Спомням си, когато се тръбеше, че 2012 идва краят на света. Това беше събитие по календара на майте. Тогава свързвах аз и повечето хора този край на света със затриване, изчезване на цялата планета. Това не се случи, все пак сега е 2017 години и са минали цели пет години. Светът остана същия, както преди, поне така смятам. Но очите, които го наблюдават вече не са същите. Различните очи не са самo моите, твоите, това се случва с всеки, които се събужда от дълбокия сън.
Реално погледнато всичко има стария облик, но усещането, вибрацията и енергетиката на човека вече са се изменили. Може би 2012 година не беше краят на материалния свят, но тя беше огромно стъпало в скачането ни към друго съзнание, друго ниво на разбиране и обмен със света на боговете и колективното несъзнавано. Новото съзнание, което се прокрадва все повече и повече, освен, че всява смут, всява безредици и масово затриване на смисъла на стария живот. Човечеството си отива, не болестите ще ни убият, а загубата на смисъл. Животът, макар и забързано вече се протаква в нови отенъци и шарките му имат нова символика, нова орнаментика, с която ние трябва да привикнем и да се приучим да боравим. Всичко старо, което преди ни е било от помощ в днешните дни няма да ни бъде полезно. Нужно е да търсим нови средства, с които да се адаптираме към невидимите промени.
Ние сме в момент на преход, момент на ужас, в очакване на моменти на безредици, които тепърва предстоят. Може би наистина последните години имаха различен оттенък, различен характер и носеха различна енергия, която повечето сензитивни хора предусещахме, но в днешни дни усеща масово . Границите се доближават, светът става място, в което вибрациите на небето и Земята намират отпор в човешката ни психика. Колективното несъзнавано става все по-активно и бариерите или така наречените защитни механизми на човешката психика едвам удържат напливат, които напира като клокочещ вулкан. Човешкото съзнанието расте в пъти по-бързо отпреди, но растежът оказва пагубен ефект върху точката ни на възприятие. Постоянното и разместване освен, че води до емоционални кризи, психически безредици, но въвежда човека в една въртележка, в която старите техники, методи и практики се оказват безрезултатни в намирането на изход. Това се отнася и за всяка психо терапевтична школа. Терапията с времето става много малко полезна, безкрайно неадаптивна към новото съзнание, което се разтваря във всеки един от нас. Защо терапията е неадаптивна? Защото няма връх, център, самият човек не може да бъде център сам на себе си, а поради високата вибрация на Земята е нужно да въздигне и своят мироглед. Тук говорим за обръщане към Бога, любовта, Творецът вътре в нас. Лекуването и отварянето на травми е един безкраен механизъм, който прави човекът все по-фин и по-фин, но това не означава, че той е адаптивен за даденото време. Променените състояния на съзнанието вече не са променение, защото човек постоянно пребивава в тях. Всъщност влизането в хипноза се оказва излиза от масовата хипноза. Променените състояния на съзнанието може да се окажат и нож с две остриета понеже поради финото естество и слабите защитни механизми на човешката психика, в съчетание с високата вибрация може да доведат човекът до невроза и до състояния отвъд това. Емоционалния дисбаланс, хаотичните усещания в тялото, психическата дестабилност може да са само част от състоянията предшестващи по-голямо преживяване от неврозата. В дъното на душата си всички сме невротици, но когато започнем да борим неврозата и да отслабваме защити си всички можем съвсем спокойно да достигнем до психотични състояния и това не е поради вашите или моите възможности, това се случва поради времето, в което живеем.
Нашата главна цел е да приобщим и впрегнем онова, което ни се дава. В нас се влива ново знание, от съвсем различно естество. Може би звучи гръмко. Аз не съм оракул или екстрасенс, но се замислете за живота си през последните пет години. Отчетете промените! Какво се промени във вас? Колко често започвахте да изгубвате смисъла, вярата? Колко екзистенциални въпроси се появиха в съзнанието ви? Усещането, че всичко се изплъзва между пръстите ви, като на сън? Въпроси свързани с началото и края, с Бога, със самите вас?
Това са основни показатели. Показатели, които са ясно доказуеми, чрез масовите психически разстройства и физически болести, които са плъзнали, като епидемия. Съзнанието, което слиза измества духовните и религиозни догми, които сме следвали. Нормално е да сме във вътрешно пререкание. Старото и ново се смилат, а това довежда до огромно психическо напрежение. Напрежение, което става осъзнато за голяма част от човечеството. Физическият край на света може да не е дошъл, но огънят, които ни се дава ще ни изгори отвътре . Ще заличи и изтрие много от това, в което сме вярвали. И чак след всичките тези опорочености, чак тогава ще можем да усетим топлината и светлината на този огън. Но дотогава ще бъдем жигосвани, изгаряни от психични, духовни и емоционални страдания.
