Измежду ролите

    Всички маски се стоварват,
    сгромолясват в пепелта,
    А лицето ми остава,
    бледо, търсещо тъма.

     Опитвам жалко да прикрия,
      тази нова светлина,
      но всъщност  пък какво да скрия,
      не бях ли с многото лица?

    Усмивки празни аз раздавах,
     хилех се над себе си,
     и нагло мене си дарявах,
     със фалш и  хиляди лъжи.


      Надзъртах в чуждо огледало,
      търсех своите очи,
       но образът ми сочи вяло,
       че омразен поглед ме следи.

      И странно образът  се свежда,
       допира устни в моите,
       и сетни сили той изцежда,
        отнася ги на другите....