Рапорт, утилизация, депотенциализация

   Когато говорим за хипноза и за транс  е нужно да споменем, че предизвикването на транс е една от основните задачи на  хипнотерапевта. За да се достигне до това променено състояние на съзнанието е нужно на първо място да се създаде рапорт, връзка между терапевта и клиента. Връзката е един изключително важен елемент и тук не говорим за връзка на чисто вербално ниво, защото вербалната комуникация е само комуникация седяща само на повърхността. Говорим и за невербални връзки телесни, емоционални, енергийни. Когато се появят всички тези налични предпоставки, които събуждат доверието в клиента, тогава  провокирането и въвеждането в транс става много естествено. Разбира се в работата си терапевтът се изправя срещу хора, които има и огромни съпротиви, в някои случаи това поведение може да се използва с терапевтична цел. В други поведението може да е провокирано поради липсата на симпатия между двамата. В трети случай клиентът може въобще да не е готов за терапевтична работа. В крайна сметка всеки има различни предпочитания.

 За създаването на рапорт са нужни няколко  фактора. Копиране, синхронизиране на телесното поведение на клиента създава възможност за припознаване на неговия образ в нашия. Това моментално вдига една определена част от бариерите. Копирането не е нужно да се случва явно, то е нужно да се случва синхронно, спонтанно, незабелязано.
 
   Синхронизиране с лексика, която използва клиентът ни. Като в разговора можем да се доближим до неговия  ритъм на говорене, тембър на гласа, думи и понятия, които използва. Важното е да се синхронизираме с неговите вярвания. Само когато това се случи, повеждането му в дадена посока ограничава да наличната съпротива. Отговарянето на очакванията на клиента веднага задейства няколко паралела. Единият е, че за първи път може би той се чувства разбран. Вторият е задоволяване на очакването или отговор, което носи несъзнавано удовлетворение. В такива моменти клиентът става много по-податлива  и много по-внушаем.
    Синхрон с емоцията, която носи клиента в този момент. Това лично за мен е една от най-силните връзки, които може да се създадат. Емоцията, енергията са неща, с които общуваме най-силно, макар и не видимо.  Нужно е да придвижим нашата вътрешна вибрация към вибрацията на клиента, от тук вече идва истинското сходство и припознаване.
  Всичко, което изброих са утилизации на поведението, вярванията,емоционалността на нашия клиент. Понятието утилизация се използва за обозначаване, използване, претълкуване на всяко действие, дума, ситуация, в която клиента е преживял или ще преживее.
    Пример за утилизация: Клиентът започва да говори " Всички са нещастници. На никои не можеш да разчиташ". Терапевтът " Всички са нещастници и на никой не можеш да разчиташ, разбирам те, това ти дава възможност да разчиташ повече на себе си, нали така?".
    Пример:  Клиентът " Не мога да издържам вече, цялото това напрежение ще ме убием". Терапевтът " Може би искаш да ми кажеш, че си толкова напрегнат, че ти е трудно да се отпускаш, така ли?".
    Пример: Клиентът " Докога ще продължава това, цялата тази тревожност?".  Терапевтът  "Да, до кога ли ще й позволиш да продължава  цялата тази тревожност? "
 
       Бих определил понятието  утилизацията с думите "Всичко, което се случи е за добро!"
 
  Синхронът, утилизацията имат за цел да фиксират вниманието на клиента към вътрешната му реалност. Разбира се фиксирането и отнемането на вниманието може да започне първоначално към външни фактори, но в последствие вниманието се измества към вътрешната много по-богата реалност.  За да насочим вниманието на вътре е нужно да използваме всички тези неща, които съзнанието смята за напълно нормални и не ги отчита, като дейност, тоест то пропуска извършването им. Например: вдишването и издишването, ритъмът на сърцето, допира на дрехите по тялото, позицията на тялото, мислите, които преминават. Можем дори да отместим вниманието към неща, които човекът не може да провери: кръвно налягане, движението на кръвта по вените.
 
