Споменавайки думатза агресия може би веднага в съзнанието ни изплува сцени на побоища, юмруци, ритници, викове. Тази наша асоциация е напълно оправдана. Човекът асоциира агресията повечето пъти само и единствено в тази посока. Сами по себе си агресията и гневът се припокриват, но разбира се това е отчасти, защото агресията има и здраво поведение или елемент, които често пъти хората пренебрегваме - асеритивност, себеутвърждение, отстояване на право.
Когато говорим за агресия е съвсем нормално да споменем едни от гениите в психоанализата Зигмунд Фройд. Той отбелязва, че агресията е вътрешно присъстващ иманент на човешкото съществуване. Подразделя я, като две проявления:
-Libido
-Mortido
Интересното тук е, че двете предпоставки са взаимно свързани. Автоагресията или по-известна в днешно време, като мазохизмът има за свои отдушник сексуалното поведение. Сексуалното поведение дава възможност на индивида да се разтовари от несъзнаваните си задържани компоненти. Поради това сексуалното поведение може да бъде ориентирано в различни направления: садо мазохистични прояви, различни перверзии, хомосексуални снушения, педерастия, мастурбация, ролеви игри и тнт.
Агресията е енергия, като всяка енергия тя е нужно да бъде канализирана. Канализирането на дадената енергия дава възможност тя да тече от ядрото на индивида навън към света и обусловената реалност. Ако енергията започне да се задържа прекомерно е съвсем нормално тялото и съзнанието да поддават различни сигнали. Задържането на енергията и проявата на автоагресията може да бъде провокирано от различни неадаптивни модели на поведение, които индивида спазва.
Агресията е емоция сама по себе си, емоцията няма добър или лош еквивалент. Агресията е отговор на очакване. Като всеки отговор на очакване моделите на отклик възникват от нашето детство. Като първи учители, от които прихващаме дадени ответни реакции това са родителите. Едни такива компоненти и системи на вярвания в голяма степен от животът ни остават несъзнавани. Но когато върнем лентата назад виждаме, как отреагираме на дадени ситуации така, както са отреагирали нашите родители. Това поведение и отношение към външния и пропорционално към външния свят може да остане неизменено до края на живота ни, но често пъти ни се налага да разчупваме стериотипите, поради това, че ни е нужно ново по-приспособимо поведение.
Едно състояние на агресия се обуславят различни телесните реакция, активират се мускулните блокажи, като сервикален, генитален, анален , торакелен сегмент. Ако разрушителна сила не бъде обуздана преминаването към по-тежки заболявания, като рак, астма, панически атаки, тревожност, депресия, язва, тинитус, полови дисфункции тнт. Това са психосоматични прояви, които са индикация за индивида, че нещо в неговия консенсусна реалност не работи или не съответства подобаващо на заобикалящата го среда.
Преживяването на враждебна агресия е съпътствана с определени биохимични промени в организма. Отделят се адреналин, разбира се враждебното поведение зависи и от хормоналния баланс на организма. Високите нива тестостерон също са определящи за ответните агресивни прояви на индивида. Физиологическата възбуда дефинирана, като засилена мозъчна и телесна дейност се разглеждат, като заучено поведение и до голяма степен те дават възможност агресията да се прояви , като волево поведение. Разбира се при едно агресивно нападателно или отбранително поведение се наблюдават различни феномени в тялото. Вегетативната нервна система променя хода си на действие, симпатиковият дял взема превес. Мускулите се стягат, организмът преминава в режим отбрана, бягство или бой, атака. Челюстта е стисната, краката и ръцете са стегнати с цел отпрана, трапецовидните мускули поемат огромен наплив от напрежението също, в един такъв изблик рационалното мислене е драстично ограничено. Логиката е изместена от нещо много по-голямо - инстинктът за оцеляване.
Човекът използва всички свои инструменти, за да покаже вътрешното си състояние. Телесно поведение, вербалния изказ може да е заменен от викове, крясъци, накъсана реч. Зениците на очите стават разширение, ако цялата тази енергия не бъде насочена към определено действие, тоест да премине към завършеност целият хормонален коктейл може да причини конвулсии в тялото и състояние на амок. Агресията е поведение, което е провокирано от животинските дялове на мозъка таламус, амигдала, които отговарят за степента на възбуда и определяне на различните емоции, като страх, гняв, агресия и тнт. Хипокампусът пък от своя страна отговаря за емоционалната памет за спомени и събития, които са предизвикали силни емоции и са останали в дълготрайната памет. Емоционалните спомени може да са съзнателно достъпни, но не е задължително, но в същото време предизвикват несъзнавани физиологически реакции. Те имат и връзка базирана на психологическо ниво с амигдалата и до предфронталния кортекс, но връзките са слаби в протичане на обратна последователност.
