Знание или невроза

      Хората днес живеем в   групова неврозата и единственият начин да разкъсаме този обръч е да преживеем това състояние индивидуално. Акцентирам на думата индивидуално, понеже всички се намираме в едно масово състояние на невротичност, което можем да осъзнаем най-явно, като преминем през индивидуален катарзис.
 
   Индивидът, който преживява даден  аспект от невротичните състояния, като тревожност, паник атаки, депресия и тнт. влиза в разрез с латентната невроза, в която пребивава стадото,  което днес наричаме с елегантната дума "общество".  Отцепването на единицата от цялото създава едно специфично усещане страх освен от различие, но и страх от разобличаване. Може да звучи странно, но страхът от разобличаване на общата невроза, индивидът  се опитва да запълни с едно постоянно спазване на старите възгледи, от новото си изменено гледище. Това поведение в един период води до самоубийство на личността !
 
    Предателството на себеподобните веднага се компенсира чрез вина, а вината може веднага да бъде свързана със наказанието, което предстой.  Единицата знае, че не  ще може да издържи груповото наказание, което ще й бъде наложено, за това със сетни сили се опитва да се вреди отново в стадото, като неистово отрича собствената си невроза и се опитва да я замести с общата. Това сблъсък между личната и груповата невроза назрява още повече, докато се превърне в един огромен вътрешен конфликт, който буквално въвежда човека в делириум.
   
    Самото преживяване на тревожност и паник атаки откъсва индивида от обществените приоми. И често пъти преживяващият такова състояние свързва това усещане, с усещане за полудяване. Ние хората не сме родени да живеем сами, ние сме стадни животни, които имат нужда от принадлежност.  Преживяването на невротична симптоматика събужда страха за различие във всеки един от нас. Различен в стадното мислене се асоциира с болен, негоден, неспособен. Това е първичен страх, които е засят в съзнанието, още от раждането ни.
Колко парадоксално е, като се замислим.  Борим се за свобода, за откъсване от общото, за различие, а когато ги получим, тогава в нас се събуждат най-големите кошмари, които можем да облекчим само и единствено, когато заменим дадено общество или групата с други по-адекватни  и  отговарящи на нашите нужди и разбирания.
   
    Метафорично погледнато животът на тревожния индивид прилича на едно махало, което преминава от едната в другата крайност.   От безмълвно спокойствие, към звънлива радост и към ужасяващ страх.  Науката, медицината осъжда човек от такъв порядък със званието "невротик", но всъщност  това е лице, което притежава   свръх чувствителна сетивност. Такава натура има способност да усеща в пъти по-силно радостта в живота, но и в пъти по-силно преживява страховете и катаклизмите, които я връхлитат.
 
    Обърнете по-обстойно внимание не само на страха на индивида, но и на страха в обществото. То нарича и обрича хората, които имат по-голяма дълбочина на личността си с думата "невротици". Което моментално корелира с болни. Вече разбираме, че неврозата е не само страх на индивида, но това е и страх на обществото, че може да има друг пренареждане на социалните приоритети и потребности.  Преминаващия през такова състояние говори за специфични усещания, за липси, които вижда, усеща в себе, за емоционална незаводоленост, за безлюбие, за безмислие на съществуването, а обществото, което представлява близки и познати гледат и слушат изплашено, защото дори и самите те знаят, че вътре в себе си имате тези празнини, от които се опитват да избягат.
    Обърнете внимание на матричноста, на поредността, в която пребиваваме. Тя не е свързана нито  с моето, нито с вашето усещане и желание за живот, а всъщност такива, катo нас изграждат цялото, всъщност ние изграждаме матрицата. Странно е, когато се замислим нали? Светът все повече и повече се затяга калъпите, под които протича живота ни. А "психическите заболявания" са бунта среща ограбването на личността, потенциала, енергията ни.Това се случва масово, това е въстанието на душите срещу робията.  Вече всеки един живот се опитва да бъде по-идентичен с другия и ако не отговаряме на правилата създадени от колектива, то ние получаваме етикет "болен", "луд", "различен", "гениален". Всички тези определение са сходни по-значение.
    "Невротикът" е творецът, шаманът, който разбулва алюзиите. Шаман по еквивалент означава крайно превъзбуден човек. Човек, през който протича уникална енергия. Такъв човек е творецът, художника, музиканта, хлебаря, хирурга.  Тревожният индивид е канал, по който протича енергия от различно естество и най-важната задача на индивида е да насочи, да оползотвори тази енергия. Ако него направи, енергията просто ще го разруши или тревожността ще премине в депресия. Депресията е затваряне на тези канали на енергия. Преминаването през депресията означава отключването на тази енергия. В някой духовни учения я наричат крия, прана, кундалини. За сметка на това днешната психо-фармация потъпква и не зачита тази лична сила, като я увенчава на години пиене на хапчета и заличаване на онова усещане за живина!
   
