Червен досег

   Червената коса се движи, приближавайки безмълвна,
    червената коса разстила, цветовете си по хълма.
    Цветът й е наситен, изгарящ   тишината.
    Цветът й е типичен за доводите на жената.

     И зная аз ще имам  белези раздрани,
     но мисълта ме тегли, за очите й избрани.
     Червеното протяга ръцете си напред,
      косите й превземат наоколо без ред.

      И всичко се разтила, като пластовете на дъга,
      очите й преследват сънищата ми в нощта.
      Кошмарите изплуват,  съпровожда ги тъга,
      Ах, колко се нуждая от протегната й ръка.