Търсенето на себе си и посоката в този живот може да бъде освен приключение, но и не лека задача, с която може да ни бъде определено трудно да се справим. Пътя на индивидуация по някой път е и път на лишенията от материалните блага в името и цената на нещо духовно. На нещо, което не може да се напипа, помирише или вкуси, но може да бъде предусетено с най-фините части от нашето същество. Да чуем гласа на несъзнаваното или да чуем е гласът на Духа, който ни води е едно на ръка, но да съберем сили да следваме повелите му и да следваме съдбата си това означава нещо съвсем друго. Защото пътят на сърцето често пъти е съпровождан с не малко ограничения, разочарования, сълзи и болка, която е нужно просто да изтърпим, за да можем да дадем принос или частица от нас за каузата да бъдем живи. Но не живи, като съществуващи, а живи, като пълни със смисъл.
Често пъти през това, което преминаваме можем дори да се питаме по човешки, защо не даваме най-хубавите плодове, а полагаме толкова усилия в замяна. Защо не сме най-високото или най-обгрижваното, оценено дърво в градината на живота, а даваме толкова любов на света и още и още въпроси....А може би старият дъб носи отговорите на всички тези въпроси само с присъствието си, в редовете, които следват по надолу:)
"Пътуващ дърводелец на име Стоун при едно от пътуванията си видял гигантски стар дъб, който се издигал сред полето близо до земен олтар. Той казал на чирака, който се възхищавал на дъба: „Това е едно безполезно дърво. Ако от него построиш кораб, той скоро ще изгние; ако направиш сечива, ще се счупят. С това дърво не може да се направи нищо полезно и затова толкова е остаряло." Но в страноприемницата, където дърводелецът отишъл да спи, старото дърво се появило в съня му и казало: „Защо ме сравняваш с твоите култивирани дървета като глог, круша, портокал и ябълка и с всички други, които раждат плодове? Още преди да узрее плода им хората ги нападат и обират. Чупят им клоните, кършат вейките им. Даровете им им носят беда и те не могат да изживеят естествената си възраст. Така става навсякъде и затова аз отдавна се опитах да стана напълно безполезен. Ти, бедни смъртни човече! Ако бях полезен по някакъв начин, щях ли да достигна този ръст? Освен това и ти, и аз сме същества и как може едно същество да се поставя толкова високо, че да съди друго същество? Ти, безполезни смъртни човече, какво знаеш ти за безполезните дървета?." Дърводелецът се събудил и размишлявал върху съня си а по късно, когато чиракът го запитал защо само това единствено дърво пази земния олтар, той отговорил: „Замълчи! Да не чувам повече за това! Дървото расте тук нарочно, защото другаде хората щяха да се отнесат зле с него. Ако то не беше дървото на земния олтар досега щеше да бъде отсечено". Дърводелецът очевидно е разбрал своя сън. Той осъзнал, че да изпълниш собствената си съдба е най-голямото човешко постижение и че нашите утилитарни понятия трябва да дадат път на исканията на нашата несъзнавана психика."
"Ако преведем тази метафора на психологически език, дървото символизира процеса на индивидуация и дава добър урок на нашия късоглед Аз. Под дървото, което следва съдбата си в приказката на Чуан-Дзъ има един земен олтар. Това е естествен необработен камък, върху който хората принасят жертви на местния бог, които „притежава" това парче земя. Символът на този олтар показва факта, че за да се реализира процесът на индивидуация, човек трябва осъзнато да се подчини на силата на несъзнаваното и да не мисли какво трябва да направи или кое се смята за правилно, или какво най-често става. Просто трябва да слуша, за да научи какво вътрешната тоталност - цялостната личност - иска да се направи тук и сега в конкретната ситуация."
Това, че на моменти някой ни определя, като безполезни и безплодни не трябва да ни плаши. Не трябва да забравяме, че всяко око вижда различно, и ако някой е видял, че сме безполезни, друг може да намери, че нашето съществуване е едно от най-смислените неща. А в крайна сметка не е ли най-важно ние за какви се приемаме? Защото да живееш не е леко, но да изпълниш собствената си съдба е наистина постижение, което заслужава възхищение. Да намериш посоката и да я следваш наистина изисква не малко смелост. Да действаш без да знаеш, но да усещаш, че точно в това действие независимо дали е правилно или не пораждаш, разгръщаш нещо в себе си, точно това е етап на вътворяване на смисъл в живота ни. Тогава няма значение за кой как изглеждаме, като просто сме такива каквито сме, а това от своя страна ни доближава до собствената ни истина, а това не е ли най-вярната посока? Посока, която е избрал дъбът, като е платил съответната цена. Защото в живота няма нищо безплатно, дори и щастието често пъти се заплаща с усилие.
Ако и вие сте на този етап, в който се чудите за посока, етап, който всичко ви се струва безполезно и напразно, не е лошо да си дадете шанс и нужното време, за да получите отговорите, които са ви важни. Защото само вашето човешко позволение и отношение към себе си, съчетани с нужното време правят от малката вейка, вековно и мъдро дърво. А докато чакаме не е е лошо да се поогледаме, може би сме израстнали достатъчно, че пред нас са се открили нови хоризонти, които просто в бързането си сме пропуснали да забележим. :)
"Всяко живо същество на тази Земя е родено с мисия. Всеки от нас трябва да открие своя път. Когато осъзнаеш това разбираш за какво си се родил на този свят. Това че не всички те разбират е нормално. Не всеки има очи за истинските неща. Всеки от нас трябва да извърви пътя си колкото и да е трънлив и труден.Когато разбереш за какво си роден на този свят, ще постигнеш вътрешния си мир и ще се помириш със себе си. Тогава всичко ще ти се струва лесно и постижимо. Търси себе си!"
В.Николова
Всички цитати с кавички са от книгата на К. Г. Юнг, Мари-Луиз фон Франц, Д. Л. Хендерсън, Йоланде Якоби, Аниела Яфе." Човекът и неговите символи"
Няма коментари:
Публикуване на коментар