Отново у дома

Отново у дома

Камбаните звънят в далечината,

меден звън звучи навек,

камбаните огласят тишината,

човек сбогува се с човек.

Сълзите капят и се стичат,

по дървения саркофаг,

а восъкът от свещите наднича,

със сетен пламък, изпращач.

И тихо людете споделят,

за последния му светъл дъх,

и вятърът силно пак повея,

отне венецът с кичести цветя.

А, хората са като онемели,

реват ли, викат и пищят,

а смъртникът с косите бели,

надсмива се на тази суета.

И грешниците се споглеждат,

с червени лъскави очи,

и нагло към мъртвеца се навеждат,

последно сбогом, молете прости.

Нарамват телесата мъртви,

нагърбват ги на рамене,

и бавно в ходом те повеждат,

нозете си към бяло минаре.

Камбаните замлъкват за минута,

отново зверска тишина,

и пак ли вятъра разбута,

косите бели дремещи в смъртта.

Обредът завърши дръзко,

с лопати хвърлящи пръстта,

а мъртвецът за последно си отдъхна,

прибираше се скоро у дома.