Човечеството вече е загубило смисъла си и това показва много ясно, че то се намира в преход, който вече е осезаем. Краят на света е започнал, краят на онова, което сме приемали за всичко, на онова, което сме отстоявали и защитавали, краят на така познатото. Огънят, знанието, което слиза на талази ще бъде съпроводено от страх. Страхът ще е предвестника на ново, а страхът ще се появява все по-видимо в живота ни. Колкото и да се опитвам ние не можем да избягаме, това ще бъдат времената на равносметка. Времена, в които много неща ще отпаднат от нас, от много неща ще се откажем, много неща ще разберем. И в същност отказването ще ни даде възможност да осъзнаем докъде достигат нашите човешки граници.
Епохата на Водолея показва все по-явно своя характер. Това е епоха на явен индивидуализъм. Груповите терапевтични занимания и техники могат все повече да разместват и разбалансират хората. Групата вдига енергетиката на индивида на високо ниво, но в същото време това може да е опасно, защото дори и без групови занимани ние пребиваваме вече във високи честотни вибрации. Чрез груповите преживелищни състояния, като дишане, аяхуаска, гъби, хипнози, човек може да навреди дори на себе си, защото може да се окаже канал, през който да премине част от колективната шлака. След такива преживявания може да настъпи безредица в емоционален, физически, психически план. Епохата на Рибите и техните закони и норми вече се изпаряват, докато рибите предвещават обединение на всичко, то водолеят вещае обединение на единицата. Човекът започва да се събужда от съня, в който го е унасяла религията, старата духовност, която не е пригодна за новото съзнание. Но с излиза от този сън човечеството ще претърпи огромни изблици на агресия. Агресия, от това, че е било залъгвано и омагьосвано. Ако тази агресия не бъде пренасочена към единство и обединение, както вещае знакът на Водолея, то човечеството ще се унищожи, не от химическите оръжия, а от колективните емоции гняв, омраза, ненавист, страх.
Преходът в епохата на Водолея носи промените, в него ние ще разберем всъщност какво означава интуиция не само на едно мисловно ниво, но и на преживелищно. Какво означава мъдрост!? Какво означава потенциал !? Какво означава любов и какво е да се доближиш и преживееш Бога! Тези промени ще са съпътствани с много просветлени, но и с много налудности, шизофрения и липса на връзка с реалността. Това ще са само част от нещата на ерата на обединението. С отварянето на очите си ще имаме по-ясна видимост на образа на Твореца. Ще разберем, че истинският Бог не е този на иконата, а този, който живее в сърцето ни. Човеците ще разберем смисъла на смъртта, а това ще осмисли и ще ни даде сили да живеем много по-разумно живота си. Паралелните реалности ще бъдат много по-достъпни ,това първоначално ще внесе смут , но това ще космическото ще е порталът през който ще премине космическото, вселенско знание.
Хората ще разберем огромната сила на любовта и изцелението, което носи, но това ще бъде крачка, която ще можем да предприемем, ако съумеем да захвърлим старото, вехтото, за да можем да сложим новите си одежди. Любовта няма да бъде само дума изпълнена с мечти и копнежи, любовта ще бъде състояние, което ние ще сме събудили. С приближаването на любовта, ще нараства и напрежението, колкото повече се приближаваме до истинското знание за Твореца, толкова повече напрежението ни ще расте. Това е съвсем уместен алгоритъм. За да преминем напред в развитието и съществуването си, човечеството ще има нужда от нови принципи, нови повели, които да следва. В този период човек ще разбере, че има по-високи инстанции от така познатите на физическо, психическо, емоционално. Душата ще бъде водеща, това може да доведе до физически упадък, но това и предвещава изцеление на по-високо ниво. Това ще ни даде възможност да не дълбаем в себе си, за да се променяме, а да насочим енергията и разбиранията си към връзка с Твореца. Ще се разкрият и нови божествени принципи, които може би с мъка ще приемем, но ще е нужно, за да продължим напред.
Всичко това ще дойде по етапно. В една голяма част от нещата ние ще бъдем странични наблюдатели, в друга ние ще бъдем участници и в това ще се проявява индивидуалността ни. За да облекчим прехода е нужно да бъдем индивидуални, да насочим вярата си към любовта. Нужно е да спрем да търсим методи и техники, а да изградим наши нови. Нужно е да заздравим нашите лични граници, като практикуваме граундинг, здрава връзка с реалността. Природата, молитвата, разграничението, уединението, търсенето, намирането на смисъл, това са само част от нещата. Тепърва ще разбираме какво означава думата индивидуалност. Сигурен съм, че едно от значенията на тази дума е свърза с думата Начало, Един, Творец.
Няма коментари:
Публикуване на коментар