     Човекът, който е обречен със званието "невротик" от науката, е човек, който е тръгнал по-пътя на знанието. Не случайно "невротикът" първоначално търси помощ за паническите си пристъпи, тревожност, депресия. Той търси себе си, ако има смелост не лекува симптома, а лекува душата си. Такъв човек търси отговори на екзистенциални въпроси свързани с живота, със смъртта, със съществуването си.  Той се среща с възможността да отработи непригодните си защитни механизми, като: изместване, изтласкване, компенсация, рационализация, интелектуализация, черно бяло мислене, анулиране и тнт и да  разгърне нови като сублимация, алтруизъм, любов, потенциал. И с това се слага отварянето на една врата, която води към различни измерения на несъзнаването, където разширеното съзнание е разбрало, че в живота няма само удоволствие, има страх, има страдание, има болка и точно това осъзнаване води до разширяване на мирогледа. До нови перспективи!
   
    Ние можем да се изправяме постоянно пред страховете си, можем да минаваме през тях, но в хода на търсене на знанието е нужно да се научим да следваме определено темпо. Бих го дефинирал, като две крачки напред, една крачка назад. Това е съвсем естествена последователност.  Това е един здрав алгоритъм за постепенно разширяване на зоната ни на комфорт. Ако отприщването се случи прекалено бързо, съвсем възможно е човек да навлезе в състояния, които надминават неврозата, психоза, шизофрения и тнт. Докато при неврозата, тревожността се разпределя на  определени количества, порции,  метафорично казано, то при психозата обема с информация, който преминава през индивидът буквално разцепва съзнанието му.
 
    На пример представете си, че сте седели 20 години в тъмна мрачна стая и мечтата ви е да видите слънцето. Първо търсите вратата в тъмното, после се чудите дали да я отворите, защото не знаете какво ви очаква. Отваряте я и ви среща така желаната светлина. Но ако вперите очите си веднага към източника на светлината, то със сигурност  ще ослепеете. Същото е и с неврозата, ако се  придобие прекалено бързо ново знание, то съзнанието е ще блокира. Блокирането е защитен механизъм, в следствие на високото напрежение! След блокирането обаче процесът  на преминава и справяне с неврозата се удължава в пъти.Колкото и възрастни да станем, хората си оставаме едни малки бебета на тази Земя и е нужно да се храним по-малко, по лъжичка. Така се придобива и знанието.
     
   Интересното е, че в началото на психотерапията, човек има усещане, че се движи надолу, че кризата му се задълбочава.  И това е точно така! Някой решават да продължават въпреки това, това са смелите, амбицираните, това са съзнателните хора. Другите се отказват  и се опитват със сетни сили да се завърнат отново в умалелите си черупки, но това няма как да стане!
    Защото се случва това задълбочаване!? То се случва точно поради факта, че съзнанието се среща с ново знание,  поглежда през нови аспекти.  Сега вижда, неща, които допреди време е пропускало да види, добива и претърпява нови осъзнавания. Всичката тази нова информация и ново знание събуждат страх. Това е срещата със сянката. Сянката е онази част от нас, която се стремим да отбягваме или по-точно да не виждаме, а някои дори си мислят, че и не я подозират. . Но точно" невротикът" е човекът с отворените очи, които виждат много повече от колкото притъпеният посредствен жител на тази планета. Само, когато интегрираме сянката към личността си, тогава можем да осъзнаем и силата на светлината, която носим. Не виждаме ли сянката, то слепи сме и за светлината. Бягаме ли от едното, то и другото не можем да стигнем. Такива са диаметралните закони на нашата реалност.
       