    След, като човекът се е фокусирал в случващото се, идва депотенциализацията на съзнанието. Депотенциализация означава измества, размества на точката на възприятие. Депотенциализацията е разчупване на моделите на поведения  и вярвания, които индивидът е приемал за единствени.  Депотенциализация може да настъпи чрез шок, изненада, притеснение, съмнение. Провокиране на силна емоция, като страх, смях, гняв. Депотенциализаране на съзнанието се случва, когато човек извършва неприсъщи за него поведения: викането, удрянето, танцуването, моленето, са също методи за объркване. Ангажирането на цялото съзнание към извършването на действието или задачата, която сме поставили провокира информацията да тече само в тази посока, а това ни дава възможност на нас да използваме този момент, за да работим с внушения, които остават незабелязани от съзнанието.

     За да го разберете по-лесно представете си, че съзнанието ни е, като една армия, която има нужда от цел, за да настъпи в режим атака. Терапевтът задава целта, цялата армия се втурва в режим на нападение, но в същото време защитата почти не присъства. Терапевтът се възползва точно от този момент, за да даде  по-оптимални възможности и идеи, с които да обогати арсеналът на действие и поведение на своя клиент, с което да го направи по-устойчив.
 
    Пример: Клиентът " Мислите, че ще се самоубия ме побъркват. Имам мисли, че ще си срежа вените". Терапевтът "Разбирам ви, толкова усилия би изисквало рязането на вените, само помислете..Аз имам въже в моят кабинет, предлагам ви да се обесите. Чувал съм от мои бивши клиенти "Бог да ги прости", че така се стига по-бързо до Рая. Дори  оцелелите от тях ми казаха, че след, като напълно са откачили и е спряло да им пука за мнението на хората са се чувствали много добре. Но явно и вие е нужно да премине през това  чуждото мнение, всичко за хората...Та ето ви въжето, след като окончателно сте решили да се бесите, можете да ми кажете кои искате друг искате да обесите?" Терапевтът вади въжето и започва да се движи около клиента. Клиентът вече е в променено състояние на съзнанието, защото неговото очакване е било задоволено и в замяна е отговорено с нещо по-силно, което придобива реален аспект.

   Пример: Клиентът " Аз съм грозна, за нищо не ставам". Терапевтът " Освен, че си грозна и за нищо не ставаш, ти си и дебела свиня, погледни се на какво приличаш.Аз говоря  само истини  нали? И ти си толкова грозна, че това те прави различна от другите. А хората, толкова усилия влагат, за да бъдат различни, като теб! Нали така?" Клиентът приема думите за истина понеже те отговарят на неговото разбиране, а и за първи път той ги чува по този начин. Чрез това реално очакване се създава рапорт.
   
      Пример: Терапевтът " Аз се съмнявам, че мога да те въведа в транс. Все пак трансът е нещо, което може да ти помогне да решиш проблемите си. Ти с такова очакване беше дошъл, нали ? Жалко...Представи си живота без нито един проблем, без абсолютно нищо за решаване, не би ли било толкова скучно? Не би ли загубил много от силата и потенциала си, ако няма какво да преодоляваш? Не знам как се чувства човек без проблеми, но ти помисли как може да се чувства човек, които знае, че може да намери решения от всяка една ситуация. Помисли, помисли, точно така".
    Трансът не променя само с безметежно спокойствие, той променя чрез преживелищност! Дезориентацията и дисоциацията, която настъпва в съзнанието на индивида му дава възможност да преживява транс, дори без той да знае, че е в променено състояние на съзнанието (ПСС). Повечето хора ги води страха при терапевта, влизането в роля и преживяването на страх е един чудесен метод, с които човек да преживее се сблъсква с отричане, отблъскване, борба, бягство  в съзнанието си, а  междувременно  неговото несъзнавано остава открито за поредица от внушения.