Звукът на любовта

Погледите се кръстосват,
като шпаги режещи плътта.
Думите пък омагьосват,
като две сърца с една съдба.

Ритъмът им става равен,
монотонен всеки ден,
а пък звуците отлитат,
без да бягат във фалшив рефрен.

Стонове, въздишки тихи,
сипят се във нощния брод.
Две тела напук се свързват,
обричайки се любов.

Любовта непретенциозна става,
не й е нужна даже светлина
но емоции тягостно раздава,
въпреки разсъдък, правила.

Тишина се възцаряват,
звуци се връщат  с допир нов,
и телата, като  две остават,
готови да изтръпнат  в едно с любов.