Аз знам, че дори и в най-трудните и тежки моменти, човек има способността да се отпуска...
При всеки е така... при моите клиенти, при мен самия.. Винаги, винаги, в каквато и ситуация да се намираме ние имаме едно кътче... което остава тихо, спокойно... и сякаш чака да му дадем шанс да се изяви. Но, често пъти дори преди да стигнем до това кътче е нужно да оставим всичко да се случва естествено.... В природата нещата се случват естествено... След залез, винаги идва изгрев,... след зимата идва пролетта,... след буря винаги става спокойно, след звука винаги идва тишината.... след умората винаги идва съня.. . И това се случва винаги, в природата, в ежедневието, в нас хората.
По някой път дори ни е трудно да забележим това спокойно кътче, но странното е, че притежаваме усещането, че то е вътре в нас....Хората често пъти гледаме с отворени очи, но не виждаме много от нещата, премигваме тежко, сякаш се опитваме да затворим очите си и да видим нещата от друг ъгъл, от друга перспектива....Оставаме със отворени очи, но любопиството, че можем да видим нещо със затвори очи всеки път надделява....и рано или късно не се сдържаме и ги затваряме .. И ние дори не знаем, кога виждаме решенията по-добре себе си... със отворени или със затворени очи. Оставяш очите да вземат най-правилното решение, за да се затворят. След, като се затворят ги оставяш да гледат на вътре,.... да продължава да наблюдават, изследват съвсем различни хоризонти. Това състояние е близко до съня дори, не знаеш..., дали си буден със затворени очи.... или спиш с отворени очи..Наблюдаваш, изучаваш и потъваш все по- навътре... и отново оставяш всичко да се случва естествено...И както ти знаеш винаги идва и изрева и спокойствието и тишината...А сънят променя фазите си... на моменти е ту по-плитък и чуваш гласа ми, на моменти сънят става по-дълбок и отнася дори и последните ми думи в тишината...
По някой път дори ни е трудно да забележим това спокойно кътче, но странното е, че притежаваме усещането, че то е вътре в нас....Хората често пъти гледаме с отворени очи, но не виждаме много от нещата, премигваме тежко, сякаш се опитваме да затворим очите си и да видим нещата от друг ъгъл, от друга перспектива....Оставаме със отворени очи, но любопиството, че можем да видим нещо със затвори очи всеки път надделява....и рано или късно не се сдържаме и ги затваряме .. И ние дори не знаем, кога виждаме решенията по-добре себе си... със отворени или със затворени очи. Оставяш очите да вземат най-правилното решение, за да се затворят. След, като се затворят ги оставяш да гледат на вътре,.... да продължава да наблюдават, изследват съвсем различни хоризонти. Това състояние е близко до съня дори, не знаеш..., дали си буден със затворени очи.... или спиш с отворени очи..Наблюдаваш, изучаваш и потъваш все по- навътре... и отново оставяш всичко да се случва естествено...И както ти знаеш винаги идва и изрева и спокойствието и тишината...А сънят променя фазите си... на моменти е ту по-плитък и чуваш гласа ми, на моменти сънят става по-дълбок и отнася дори и последните ми думи в тишината...
Няма коментари:
Публикуване на коментар