      Страданието е нещото, което провокира човекът да направи  първите стъпки  по пътя на знанието.  Преодоляването на определени страхове, определени състояния, това са нещата, които провокират в нас търсене!  Страхът ни дава тласък да търсим, но страхът ни принуждава и да спрем на моменти това търсене на духовното, на знанието, на невидимото.
    Звучи объркващо, нали?  Човек се развива, но в хода на собственото си развитие и постоянно премахване на защитите си, започва да става свръх сензитивен и силите, които преминават през него буквално разместват постоянно точката му на възприятие. Това е точка, която Карлос Кастанеда описва като асемблираща точка.  В самото начало на пътуването към себе си, това постоянно  движението на асемблиращата точка чрез различни подходи и техники  се оказва ползотворно лечебно. Това се случва обикновено в първите етапи, когато индивидът проявява ригидност, ограниченост в разбирането към тревожността, паниката или страданието, което преживява.  Може да се дефинира и като безинициативност за учене на уроците на живота.
   Трансовите техники, медитацията ,психотерапията и другите холистични духовни насочености, като цяло се опитват да помогнат на индивида да измести възприятията си към по-висока гледна точка. Точка, която надхвърля така познатото.  Някой дори наричат това по-високо възприятие еклектично, над доброто, над злото. Позиция, която не се привързва толкова силно нито към удоволствието, нито към болката. Еклектическият мироглед е шареният, пъстрият, отвъд черно белите перспективи. Чрез терапията индивидът се опитва да излезе от интерпретационната система на "познато-приемане" и "непознато-отричане". Това става, чрез отслабване на различните психологически механизми, които изброих в началото.
 
      Ще  се опитам да опиша процеса метафорично. Представете си една килия с решетки, която е пълна с хора. Решетките са здрави, железни и никои не си и помисля, че решетките могат да бъдат  разбити. А и никой не си помисли, че след разбиването на тези решетки и напускане на затвора човек може да оцелее! Решетките са догмите, забраните, това и нашите защитни психически механизми. "Невротикът" буквално е принуден да намери начин да излезе и разбие тези решетки. Той е избран да търси начин. Страданието, тревожността, физическите усещания са  нещото, което  провокират  да го направи. Той започва да бута, дърпа, удря решетките, а другите хора просто му казват"Спри ти си луд". Точно, както се случва и в нашето общество. "Я се стегни", "Ти луд ли си". Думи, които на всички са ни до болка познати. Непознатото хората сме склонни веднага да го осъдим, като лошо, странно. непринадлежащо на нас. И ние хората сме склонни да го коментирам, без дори да имаме опит или познание в такава позиция. И когато един напусне затвора и започне да вика на другите, че навън е по-хубаво и че може да се живее, малцина са тези, които ще го последват!
   
     Свободата е плашещо нещо, в свободата хората се срещат с най-големите си страхове. И това осъждане на индивида с лудост от обществото е породено от собствения страх, което това общество тай дълбоко в сърцевината си. Поради факта, че индивида разбива табуто, от което стадото изпитва страх. Дори и самите пионери, които са поели по-пътя на свободата стават табу. Табу също, като страхът и сянката, носи своята амбивалентност в себе си.  В сянката се крият бесовете, но и сянката води по пътя на светлината и свръх съзнанието. Точно и  това амбивалентно значение има думата  "табу". Табу означава и "мръсен" и "страховит" и в същото време и "свещен" и "желан".

