Индивидуацията е понятие от Юнгианската аналична терапия. Индивидуацията е крайната цел на един успешно живян живот. Индивидуацията сама по себе си може да се дефинира като процес на психологическо разграничаване, имайки за цел развитието на индивидуална личност. Индивидуална означава отговаряща на себе си, на собствените си заложби и дадености, които са единствени и типични само за съответния индивид. Но в самото разграничаване и придобиване на идентичност ние не трябва да забравяме, че не сме с нищо повече или по-малко от всеки един човек, от всеки един мъж или жена на този свят. А това, което ни прави различни е, че всъщност сме станали по-отговарящи на дълбоките си заложби, по-близки до самите себе си.
Психологическата идентичност в самата си основа е различна от колективната психология, но това е само на едно ниво. Защото колкото повече се доближаваме до себе си и до архетипа на цялостната личност, толкова по-здраво се свързваме с общото. И макар осъзнали, че можем да бъдем цяло необятно море за себе си, това не ни прави нищо повече от една капка в колективния общ океан, от който сме неизменна част.
Процесът на индивидуация е свързван с процеси на растеж и израстване. Но това по никакъв начин не обещава само светли периоди в живота ни, а дори напротив. Интегриране и на тъмните етапи, които ни поднася самият живот, и те не са по-малко важни и нужни за индивидуалното ни развитие и съзряване.
Както пише Мари Фон Франц в книгата "Човекът и неговите символи":
"Действителният процес на индивидуация - осъзнатото споразумение със собствения вътрешен център (психичното ядро), или цялостната личност, обикновено започва с нараняване на личността и страданието, което го придружава. Това начално сътресение е нещо като „повик", макар че често не се разпознава като такова. Точно обратното, Азът се чувства възпрепятстван във волята или желанието си и обикновено проецира пречката в нещо външно. Т. е. Азът обвинява Бог или икономическата ситуация, или шефа, или брачния партньор за всичко, което му пречи."
Често пъти в трудните периоди сме склони да преписваме всичките ни несполуки на нещо външно, но рано или късно нещата се свеждат до вътрешни процеси, които не могат да бъдат пренебрегвани. И точно това символизира растежът, изместване от външните фактори към вътрешния център на съзнание. Когато това се случва нещата лично за мен се раздвояват, човек хем се отделя и свива, разграничава от външното, хем нараства вътрешно, разширявайки се в основата си и се свързва в пъти по-здраво с външното, защото вече има връзка с центъра си. И когато това се случи освен, че страданието бива успешно асимилирано, но и то се явява нужната руда, от която можем да изсечем и набавим необходимата енергия, за да продължим индивидуационния си процес за в бъдеще.
В сънищата могат да се появят символи, които свидетелстват за наличието на инвидуационни процеси. Това могат да бъдат символи, като мандалата, кръгът, квадратът, кръстът, дървото и други. Успешното им разчитане и различаване могат да ни тласнат в съответната правилна посока, в предприемането на действия, които да ни донесат благополучие.
Юнг твърди, че процесът на индивидуация започва към 35 година, но както пише Камелия Хаджийска в сайта си в днешно време се наблюдава стартирането му към 28 година на индивида. Юнг описва процеса, като подготовка за смъртта. Това е процес, в който ние умишлено някак си надмогваме материално и изместваме голяма част от вниманието си към духовните процеси, които ни съпътстват.
Доста хора и аз също бих определил индивидуацията, като процес на събуждане проглеждане. Етап на събуждане от дълбокият сън, в който сме пребивавали и разбирането, че в това тяло живее нещо повече от материалните му дадености. Разбуждащи преживявания свързани с началните етапи на инвидуация могат да бъдат състояния като паническите атаки, тревожността, депресията, общо взето всички състояния, които са свързани с душевните процеси. Състояния, които медицината и в частност психиатрията може да осъжда, като болестни, но психологията от своя страна може да разчита, като призиви на душата. Интересното е, че точно тези състояния ни дават тласък да търсим, да пораждаме нови въпроси в съзнанието си и да се опитваме да удържаме с търпение отговорите, които се появяват късче по късче. И за да подредим успешно пъзела и да успеем да видим цялата картина, която ни се поднася парче по парче е нужно време, което да си дадем и търпение, на което да се научим. Търпение и толеранс не само, когато сме в позитивния спектър на живот, но и когато сме в мрачните периоди на страдание и безизходица, а това вече означава израстване. Надживяване на детските прижтевки за един само и изцяло розов свят, защото светът в основата си не се променя, просто се променят се очите, които го виждат и възприемат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар