Хипнотична индукция 5

 Всяка приказка започва с определени думи. Думи, които съм сигурен, че и ти си  запомнил. Думи, които могат да те отведат в онова време, когато е имало едно време. Странно как хората можем да си припомняме неща, които сме преживяли. Можем да си спомням вкуса на топлото мляко, което сме отпивали спокойно на малки глътки. Можем да си спомняме усещането за топло мързеливо залязващо слънце, което ни успива. Може дори да си спомним, как тялото е реагирало, когато е започвало да слуша поредната приказка. Ако тялото не си спомня нещо, което е забравило, то ние си спомняме, че можем да помогнем на тялото, като го оставиш да се отпусне. Като оставиш вниманието ти да се фокусира върху думите на моя глас. Думи, които странно как чак сега забелязваш, че звучат точно, като думите на приказка. Дори ти не забеляза, но тялото ти започна да си припомня, сънливите реакции, от времето, в което си слушал кротко поредната история. И странно как дори и в онова време, когато си бил малък си намирал смисъл и поука в приказките. Интересно ми е, докато се унасяш, каква поука ще намериш в тази, която ще чуеш след малко. Ти си спомни, че тялото се отпусна и то се отпусна, виждам, че клепачите започнаха да се движат по-бавно, може би и те са си спомнили, че докато си слушал внимателно имало едно време, то те са се затваряли точно, както в дълбок сън. Но ти недей да заспиваш, само  тогава, когато ти решиш. Ти избери момента, в който можеш да се отнесеш ,сякаш в друго време, на друго място и да придобиеш нов опит, който да вложиш в предстоящата промяна. Имало едно време един  крал, които търсел отговор на свой проблем. Кралят знаел, че всеки проблем има решение и че всеки един проблем, носи това решение със себе си. Но докато бил с отворени очи и се опитвал да види това решение, кралят никога не успявал. За това той решил да затвори очите си един ден, да се отпусне, да се потопи дълбоко в себе си и да сънува отговора на своя проблем. Унасял се все по-дълбоко и все по-дълбоко, той знаеш, че в сънищата има възможност да разгръща въображението си да сънува решения и варианти, които будният му ум не можел да създаде. И докато сънувал поредния си сън, кралят дори забравил, че проблемът няма решение. Толкова се бил отнесъл, че забравил, кое го било накарало да сънува това, което знаел всъщност, че му помагало, да реши нещо, което той дори забравил, че не може да реши.  Кралят бил толкова мъдър, че оставял всичко да се решава и случва от само себе си. Той бил спокоен, защото знаел, че след тази поредица от сънища, тогава, когато отвори очите си или проблемът ще е изчезнал или решението ще бъде намерено. Това му давало сили да сънува още по-смело, още по-мащабно. Точно така Спи, Спи сънувай и запомняй решенията, които се появяват...Сънувай как ги прилагаш дори в живота си.