Тревожността е директен път към несъзнаваното. Често пъти по този път преминават най-различни преживявания, усещания, които ние хората обуславяме, като негативни. Но тревожността е енергия, която най-често се асоциира с емоцията страх. Всяка емоция сама по себе си не е нито лоша, нито добра. Страхът, гневът, радостта има еднакъв енергиен обем. Това, което причислява и определя енергията, като ползотворна или не, това е нашето съзнание. И забележете нещо по-интересно, когато човек бива тревожен той се плаши от енергията, която му се дава. Когато тревожността започне да си отива, той може да изпита дори още по-голямо чувство на страх, защото съзнателно или често пъти несъзнателно забелязва промяна в своите енергийни нива.
Щом тревожността е енергия, то за да може човек да се разтовари от тази енергия е нужно да я впрегне. Това е основната задача на индивида. Енергията да се впрегне и да бъде канализирана, сублимира остава тема, която съзнанието не може да възприеме, така, че наша отговорност е да се опитваме постоянно да го приучаваме, научаваме, възпитаваме, точно, като малко дете, да работи, да използва, това, което му се дава.
Но енергийния канал преминават и различни неосъзнати положителни аспекти. Нашата цел, като човешки същества е да намерим смисъл в това, което ни се дава. Тревожността е нещо, от което не можем да избягаме, така че е нужно да променим отношението си към нея. Не можем ли да преборим нещо,то е нужно да го опознаем и да се научим да живеем с него. Започването на намиране на смисъл, впрягането на енергията да тече към материалния и към душевния ни свят, вече провокира вътрешно състояние на свобода. Вътрешното състояние на свобода, не трябва да се бърка с мързеливо и мудно спокойствие. В това състояние ние можем да изпитваме тревожност, тялото ни е нормално да отреагира на всичко случващо се, чрез трептене, свиване и изпотяване. Съзнанието ни е нормално да се лута, да се блъска, мислите да се прескачат. Състоянието на вътрешна свобода oзначава да усещаш, да преживяваш, да чувстваш, че въпреки всичко това, което ти се дава си на правилната посока и имаш възможност да живееш пълноценен живот.
Намирането на смисъл е главната цел за всеки един от нас.
Тогава, когато намерим смисъл, за които да се хванем, каквито и трудности да ни поднесе животът, ни винаги знаем, че има изход. Това ни носи смисълът - ново начало. В живота, в днешни дни загубата на смисъл убива съществото ни повече от всяка една болест. Търсенето и намирането на смисъл често пъти преминава отвъд плюса и минуса, защото доброто и лошото са просто човешки обуславяния. Но смисълът, към които е нужно да се стремим е над личностен, Божествен. Често пъти този смисъл остава неразбран за мозъка и тялото ни, но съзнанието все пак си остава едно малко островче, на което моментно душата пребивава.
Неизбежно е разкъсването на душевните окови да премине през катаклизми, в които съзнанието и тялото са инстанциите, през които преминава високо енергийно напрежение, което е нужно, за да се отърсим, отскубнем от хвата, които ни е задушавал. Смисълът в едно такова състояние на безизходица се явява точно, както бисерите в потока на реката. Реката може да е мръсна, бурна, черна и въпреки калта, която носи, е нужно да разберем, че в нея винаги има и нещо бляскаво, светещо, нещо, което е в контраст с така привидното. В търсенето, нагазването, плуването е смисълът, които ражда вътрешното състояние на свобода. Но за да достигнем до едното или другото, то трябва да се престрашим да наджапаме....И може би чак тогава ще разбирам, че и калта си има своите лечебни своиства.
Няма коментари:
Публикуване на коментар