Психологията е необятна шир и всъщност истинската наука за душата се простира отвъд тестовете, отвъд университетите, учебниците и книгите. Задоволим само с конвенционалната психология, то ние едва ли ще научим нещо повече за психиката, вселената, паралелните реалности. Разбира се в хода на търсене и досега със знание,често пъти ще преживяваме ужаси, които разкрива дверите на нашето несъзнавано, но все пак, за да стигнем до нещо отвъд така познатото е нужно да преминем през друго, което сме смятали едва ли не за цяла вселена. Точно този разрез, които се създава от преживяването на нови чувства буди в един човек или едно съзнание неосъзнат страх или ужас. Страхът от това, че има толкова много, за което не знаеш. Страхът от това, че усещаме, че силите ни няма да достигнат да видим, усетим, преживеем всичко.
Човекът, съзнанието му вече са будни и все повече хора търсят, ровят се и надникват навътре в себе си.Това, което забелязвам, че човекът освен, че става много фин, то той започва да търси извън психотерапевтичните направления. Психотерапията е само едно стъпало в израстването. В психотерапията се учим не да съкращаваме болезнените периоди в живота си, а да извличаме мъдростта, която те ни носят. Разбира се всички се учим с различно темпо. Някои напредват в едно, пък изостават в друго, но това е естественият ход на развитие. Психотерапията ни учи да разгръщаме потенциал, който притежаваме, но от нас зависи, накъде и към какво ще го вложим впоследствие. Психотерапията е успешна тогава, когато човекът не повярва във вечното щастие, а повярва, че може да се справя сам с предизвикателствата на живота. В едно такова терапевтично направление се обръща внимание на анализа, мисловни процеси, тяло, съзнание. Човекът започва да се променя, забелязва унаследените процеси и поведения, които мъкне с себе си. Започва да работи над тях, да ги променя към по-пригодни, по-подходяща за този етап от живота си.
Но изследването и разгръщането на човешката психика не спира само с терапевтичните направление, като следващо стъпало може би идва психонавтиката и неошаманизмът. Психонавтиката бих я определил, като модерно направление, но когато се замисля всъщност психонавтиката предвещава психологията. Преводът на думата психонавтика е психе - душа и наутус- навигатор. Психонавтиката е пътуване в несъзнаваното. Определя се, като трансперсонално преживяване. Това, което го прави трансперсонално е, че човек се среща с различни образи, усещания и преживявания, които се таят в колективното несъзнавано. Психонавтиката се свързва предимно с вземането и използването на психеделични вещества, но в днешно време човек може да достигне до такива състояние и без активатори. Това навлизане до все по-дълбоки дебри на подсъзнанието се дължи, точно на все по-фините и оголени сетива, които се разкриват в нас хората.Разбира се вземането на психеделиците, като аяхуаска, гъби, дмт, биха направили едно такова преживяване много по-колоритно в емоционален план, но в същото време биха го направили и в пъти по-опасно.
Предизвикването на едно такова вътрешно пътуване и изследването на човешката психика може да се случи чрез различни методи: дишане, хипноза, транс. Методът е само инструмент, но какъвто и да е методът той цели изместване на точката на възприятие и въвеждане на човекът в променено състояние на съзнанието.
За да се достигне такива дълбоки структури и преживявания са нужни няколко фактора.
Първият фактор е подходящ период или точно време, в което човек да достигне до такъв катарзисен момент. Какво означава това? Ако вземем в предвид дадена криза в житейски план, то изследването на човешката психика в началните етапи на кризата би било с много по-малък интензитет, от колкото към края на дадената криза. Краят или върхът на кризата ни отваря нови хоризонти и много по-голям обмен с несъзнаваното.
Второто, това е страхът. Страхът средството, което дава енергия човекът да върви напред и да достига до определени архетипи. Страхът дава невероятно много сила, защото, като всяка емоция той е амбивалентен. Има ли страх, има и смелост. Какво всъщност означава страхът? Това е енергия, която бива използване нецеленасочено. В едно вътрешно, трансперсонално пътуване присъствието на страха дава възможност за впрягането, напасването на енергията спрямо най-оптималните нужни на индивида. .
След тези два фактора идва третият, който е един от най-важните. Присъствието на ситир или водач.Водачът е неизменна част от преживяването. Рапортът и връзката, която се създават с него имат до голяма степен ефект задълбочаващ ефект. Ако водачът е човек с отворено съзнание и готовност за преживяване, това неминуемо ще задълбочи преживяването и на изследователя. Връзката между двамата е един от най-важните инструменти, за разкриване на нови участъци. Колективната връзка и доверието служи за разгръщане на нови участъци.
