Развитието на съзнанието е залегнало, като постоянно обогатяване, трупане на нови знания. Да, всичко е така, но до някъде. Развитието на съзнанието, означава и опростяване, премахване на излишна обществена утайка, на определени защитни механизми. Разширяване на съзнанието означава и опростяване на начина на живот.. Странно звучи, когато се замислим? Развиваме, а всъщност опростяваме, премахваме огромна част от обществените капани, от масовите заблуди, от абсурдите, които сме приемали за истина.
Разширеното съзнание е съзнание, което приема противоречието, освобождава се от тях, но е готово и знае, че в следващите мигове на живота ще има още противоречия, трудности и болка. Едно такова съзнание е напуснало илюзията, че животът може да е само мед и масло и благи усмивки. Опростяването и отхвърлянето на една огромна част от парадокса на нашето пребиваване, на нашите потребности дава възможност да се докоснем до различни усещания, до вродената си мъдрост.
Преди време използвах думата вродена мъдрост просто, като постулат, който бях чул от някъде. Звучеше ми доста гръмко и представително, докато днес разбирам, че вродената мъдрост е било нещо съвсем непонятно за съзнанието ми. Голяма част от това, което ще напиша не идва от книгите, а идва от преживявания, прозрения, които съм изпитал.
Когато започнах да работя тази работа - хипнотерапевт, аз си мислех, че знанието е нещо, което се набавя чрез книгите. Четох, продължавам да чета, четенето стана неделима част от живота ми. В хода на собственото си развитие разбрах, че човек може да придобива знание, докато наблюдава околните, докато се поучава от грешките и поведението им. До тук изброих два метода, които се утвърдиха и бях сигурен, че това ще ми помогне да науча повече.
Не след дълго време, всичко това беше разбито от нещо много по-силно, знание, което се придобива от преживяното.Като това преживяно бих го класифицирал в два под типа. Едното идва от живота, от ежедневието, трудностите, ситуациите, а другото идва от вътрешните лични пътувания, през състоянията на модерния свят, панически атаки, тревожност, депресия. Състояния обхващащи едно необятно поле, да полето си на душата.
Вътрешни пътувания, през болката, страданието, пътувания, които ни отвеждат все по-навътре в дълбините на нашето съществуване. В тези случаи човекът няма избор дали да спре или да продължи, единственият негов избор е дали да се учи или да страда и да се мъчи. Ние се учим най-много тогава, когато се сблъскваме с неща, които са ни непонятни и всъщност тогава разбираме, колко невежи сме. Страданието провокира едно от най-великите човешки търсения и докосвания до така нареченото знание. Най-големите слабости в нашия живот дават възможност да се родят най-силните лични преживявания!
В процеса на намиране и последващо търсене индивида буквално отваря очите си за нови хоризонти. Хоризонти, които не са свързани само с ежедневието му, но и отвъд него. В едно такова търсене човек лесно може да се изгуби, ако няма водач до себе си или човек, който да му помага при преминаване на последващите урви на трънливия път на знанието. Защо трънлив? Защото пътя е труден и коварен и знанието съдържа в себе си божествена благодат, но и ужасна прокоба. Ако глупака се добие със знание, това няма да го направи по-умен, напротив, това ще го унищожи.
Всички искаме да знаем. Но не всички знаем дали можем да понесем тази участ. И тук отново ще се завърна към естествената, вродена мъдрост на нашето съзнание. В терапията терапевтите постоянно работим с тази вродена мъдрост, опитваме се, помагаме на човек да я отприщи и да я впрегне в живота си. Създаваме предпоставки човекът да оборва съпротивите си и да проглежда отвъд.
За да бъда по-точен в изказа си, защото може би ще остана неразбран ще дам пример. Един човек, който преминава през състояние, което надхвърля невротичното, психоза, преминава през различни етапи. Психотичен епизод, ако се вземат адекватни мерки и психотичната маса започне да се разгражда с различни антипсихотични препарати, човекът е съвсем възможно след това да премине през тревожност. Тоест нивата на енергия преминават от по-високи психотични, към по-ниски тревожни. След известно време отново енергията занижава обема си, като въвежда индивида в депресивен епизод. Това е епизод, който е придружен с безмислие, апатия, анхедония. Лично аз смятам, че това преминаване от едната в другата крайност е съвсем естествено и е провокирано точно от това нещо, което хората наричаме естествена мъдрост. Целият този алгоритъм се случва, за да може депресията да компенсира масовата информация и напрежение, което е предизвикало психотичният епизод. Излизането от депресията, означава завишаване отново на нивото на енергия, тоест енергията започва да преминава и към горните центрове. Индивидът събужда дори своята сексуалност, появяват се мигове на удоволствие. Но епизодът с тревожността може да бъде прескочен и индивида да влезе отново в психоза.
Ясно личи, че преминаването от едно състояние в друго е защита, която ние се налага отвътре. Мъдростта се проявява по много различни начини. Някои са дори абсурдни. Човекът, казва, че иска да си помогне, прави абсолютно всичко по устав, но ефект няма. Това може да се дължи освен на дълбоките вътрешни съпротиви, но и на точно тази вродена мъдрост, която спира процеса, сякаш знае, че сега не е най-подходящото време за решаване на този проблем. И тук ролята на терапевта е решаваща. Един терапевт е нужно съзнава, че по някой път липсата на помощ, се оказва най-голямата помощ за един човек Терапевтът работи освен през методите и техниките, а и през своята собствена интуиция. Той знае, че любовта може да бъде мека и нежна, но може да бъде и твърда, но и в двата случая тя е любов! Самото идване на клиента в кабинета на терапевта не означава готовност за работа и за съдействие, не означава дори желание за промяна. Постоянното ходене и търсене на помощ от страна на клиента го обрича на лишаване от вътрешната му сила и за да събуди и усети тази сила, често пъти е нужно да се помъчи сам!
По някой път не намирането на решение на даден проблем, ни предпазва от още по-голям проблем. Може би това е начинът, по който се учим най-много. Тогава, когато разберем урока, който ни се предава от книгата на живота само тогава можем да прелистим страницата и да преминем напред. Урокът, който учим сега е подготовка, която ще ни е нужна занапред, опитаме ли се да го пропуснем, то освен, че ще удължим агонията си, то и определено е ще си навредим многократно!
Няма коментари:
Публикуване на коментар