Ад и Рай

                     

Често пъти ние хората губим  пътя към себе си. Озоваваме се в едно пространство, е което времето се влачи безметежно и сякаш ни заобикаля. В едно пространство, в което дори болката, дори мъката ни подминават. Сякаш това е онзи миг, в който всичко спира да тече, спира да се движи. Миг, в който дори животът ни подминава. Оставяйки следи, болка, печал и страдание, което е нужно да ни преведе отвъд.  В един такъв период от живота си ние се намираме във вътрешния си Ад. Сякаш това е пространство, в което няма пролука, не прониква светлина. Пространство, в което не виждаме абсолютно нищо, освен сенки, които ни заобикалят и пият от живота ни.
   Адът всъщност е състояние на преход. Състояние, в което нашите човешки души се отричат, заричат, изучават. Адът е място не в пространството, адът е място, което сами изграждаме. Толкова лично и интимно място, че никой друг не може да ни преведе през него. Това е нашият Ад. Вътрешният Хаос, които разпилява всичките ни емоции, всичките съчки сигурност, които сме събирали с цената на много упорство, с цената на много търпение, това е Адът. Мястото не на болката, това е мястото на равносметката!
  Винаги бягаме от Ада. Така ние е втълпено, така живеем още от малки. Но адът това сме самите ние. И докато бягаме всъщност ние никога не можем да минем и стигнем до портите на Рая, защото вътрешният Ад всъщност ни дава сили да продължим напред. Напред, по някой път означава да отстъпи крачка назад. Напред, по някой път означава дори да спрем.
   Ние не можем вечно да вървим. Ние не можем вечно да се борим. Ние не можем вечно да променяме. Това не е нашата човешка съдба. Ние сме същества, които са родени да придобиват знание, но и да го използват. Знанието, което носи всеки един от нас е нещо, което е натрупано. Нещо, което е преживяно. Нещо, което е лично и единственият начин да го разширяваме това знание, е да го използваме. Да го проявяваме.  Ние не се учим от книгите, ние не сме същества, които не се учат само от писанията. Ние сме същества, които черпят от всичкото това, което сме преживели, но дори не знаем или сме забравили, че сме го преживели. И всъщност краят на един ад, поставя началото на друг и разликата в усещането между Ада и Рая е толкова несъществуваща, че ние не можем да разберем, в кое измерение сме!
   Животът, който живеем е скитничество, в което се опитваме да намерим начин да използва всичко онова, което сме придобили през предишните ни  преживявания, животи. Всичко онова, което сме трупали, но не сме имали възможност да оползотворим. Истинското знание идва тогава, когато спрем да търсим, спрем да се лутаме и да тропаме по чуждите порти. Истинското знание идва, тогава, когато си позволим да го използваме.
  Не бъди, не търси, не искай да приличаш на другите. Тогава можеш да използваш ресурса и потенциала, с който разполагаш. Недостатъкът, нищетата, често пъти са предвестници на истинското богатство...Скитникът, сиромахът вътре в нас са преходни състояние, които ни водят към несметните богатства в нашата душа.
    Кралят е онзи, който не знае къде да търси, но знае как да разполага. А скитникът е онзи, който знае къде да търси, но не знае как да разполага. Нашата главна цел е да живеем от двете позиции, позицията на Земята и Небето. Само тогава можем да се усетим наистина изпълнени!