Ситирът и холонавтът са два война, които са на различна позиция. Единият е в режим атака, атакува нови и нови местности и хоризонти от своето и колективното несъзнавано. Другият е в режим защита, той извършва закотвянето в реалността, в която пребиваваме. Точно това закотвяне в реалността два възможност на холонавтът да навлезе още по-навътре, при това по-много по-безопасен начин, от колкото при психеделиците.
Човек може да достигне до архетипити и силата им, само, ако е готов за тях. . Като се замисля може би архетипите решават, кога и в какъв период да се появят и да се свържат със съзнанието ни. Архетипите са огромни психически и енергийни късове,потоци и ако Аз-ът не е готов да вложи и сублимира тази енергия в битието, то това ще доведе до сериозно разклащане на психическия апарат -, тревожност, тремор, паник атаки.
От това становище съдя, че архетипите притежават мъдрост, която се появява на определен етап и по определен начин. Те се появяват в определени случаи, за да подпомогнат развитието и прескачането на някакво житейско стъпало. Трансперсоналните състояния ни дават възможност да се докоснем до нещо, което се крие над нашата личност. Но това е сила, която разтърсва целият ни психически и физически свят. Тук говорим и за промяна в биохимията на даден индивид и за психически несъзнавани изменения. Мъдростта на архетипите човек може да посрещне само тогава, когато е в нужда, в криза, в дупка. Само в един такъв момент образите могат да се разкрият. Всъщност архетипите не са образи, те са усещане, чувство, което надхвърля човешката сензорика. Едни такива преживявания не може да се опишат, нужно е да се изживея. Затова преживелищната терапия има в пъти по целебен ефект от разговорната.
Психонавтиката и трансперсоналните пътувания преминават през определени етапи. Етап на страх, той е неимуверно нужен. Етапът на страх и преминаването през него са главната цел на индивида. Страхът може да се замени с ужас и това е естествена градация на усещания в даденото преживяване. Преминаването през ужаса е главното изпитание, което променя. Когато индивидът продължи напред в своето пътуване, той получава награда поради смелостта, която е предприел и ужасът бива заменен с усещане за екстаз. Екстазът е енергия, която наподобява оргазмената, но разликата е в това, че екстазната енергия е в пъти по-силна. Това е целта на холонавта, преминаване през страха и достигане до екстаза, които носи преодоляването. В края на едно такова пътуване индивидът дори не знае какво се е променило в него, но самото му усещане към света вече се преживява по-различен начин. Съвсем възможно е след една такава успешна сесия, човекът да промени настроението си на 180 градуса. Това е промяната на отношението към енергията, която преди се е била визирала, като страх.
След излизането от едно такова пътуване и връщане обратно в реалността човек изпитва едно състояние на безвремие. Сякаш времето е спряло и той седи между едната и другата реалност, това е моментът, в който се извършват несъзнаваните промени. Архетипитът е привел своята сила, но тепърва индивидът ще разбира какви и в каква насока са промените. В едно такова пътешествие човек се доближава до логиката на Твореца, до закони и принципи, които надхвърлят обществения строй.
Разбира се, за да може да се стигне до едно такова преживяване е нужно хората, които изучават и разгръщат този потенциал да имат доверие един към друг и да вярват в по-големи измерения и състояния от така човешките. Психонавтиката тепърва ще разкрива на човекът какво се крие всъщност в него. Вътрешните пътувания стават все по-чести феномени и човек извлича все повече информация, с която да отвори и преобрази живота си. Но срещата с архетипите и другите несъзнавани форми оголват все повече и повече защити на индивида и за да може той да събира нови сили той започва да предприема все по-чести и по-чести пътувания. В един момент индивидът се оказва в разрез с реалността, която пребивава и реалността, която изследва. Тогава идва моментът на тежкият избор, какво да избере това, което вижда или това, което усеща. Един такъв избор е предвещан с дълбоки психически катаклизими: депресия, апатия, тревожност, безизходица, но това е пътят. За да може да се измъкне от това индивида е нужно да насочи енергията си и вярата си към по-висшите форми, които се крият в човешкото съзнанието. Насочване към безкрая, вселената, Бог само това може да даде възможност за намирането на нов смисъл и продължаване на пътуването в дълбочина.
Няма коментари:
Публикуване на коментар