Страх от загуба на контрол, сърцебиене, изпотяване на ръцете, усещане за задух, прималяване, треперене, гадене, болка в корема, топли и студени вълни.
Познати ли са ти тези симптоми?
Катастрофални мисли, мисли, че ще полудееш, мисли, че ще изгубиш контрола над живота си, мисли, че ще избиеш всички около себе си, мисли, че ще си посегнеш, мисли, че смъртта е толкова близо, че можеш да я подушиш.
Познати ли са ти тези мисли?
Горе споменатите симптоми се проявяват поради тревожното състояние, в което индивидът се намира. Страхът е постоянно съпътстващ и той често пъти дори мени формата си и начина, по който се опитва да ограничи и буквално изземе живота ни.
Страхът е нещото, което ни променя. И тук не отъждествявам посоката на нашата промяна. Промяната може да бъде в един или друг аспект, но след срещата ни със страха със сигурност животът ни няма да бъде същият.
Страхът е онова нещо, което събужда едни от най-древните звена в нашия несъзнаван свят.И от това събуждане започва търсене на личността, а след това търсене на отговори на фундаментални въпроси свързани с живота и със състоянието на смърт.
Всеки преживяващ се пита с какво е заслужил това си състояние? Дори, ако човекът е достатъчно осъзнат той започва да намира голяма част от отворите. Започва да проследява отношението си към определени ситуации и аспекти. Започва да вижда неща, които прави в свои ущърб. Но това може да се случи само, ако човекът си позволи да признае своите недостатъци. Признаването на недостатъците е един сблъсък с голяма част от нашето несъзнавано , сянката ни. Сянката е всичко онова, от което бягаме. Всичко онова, което безкрайно много се опитваме да не бъдем,да скрием, но по един изкривен начин показваме.
Страхът е едно от най-уникални неща, които притежава всеки човек. Появата му слага началото на пътешествие от съвсем различен порядък. Страхът е един огромен стимул човек да започне своето собствено развитие, навлизане и синтезиране на зони от несъзнаваните си психически структури.
Обикновено при първата си среща със страха човека изпитва невероятни ужасни преживявания. Изплуват мисли, симптоми, изплуват дори забравени моменти. Паническата атака е афект, които буквално въвежда човека в транс. Транс, които изкарва съзнанието ни от рационалното ниво и го въвежда в ирационални, алогични преживявания.
За да успее да премине в последващите етапи от развитието си и да се освободи от сковаващия страх, да разхлаби обръчите му, индивидът, често пъти е нужно да използва трансови похвати. В транса няма логика, но има дълбока преживелищност.
Често пъти липсата на логика, води до логически решение. Това се случва поради факта, че трансовата логика не следва някаква порядъчност или последователност, но тя има нещо, което надхвърля рациото. Тя дарява знание и виждане от друг аспект.
Често пъти ние, хората искаме да лекува само симптома и да продължава живота си по-същия стар начин, но тялото ни, съзнанието ни надигат вой, че това няма как да стане и ние отново преживяваме паническия ужас. Симптомът е само показател, че се нуждаем да търсим, да предприемаме адекватни действия, да се освобождаваме, да разрушаваме обществените надстройки, които сме приели за свои. Под симптома седят дълбоките ни рани, които ни сме лекували с дезадаптивно поведение, лекували сме с притаена омраза, с ненавист, лекували сме с бягство, но уви раните все още кървят. В един момент дори след десетки години миналото рано или късно ни застига и ние отново се озоваваме в ъгъла с разтуптяно сърце.
Понеже споменах, че паническата атака ни въвежда в транс, то научаването ни да влизаме в транси да изграждаме визуализации е една от първите стъпки за справяне с това състояние.
Самото ни влизане в транс чрез един осъзнат начин е лечебно. Под транс имам предвид, медитация, хипноза, визуализации, дихателни техники. Във визуализациите всеки може сам да работи със страховете в себе си.
Пример: Страх от самотата.
Затваряме очи отброяваме от 30 към 1, бавно и спокойно и започваме да си представяме една тъмна гора, в която се разхождаме сами. Оставяме тялото да трепери всичко да се случва естествено. Продължаваме да си представяме как навлизаме още по-дълбоко в тази тъмна гора, няма светлина, няма никой около нас. Сами сме нужно е да разчитаме на себе си. Оставаме за момент в тези страхове, в тъмнината, в чувството за изоставеност. Представяме си как викаме наум, но няма кой да помогне, сами е нужно да се справим. В края на гората виждаме светлинка, разчитайки на собствените си сили започваме да вървим натам. Достигаме я, излизаме благодарение на собствените си усилия, запомняме тези чувства.
Пример: Страх от провал. Затваряме очите си отброяваме от 30 към , бавно и спокойно и започваме да си представяме един цирк. Представяме си стотици хора. Влизаме в ролята на клоуна, на онази фигура, която символизира най-големия ни страх. Чуваме всички как ни се присмиват, как ни подиграват, въпреки всичко не спираме да се излагаме. Представяме си как се влачим по корем на подът, как плачем дори, правим нетипични за нас неща и хората отново ни смеят. В края на представлението всички прожектори са насочени към нас, покланяме се си представяме аплодисментите, може и освиркванията и двете са част от живота. Запомняме тези усещания. Провалът е състояние преди успеха.
Пример: Страх от Смъртта. Затваряме очите си отброяваме от 30 към 1, бавно и спокойно и си представяме Смъртта с онази прословута нейна коса. Представяме си как ни реже главата, кракът, коремът, представяме си как ни завлича към един ковчег. Оставяме всичко естествено да преминава през нас. Влизаме в ковчега, тъмно, мрачно, няма живот, няма светлина, позволяваме си да умрем и да се родим отново, но вече по-смели, по-уверени. Знаем, разбираме, че страхът от смъртта ни е даден, за да преживяваме всеки миг, докато сме живи в пъти по-силно.
Пример: Страх от задушване.
Затваряме очи отброяваме от 30 към 1, бавно и спокойно. Представяме си как сме в болница, как няма кой да ни помогне въздухът не ни достига, ракът ни е победил. Остават ни броени дни, без въздух, без светлина в тунела. Оставаме в тези усещания за момент. След това си позволяваме да се задушаваме. Умираме, край всичко се свършва. И след като умрем си представяме как започваме да дишаме по-дълбоко и по-дълбоко, даряваме нов живот на себе си.
След всяка визуализация се препоръчва танцуването на песните от дадените линкове. Пускане на контрола максимално. Освобождаване на тялото и емоциите.
https://www.youtube.com/watch?v=jofNR_WkoCE
https://www.youtube.com/watch?v=9bZkp7q19f0
https://www.youtube.com/watch?v=W3q8Od5qJio
https://www.youtube.com/watch?v=kE1NSUMSAjs
Практикуването на визуализации дава възможност да не се бяга нито от симптома, нито от базовите страхове. Преживяването съзнателно, само то може да ни дари със свобода.
Визуализациите са един от най-мощните методи, ако човек ги практикува редовно по няколко минутки, то определено в един бъдещ момент ще забележи плодовете на трудът си. Посока не е нужно винаги да бъде ясна, все пак в живота дори и най-хубавите неща не са планувани....
Няма коментари:
Публикуване на коментар