Да правим нещата другояче

   Ако влагате всички усилия, за да подобрите вътрешното си състояния, ако дори силите ви не стигат, но продължавате да действате в дадената посока и всичко това се оказва безрезултатно. Надявам се тази статия да ви бъде полезна.

Често пъти хората можем да вложим всичко от себе си, цялата си енергия, целият си потенциал, за да постигнем нещо при това на всяка цена и на пук то да не да се получава. Някак си или изобщо да не се случва или по стечение на обстоятелства да се разминава със самите нас. И ние отново и отново да проявяваме същата активност, същото действие, докато един ден просто не паднем изтощени, готови да зарежем всичко. Действали, бутали нещата да се случват, отдавали се изцяло, но безрезултатно, докато стигнем етапа, в който сме готови да захвърлим, да зарежем всичко. Ако и вие сте на този етап аз ви предлагам една съвсем нова алтернатива, а това е да правим нещата, като не правим нищо. Звучи доста странно, дори объркващо сигурен съм, но "нищо правенето" е правене на нещата но по друг начин.

Нищо правенето може да се окаже много трудна задача за повечето от нас. Привидно лесно, това да оставим, да се доверим на живота и просто да седим и наблюдаваме без да взимаме активно участие, може да  бъде нелеко предизвикателство. Нищо правенето или неправенето е нов начин, в който правим  нещата без да влагаме усилието, което мислим, че се налага да бъде вложено от самите нас. Едно е да мислим какво е нужно, съвсем друга може да бъде реалността.

В до голяма степен хората активираме всичките си ресурси за справяне, когато нещо се отнася за вътрешния ни свят. Мобилизираме се, активизираме се, даваме всичко от себе си, често пъти това може да е решението, но всяко правило си има изключение. Прилагането на определени техники, средства, с които да подобрим вътрешната си хармония може да се окаже безрезултатно и тогава не е лошо да пристъпим към нищо правенето. Просто да оставим нещата да се наместят от само себе си, а единството, което да правим ние е просто да ги наблюдаваме без да взимаме участие.

Да правим нещата другояче, може да бъде в разрез с това, което си мисли нашия ум, но да бъде едно от най-адекватните неща, които съответстват на сърцето ни. За това, ако преминаваме през етапи на гняв, агресия, тревожност и не можем да намерим необходимото решение. Това да неправим нищо, а да оставим времето да прави нужното за нас може да се окаже наистина целебна алтернатива. Ако докато не правим нищо си мислим, че всъщност пропускаме момента, можем да се окуражим с нужното търпение, че потокът на живота е в непрестанно движение и дори и ние да сме застинали за момент, това не означава, че към нас не се придвижват нужните отговори, решения, идеи.

Ако тази публикация идва стечение на синхроничноста при вас. Може би е време да спрете да правите каквото и да е било, за да подобрите съответната ситуация. Просто да я оставите да се случва така както трябва да се случи, а не така както вие на всяка цена желаете. Може това да бъде трудно решение, но  в същото време може да ви спести доста усилия и нерви. Така, че ако имате задача с много неизвестни, можете да не правите нищо и да оставите, ако е писано решението да ви бъде поднесено от съдбата. Защото да правиш нищо, е да правиш нещо, но по начин, който е различен от нашия. :)