Всеки човек има въображение, но не всеки знаем, че има, докато не започне да си представя. И понеже аз съм сигурен, че може би ти знаеш как да си представяш неща, които си виждал в живота си.... Било то наживо, било то на снимка или в мечтите си, но ти си ги виждал по твоят начин. Ще те помоля да си припомниш и да събудиш заспалото си въображение, докато се унасяш в картини, които сам ще създадеш след малко. Можеш да си представяш или да оставяш думите ми, които достигат до теб да се преливат в образи, картини, пейзажи, които да насочват вниманието ти към детайлите върху, които можеш да акцентираш. А сега можеш да си представиш поляна..
Зелената тучна поляна, която се разстила докъдето поглед ти стигне. Ниската зеленикава трева разпръсната по широтата й наподобяваше водораслите в плитчините на морето. А мирисът на тревата може да ти напомни чувство на безгрижие. Зеленината обхваща човешкото око и го караше да се чувства спокойно. Единичните разпръснати дървета сякаш опират корените си дълбоко в почват, а клоните им достигат до едно ново равнище. В природата винаги има някаква мисъл. Дори на пръв поглед да не можем да я открием, след време разбираме, че макар дадена ситуация да ни е онела нещо непригодно, то тя ни е дала нещо в пъти по-подходящо. В природата зеленият нюанс е от онези цветове, които внасят едно чувство, странно чувство, дори не знам как да ти го опиша, но съм сигурен, че ти знаеш как да усетиш това приятно чувство. Можеш дори да си представяш как босите ти крака стъпват и усещат лекото гъделичкане на меко, кадифената трева, която сякаш гали краката ти и ги оставя да се движат сами, в онази посока, която те са избрали, за да преодолеят нещо. И сякаш си мислиш, че не се движиш, докато не се огледаш назад и видиш дирите, които си оставил в тревата. Можеш дори да свържеш тези стъпки, дири с нещо, с някакъв ход или действие, което постъпателно си започнал да предприемаш, ти знаеш какво изкразява всяка стъпка, която правиш напред! Междувременно очите ти продължават да се втурачват и да търсят края. Тези очи знаят, че всяко нещо било то проблем или предизвикателство в нашия живот има край. Тези очи знаят накъде да гледат, за да намерят тази превратна точка на края! Дори те остават изненадани как в края, в самото дъно на хоризонта зелените оттенъци преминават към светло сини нюанси. И Краят на ливадата се среща с началото на нещо много по-необятно - небето. Можеш дори да видиш как клоните на дърветата се впиват в това небе, точно като корени, които се промушват дори без лъчите на дремещото слънце. А, небето сякаш се опира в края на тази зелена ливада и започва от там своето начало. Разлика между небето и земята и разстоянието между тях винаги е един поглед. Защото винаги след края на нещо идва ново начало. Това е алгоритъм в живота, които се повтаря постоянно. Можеш дори да се увериш в това, като помислиш и вземеш факти от твоят живот. Как краят на едно нещо, води началото на нещо в пъти по-подходящо за теб. Такъв е законът в природата и дълбоко в себе си всички знаем това. Дори чак сега, когато го забеляза, разбра, че синият цвят преобладава на моменти, също и той се заменя от по-топли оранжево, жълти цветове, които наподобяват разпръсната златна перушина посипана по синевата на преминаващите и отлитащи птици. А редом към това гордо се носят кичести бели облаци, виещи снагите си наперено. Когато човек се влега в облаците и остави въображението му да работи, то облаците могат да преминат образи, силуети или просто в странни фигури носещи символика върху, която е нужно да се замислим. Да се замисли и отнесем, докато мислим за отнасящите ни облаци. Точно както децата се отнасят, когато ядат пухкав памук и си мислят, вглеждайки се в захарните облаци. Да остави въображението да се носи меко и пухкаво точно както бял облак плаващ из дверите на небето. И колко е странно, че когато се втурачим в нещо, ние пропускаме да забележим всичко друго, което го заобикаля. Често пъти така е и с решението, на онова, което търсиш. Може бие толкова близо, че нужно да се огледаш или пък да го оставиш то да те види и да ти даде сигнал. Ти знаеш какъв ще е сигналът, защото по някой път дори липсата на сигнал е сигнал, че в нас се случва някаква промяна...Дори, ако очите не знаят накъде да гледат, остави краката да те водят, към онова решение, което гледа как краката ти се приближават към него. Защото ти запомни, онова, което никога няма да забравиш, че всяка ситуация в нашия живот ни дава алтернатива за ново начало. От нас зависи намирането, на онова, което ти вече си започнал да търсиш. Търси, търси.. А в началото на всяко решение седят действия, които е нужно да предприемеш. Представяй си действията, използвай цялото си въображение, за да ги прилагаш и след преживяването на транс..Мечтай, сънувай, действай. Точно така! Действай..
Няма коментари:
Публикуване на коментар