Преходът, през който преминава човекът в днешно време е отражение на прехода, през който преминава цялото човечество. Човекът се изменя, колкото и банално да звучи и промяната е осезаема. Всеки един от нас може да отрази промяна осезателно, стига да има смелост да се вгледа в себе си. Разбира се вглеждането в себе си е една от най-трудните и тежки задачи, защото, когато човек вникне навътре той освен изобилието, с което е надарен ще вижда и дупките и празнините, които зеят в душата му.
Ние хората ставаме максимално задоволени от заобикалящия ни свят. Ресурсите и материалните блага, които изработваме и притежаваме ни дават някаква сигурност. Сигурност, която надхвърля първичните ни потребности от храна, вода, подслон, тоест относно оцеляването си ние сме осигурени, задоволени. И от този момент на на задоволяване на нуждите ни от оцеляване започва преходът, еволюцията, през която преминава човекът.
Цената, която плаща всеки един от нас, обаче не е материална. Емоционалното ни и психическо състояние често пъти е лабилно, разклатено, при това без причина, което оказва влияние на отношенията ни с другите и отношението с нас самите. Защо се случва това? Защото, за да продължи развитието си човекът се нуждае от нови предизвикателства. И от чисто материално естествено, вече предизвикателствата преминават на съвсем друго, необозримо равнище. Психически и емоционални, катаклизми са вече неизменен спътник на живеещите в днешно време, при това всички тези психични състояния са масов феномен, които се случва буквално, като взрив.
Някои биха го нарекли невроза, но това не е точното определение лично за мен. Това състояние надхвърля неврозата, но то не е болестно, а е състояние в следствие на прехода. Човекът започва да придобива и разгръща много по-голяма дълбочина в себе си. И противоречието, което се създаваме между заобикалящата го реалност и естеството на усещане на индивидът за живота, смъртта, вселена, Бога влизат в пререкание. Науката, медицина и духовните парадигми все още са в конфронтации, а това обрича и разделя човечеството все още на духовно, болно и различно. И от там идва диференциацията на различни нива, съсловия и звания. Едните се определя, като болни от науката, другите, като издигнати от духовната каста.
Дълбочината, която се разгръща в индивида даже плаши и самия него, понеже той вече има способност да преживява и да се среща със съвсем далечни и неописуеми невидими реалности в своето подсъзнание.
Човекът в днешно време разгръща една уникална своя способност да пътува напред, назад във времето, да се среща с архетипи и колективни образи от колективното несъзнавано.
Трансът, в който има вече възможност да навлиза индивидът отразява нивото на активност и дълбочина на личността. Често пъти дори пътуванията и хипнозите придобиват компоненти близки до психеделичните трипове описвани в книгите на Станислав Гроф. И това се случва заради прехода и състоянието на активност, което се разкрива. Често пъти състояние предшествано с невроза, панически атака, психотичност..
Но в дните на висока вибрация човекът освен от познание има нужда и от заземяване. Познанието и разгръщането на още знание освен до невротичност могат да докарат индивида дори до психотични епизоди поради това, че той преминава в други състояние и измерения и променя вибрацията си. И поради това, че променено състояние на съзнанието информацията, която преминава през съзнанието освен, че е в пъти по-голяма, тя е и от друго естество.За това е нужно да има мярка и да не се забравя най-важното, че ние живеем в груб и материален с свят и е нужно да бъдем стъпили и здраво на Земята.
Трансът и хипнозата вече не са чужди на човечеството, защото човекът е постоянно в променено състояние на съзнанието и това е изискване, което се налага от обществото. А като отделни елементи често пъти ние сме длъжни да следваме ритъма на общото. Ние хората излизаме от хипноза, само, когато си позволим да влезем в транс провокиран от самите нас.
Голяма част от потенциала на човека се отключва вече, но вибрация често пъти е непосилна, за това освен от развитие паралелно с това човекът има нужда от заземяване. В противен случай системите ни има голяма вероятност просто да блокират....Движение, секс,проблеми, пари,трудности забавление са нещата, които успешно ни връщат във видимата реалността!
Следващата стъпка на човека е не да събира знания и търсене на начини да ги получава, следващата стъпка на човека е да изгражда механизми, системи или поведение в живота, с което да оптимизира този процес. Защото знанието идва, ние нямаме сили да го спрем, но с идването си то води големи катаклизми със себе си, изразяващи се, като емоционална и психическа нестабилност!
И за да се предпазим е нужно на моменти да живеем, като глупаци, защото само глупакът имa възможност да задържи щастието в ръцете си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар