Отдавна не съм писал в блога си. Не знам на какво се дължи това. Може би е на факта, че няма какво да кажа или пък на факта, че има какво да кажа, но мисля, че ще остана неразбран. Знам ли и аз..
Интересното, което забелязвам през последните месеци е освен масовия бум на тревожни разстройства, но и масовата загуба на смисъл в човешкия живот. Ние хората се превръщаме все повече и повече в едни сиви машини, които си лягат с мисълта за утрешния ден, за работата, за това какво искаме да променим, но ставането ни сутрин завършва само с мисъл, без действие, без адекватно поведение.
Човекът, съзнанието и душата му стават все по-заклещени и притиснати. Буквално сме премазани от постоянните промени, които дори и не забелязваме. Промени, които не смятаме за сериозно, но всъщност тези промени оказват генерални последствия върху нашия живот. Промените са хубаво нещо, но когато интензитета и интервала им е прекалено кратък, то това оказва огромен негативен аспект върху нашето съществуване.
Обемите на информация става все по-големи и мащабни, нашата психика също се развива, но тя не може да насмогне с всичко заобикалящо я. Адаптерът, който свързва психиката с този реален свят е нашето тяло. От милиони години тялото ни не е претърпяло съществени промени. Тоест какво излиза в крайна сметка, психиката се развива бавно, тялото стой едно и също, а заобикалящият ни свят е като кошер, който постоянно ни праща различни пасажи с информация. Информация, която често пъти дори срива нашите системи.
Когато имах панически атаки и тревожност аз бях сигурен, че разширяването на съзнанието ще ми помогне да преодолея това състояние. Медитирах, дишах, отдавах се на вътрешни пътувания. Четох подходяща литература, оборвах защитните механизми на съзнанието си, чрез психотеатър и чрез различни поведенчески експерименти. И определено това ми помогна да разбия обръчите на неврозата и да започна да гледам на живота си по-съвсем различен начин.
Разбрах, че тревожността учи, че променя, че това е нещо, което напътства. Но въпреки, че я преодолях аз продължавах да развивам и разширявам зоната си на комфорт.
Трансови състояния, трансперсонални преживявания, психотелесни опити. И странното е, че в един момент отново забелязах, че при развитието си индивидът отново се среща със новистрахове. Това го изпитах и аз. И разбира се аз знаех, че е нещо съвсем нормално. Но в същото време изпитвах амбивалентни чувства, хем новото ме плашеше, хем страшно много ме привличаше. Трансовите състояния дават невероятна възможност човек да се докосне до непонятни и невиждани сили, които стоят и дебнат в несъзнаваното. Това е безкрайно интересно, но и в същото време това е един много рискован процес.Най-важното е да има мярка във всичко и да се използва уместно. Както казваше баба ми, да не пресоляваме манджата.
Ако бях писал това преди година нямаше да използвам думата рискован, но сега смятам, че е точно на мястото си. Защото ли? Защото в постоянното търсене след разкъсването на невротичната маска индивидът започва да става все по-чувствителен и фин. Срещата с нови несъзнавани структури отделят дори индивида от реалността, в която той пребивава. А това определено му отнема голяма част от реална физическа преживелищност, като щастие, усмивка, благодат, наслада.
Постоянното търсене се оказва и постоянно отричане на тази реалност. И в един момент индивидът, ако иска да оцелее и продължи да живее живота си пълноценно е нужно просто да спре да търси и да започне да живее. Какво означава да живее? Да разбере, че освен душа е и материално същество, което има нужда да черпи от благата на тази Земя. Постоянното залитане в духовността и личното търсене и развитие в един момент може да се окаже завършек с пагубен край!
Преживявал съм в трансперсонални хипнози, че над мъдростта, над знанието седи смехът. Описал съм дори историята си в статия, която нарекох Смехът на глупака. Но чак сега разбирам истинския смисъл на това, което научих тогава. Осъзнах, макар и година след тази хипноза, че човек има нужда от заземяване и уместно ,прецизно използване на трансовите и променени състояния на съзнанието. Съзнанието на човека в днешни дни толкова се е развило, че някой от духовните пракитики, като йога, медитация, дишане в един момент се оказват неподходящи за масова употреба. Защото ученията, които датират още от преди хиляди години буквално се разминават с линиите и вибрацията на съзнанието на днешния човек.
Докато преди да кажем сто години, пет от сто човека са търсили себе си и са си задавали екзистенциални въпроси за живота и смъртта, то сега го правят осемдесет от сто човека. Постоянното масово търсене позволява да се изваждат все по-големи късове информация и знания от колективното несъзнавано, а това от една страна решава едни проблеми, но създава други от съвсем различно естество. Представете си една празна кофа и как в нея се изсипват 5 чаши вода всекидневно, а сега си представете как се изсипват осемдесет. Кофата се пълни много по-бързо и огромна част от водата прелива и остава неизползвана. Лошото е, че с човешката психика това преливане води до последствия. Всеки ден душите ни сменят неколкократно настроенията си, умът ни сменя целите си и това се случва поради факта, че човека е заобиколен от възможности. А точно купищата възможности създават дълбоко вътрешно напрежение и терзание. Възможностите дават право на избор, а правото на избор постоянно дава вътрешни страхове, поради страха от поемане на отговорност.
Ние търсим себе си всекидневно, изучаваме се, тоест ние намираме и научаваме нова информация. Както писах по-горе задълбоченото търсене води до черпене на знание от ниво надхвърлящо индивидуалното - колективното несъзнавано. Цялата тази лична информация, която постъпва в психиката ни, когато се сблъска с информацията и възможностите от заобикалящия ни свят води до дълбоки вътрешни терзания. Постоянният стремеж към мъдрост води до духовна нищета. Ние сме хора. Ние сме просто същества, които е нужно не само да търсят какво има отвъд, а да се научат да живеят тук на Земята. И това е най-важната ни мисия! Прекалено бързо придобитото знание води до по-голям страх, които този път предпазва не от невроза, а от психоза, шизофрения, тежки психически разстройства.
Човекът е нужно да се заземява. Да живее живота, да се развива, но и да знае, кога да спре да търси. Защото спирането на търсенето дава възможност всичко научено да бъде приложено. За съжаление обаче постоянния досег и сблъсък с ново знание ни блазни постоянно и със сигурност спирането "духовното" търсене и завръщането към реалността се оказва един огромен шок за много духовни пътешественици. Често пъти духовността се оказва бягство от самата реалност. И тя е оправдание, което уж ни дава възможност да гледаме от по-висок порядък на нещата, но прекаленото залитане към духовността, под себе си крие един огромен, умело прикрит страх от живота. Аз не отричам добродетелите, които носи духовността и на които ни учи, говоря за пагубната духовността, онази, която индивидът използва, като парадна маска, за да прикрие дълбоките си вътрешни терзания.
Смехът. самоиронията, любовта ще са нещата, които ще спасят душата на човека. Времената, които идват са тежки и за да спасим душите си е нужно освен да вярваме, да обичаме, а и да не се взимаме много на сериозно. Човекът е роден, за да живее, да бъде част от тази Земя, да пребивава в тази реалност и да разбира, че е тук защото това място, тази материя са ценни, интересни и ще допринесат за развитието на душата ни. Може би главната цел на нас хората е не да търсим какво има отвъд смъртта, а да вникнем какво има живота в тази реалност, защото по някой път намираме най-много, тогава когато спрем да търсим постоянно.....
Няма коментари:
Публикуване на коментар