов и отношение към себе си!
Пример.
Жена ми изглежда променена, сигурно ми изневерява!
-Какво ме навежда на тази мисъл?
Външната промяна, която забелязвам.
-Всеки човек, които се променя ли изневерява?
Не.
-Какво провокира в мен чувството за изневяра?
Ревност, слабост, недоверие.
Страхът от самотата, тук е съчетан със страх от загуба на контрол и ревност.
Жена ми, като всяка жена иска да изглежда добре. Когато жена ми изглежда добре и аз ще се чувствам добре. До колкото на себе си, до толкова позволявам и на нея да бъде свободна. Доверявам й се, защото знам, че доверието е нужно на нашата връзка. Когато се доверя на нея, това означава, че съм си позволил да се доверя и да освободя себе си от оковите на ревността.
Няма коментари:
Публикуване на коментар