Аз ставам и започвам да се движа. Обикалям, както сам виждаш. Стъпвам на земята дори чуваш и виждаш стъпките ми. Сега ще се приближа към теб и ще докосна дясното ти рамо. Дори странно как преди да докосна това рамо ти може да си създал усещане за моето докосване. Това нещо е съвсем нормално. Можеш дори да си спомниш колко пъти си създавал в себе си усещания, които си преживявал преди. Усещания, които си забравил, а чак сега се сещаш, че си забравил. И когато аз те подсетих, че си ги забравил ти започна да си ги припомняш. Дори припомняйки си тези усещания, ти забрави за твоето усещане и за допира на моята ръка. Сега се сещаш, че този допир е толкова близък, толкова се е слял с теб, че ти си пропуснал да го забележиш и си го приемал за нещо толкова нормално, толкова спокойно.
И аз отново те подсещам за забравените спомени. Опитваш се да си ги припомниш със затворени очи, но очите остават отворени. Отваряш очите, за да затвориш спомените, но спомените се отваря и затварят очите. Много странно нещо, дори не знаеш кога си спомняш, кога наблюдаваш. Ако нещо в теб се съпротивлява да останеш с отворени очи, ти винаги можеш да ги затвориш. Но ако нещо не ти позволява да ги отвориш, ти винаги можеш да останеш със затворени очи. Странно, докато се чудиш за последното изречение и за думите, които са логически свързани, ти отново забравяш за тази отпусна ръка. И ето аз насочвам вниманието ти към тази отпусната ръка и ти започваш да я усещаш. Рамото...пръстите..кожата.
Очите са затворени, но продължават да гледат, да виждат, да изследват и да се уверяват в моите думи. Насочваш вниманието към процесите, които се случват в това тяло.. Започваш да забелязваш дори промяната..Можеш да помръдваш, да се донаместващ. Можеш да правиш каквото искаш, дори да отвориш очи се огледаш, а след това да ги затвориш и да се насочиш по-дълбоко в тишината. Можеш да чуваш моят глас, глас, които на моменти звучи толкова бавно, отнасящо,че дори можеш да забравиш, че гласът ти говори нещо. Опитваш се отново да забравиш, че си се сетил, че си имал моменти на спокойствие. Аз не знам дали ще преживееш това спокойствие на съзнателно или телесно ниво. По какъв начин ще го преживееш и дали въобще ще си спомниш, че ти вече започна да се отпускаш. Аз ще продължа да говоря, а ти можеш да оставиш процеса да се случва съвсем естествено свободно. Странното е, че ти дори забрави, че се сети, че забрави спокойствието. Оставяш се то да се случва, да те обръща и да ти носи едно състояние на вътрешно блаженство.
Няма коментари:
Публикуване на коментар