  В днешните дни   терапевта е този, който помага на "невротика" или търсещият да разбие да разшири тези решетки и да се промуши през тях.  Разбиването не е задължително да се случва  с терапевт,  но това е честа практика. Но за да се случи напускането на килията  е нужно лична вътрешна мотивация, сила и постоянство. Друг начин няма!

  Истинският страх идва, не когато преборим страховете си, за да излезем от килията. Истинският страх започва тогава, когато разберем, че тези страхове, които сме преживели са едва началото на пътуването, което ни предстой. И това е пътя на знанието, път, в които човек разбирам, че е нужно да върви, но и да спира на моменти. Да си почива. Да се заземява, като черпи от благата на Земята и живее живота си, радвайки се на всичко, което има. А след време отново, когато събере сила или пък когато няма и капка сила, тогава да продължи отново напред в търсене!
 
    Колкото повече знае един човек, толкова по-фин става и толкова по-сензитивен в същото време.  Толкова повече страхове се пораждат в съзнанието му и толкова повече настроенията променят интензитета си. Те преминават през него, като са в пъти по-колоритни. Колкото и да е силен един човек, колкото и да е смел  в хода пътуването към знанието, човек все някъде спира. Той не продължава напред поради нещо друго, а поради страхът, който го спира.
 
    Странно е, когато човек се замисли,  нали?
 
   Страхът е нещото, което ти дава свобода. Страхът е нещото, което ти позволява да се откъснеш от общото и да научиш повече за себе си и след това страхът е нещото, което те закотвя някъде. И до където и да е стигнал човекът отново създава една зона на комфорт.  Може и да е на хиляди километри от онази клетка с решетките, но зоната на комфорт я има, тогава може да се появи отново рационализация, с която да се опровергае спирането, но зад това седи отново страхът. И това е един добър страх, това страхът, който ни показва, че живеем в груб материален свят и не можем да живеем само от позицията на душата. Нужно е да признаваме и задоволяваме нуждите на нашето тяло, дори мръсните желания на нашата душата.
    По някой път не се ли учим така най-много?  Всеки говори за сиромашията, като начин на учение, но истината е, че в богатството и охолството изкачат най-големите човешки бесове.   Учим се не само чрез душата, а и чрез материята, плътта, щението. Често пъти хората не си позволяваме да сме богати, да сме доволни поради точно този страх, че когато сме задоволени ние не сме богоугодни. Вмешателството на религията и догмите, които са залегнали, заедно с това черно бяло мислене, което ни е насадено, заедно със страха от Бога,  това ограничава и краде от живота ни. И това е по-голямата, скрита невроза, в която всички пребиваваме. Невроза, която колкото и да се бунтуваме носим до гроба си. Свободният човек си позволява да бъде богат, беден, радостен, тъжен, позволява си да бъде!. Докато" невротикът" се стреми към баланса.   Кой е невротикът онзи, който свежда глава постоянно с цел да запази сивото си ежедневие или онзи, който въпреки страховете си живее от сърце? И там е разликата, докато търсим баланса живота ни се погубва.
    Балансът е нещо, което е измислено от онези, които са останали в затвора, за да ни закотвя, защото със сигурност думата баланс за всеки от нас значи нещо съвсем различно! И към кой баланс се стремим, дали към нашия собствен или към този общия, който сме приели за свой?
 
    Всичко тече и се променя,! По пътя на знанието дори и защитните механизми на нашето съзнание се изменят от едни към други. От много неприспособими към по-адекватни. Появява се сублимация, алтруизъм, появява се творчеството. Но когато индивидът събере смелост да прояви всичко това и премине през невротичните обръчи, тогава обществото го гледа с други очи. Често това са очите на възхищение примесено със страх, че в себе си този човек тай незнайна сила..И тогава "невротикът" се превръща във водач, героят защото само този, които се е откъснал от стадото и е устоял на натиска му, само той има силата бъде водач в него!