Пътят на сърцето е път на вярата. Там, където има вяра, винаги в сърцето кипи живот.....
Лао Дзъ
За да придобиеш знание, всеки ден прибавяй по нещо. За да придобиеш мъдрост, всеки ден изхвърляй по нещо. Лао Дзъ
събота, 6 май 2017 г.
Отношението, разковничето към промяната
Енергийните нива, през които преминава човекът в днешно време оказват влияние не само на телесното, но и на психическото състояние. Дадената енергия, която се отключва все повече и повече измежду хората повлиява на живота ни, като цяло. Енергия, която бива диагностицирана, като заболяване от психиатрична и медицинска гледна точка. Самото поставяне на човека с определена диагноза поставя неговото изживяване в графата с отрицателни знаци. Това се получава поради факта, че абсолютно никой от нас хората не иска да бъде диагностициран. Диагнозата въвежда човека в графа болен.
И не така нареченото "заболяване" причинява физически и телесни проблеми, колкото сблъсъкът на нашето съзнание с думата "диагноза". По-странното е, че човекът след години дори не умира от поставената диагноза, а от нещо съвсем друго, но самата диагноза повежда цялото ниво на енергията към дадената проблематика. Когато това се случи животът започва да преминава в две направления. Здравослвното е поемане на нова инициатива, на нов смисъл, то носи и оздравяването на дадения индивид. Това направления дава възможност на самия човек да реорганизира енергийните си депа и да ги използва за определена цел, която дори несъзнавано помага на хората около него или на цялото човечество. Когато индивидът пренасочи и пренастрой психическити си и енергиите структури в дадено направление, което излиза извън рамките на диагнозата, то той автоматично започва да живее втори живот, въпреки усложненията и кризите, през които преминава.
Отношението ни към даденото събитие го превръща в плюсово или минусово за нас. Това може да се онагледи със следния пример, ако някой е диагностициран с тежко заболяване и лекакрите му предричат 6 месеца живот. То плюса в дадената ситуация е, че макар и кратък животът продължа. Друг пък от своя стана би се завайкал, че му остава толкова малко. И точно тези две различни поведения ни тласкат и към различни изходи от дадената ситуация. Отношението е ключовият момент към излекуването на дадено състояния. Вкопчим ли се в живота, ние можем да оцеляваме, но това не означава, че ще живеем. Отричането на смъртта е фактът, които довежда човека до огромни вътрешни комфликти, които се изразяват в различни аспекти, през психологически към физически болести.
Но преживяването на самата болест е кратка среща със смърта, която дава реорганизация на ресурсите, с които разполагаме.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар