Депотенциализация на съзнанието

 Обикновено човек се обърква, тогава, когато първоначално започва да подрежда мислите си. Подреждането може да започне от посоката, в която се движат, към онази посока, в която отиват. А мислите всъщност движението на мислите  е посоката, която движи самия теб, в движението, което води към посоката, която водят мислите. Задълбочаваш процеса на търсене. Потъваш, следваш, изучаваш. А посоката на движението, която провокира посоката на мислите, от своя страна приличат на състояние, в което чуваш, разбираш и преживяваш тази дума отчетливо: Спиш! Спиш! Спиш! Докато се унасяш в смисъла на втората дума, която си чул преди първата СПИШ, преди да преживееш трета дума СПИШ, която чу, то мигновено започваш да запомняш това, което чуваш, докато чуваш това, което си запомнил най-отчетливо от която и да е дума СПИШ. В това състояние продължаваш да  фокусираш вниманието си върху тази дума и я запомняш. МАХАШИРША! МАХАШИРША!  Оставяш звукът от тази дума да те повежда още по-дълбоко в себе си. Това свистене на звуците от произнасянето на думата МАХАШИРША, може да те накара дори да започнеш да чуваш вътрешният ти глас как произнася тази дума МАХАШИРША! Навътре, там където  е навън  от ограниченията, които смяташ за непреодолими. МАХАШИРША! Точно така, премини още по-навън, докато навлизаш още по-навътре, а ограниченията останат зад гърба ти. Човек никога не знае какъв потенциал има в себе си, докато не загърби нещо, което вече се е превърнало в това. И ти сам знаеш, че ние  хората имаме възможност да набавяме нови неща, да достигаме до нови богатства, но за да можем да носим тези богатства е нужно да се разтоварим от всички излишни спомени, моменти, случки, които носим от миналото си. Ти знаеш, кои са те и сам разбираш, че е време да ги оставиш в миналото си, защото миналото си остава минало. Ти можеш да се поучиш от него, да извлечеш опит и да видиш, че всичко, което си изживял те е направило по-силен, по-смел, по-наясно с това, което разполагаш