Агресията с подразделяна враждебна и инструментална. Инструменталната е онази здрава агресия, с която човек отстоява своите граници и територии, борейки се за целите си. Инструменталната агресия е настъпателността, която ни помага да преминаваме през препятствията, които животът ни поднася. Тя е чувството, което ни провокира да продължим напред, било то и в много трудни етапи.
Враждебната агресия обаче е нещо съвсем различно. Враждебната агресия, може да се раздели на първична, вторична и третична.
Според школата на Неорайхианството, чиито основоположници са Вилхем Райх, Валдо Бернаскони, Александър Лоуен и тнт. агресията се разделя на три под типа.
Първичната агресия е насочена към външен субект, провокаторът. Този вид се проявява, като заявяване. Заявяването е породено от понятността за самооценката и отговорността, които индивидът е склонен да прояви към себе си, излагайки и бранейки своето становище пред другия. При първичната агресия индивидът проявява дълбоко доверие в себе си, защото има здрава обективна представа за това, какво е и какво отношение заслужава. Проявявайки тази първична агресия, той отстоява мнението СЕГА без да отлага емоциите си във времето, с цел
постоянен компромис.Съответно индивидът поема и рискът да бъде отхвърлен, присмян и наказан, но той знае, че тези здрави, защитни граници е нужно да бъдат поставени. Слагайки здрави граници, индивидът показва отношение и уважение личността си, като същевременно отстоява своето място в обществото. Част от емоцията или цялата емоция бива изкарана на повърхността явно, противопоставяне може да бъде съпътствано с различни феномени, като треперене, плач викане, удряне, телесен израз. Различните прояви зависят от различните обусловености на индивида.
Вторична агресия се появява по заобиколен начин. В основата седи това, че Азът няма достатъчно сила и доверие в себе си. Тогава вторичната агресия, бива насочена не към първичния провокатор, а към онези, които нашата личност е склонна да определя, като по-нисши или по-близки. Първичният провокатор се явява авторитетът, който индивидът все още няма силата да надскочи. Вместо да надскочи страха си от другия индивидът влиза в постоянна интелектуализация и намира всевъзможно начини да оправдае отношението, което е проявено към авторитета. Намери ли се оправдание, това означава, че няма нужда от противопоставяне.
Но интелектуализацията може да бъде помощно средство само до време. Енергията, която се е събудила, но не е била проявена остава и се насъбира в нашите несъзнавани компоненти на психиката. В такива случаи индивида може да отреагира остро и избухливо на ситуации, които не заслужават такова поведение. Обикновено дори човекът може да няма и обяснение защо това се получава.За сметка на това, вторичната агресия обикновено се пренася към роднините, семейството, приятелите, децата. Това се случва поради това, че на едно несъзнавано и от части полу-съзнавано ниво индивидът смята, че близкото му обкръжение е длъжно да бъде отдушник на неговата задържана и отложена емоция. Индивидът, може дори да смята , че близките му би трябвало да проявят разбиране, поради това, че на него му коства много, за да се коленичи и прояви послушание пред авторитета.Тази агресия е почти съзнавана, защото индивидът знае, че не може да задържа тази разрушителна сила на подтисничество в себе, за това той пропорционално компенсира мазохизма си, със садизъм насочена към онази среда, в която се чувства защитен и вечно приет. Това вече е садизъм! От части грешката при управлението на емоциите се може да бъде съзнавана, но това много случаи не е достатъчно, за да се промени моделът на поведение. Садизмът има различни проявления, той може дори да се изразява в различни мисловни процеси и сексуални компенсации. Мисли за нараняване на другите. Мисли за убийства. Изблик на сексуални перверзии, доминация по време на полов акт са възможности за компенсиране на отсъстващото заявяване в определен момент. Активно роля в хомосексуалните и бисексуалните връзки също влиза в този параграф. Причиняването на болка на сексуалния обект служи точно за разтоварване и поемане отново на властта, която е била отнета.
Третичната агресия е още по-заплетена.
Тя е форма на агресия, която не може да бъде проявена навън.Когато агресията не може да бъде изразена и извадена от субективната реалност, то тя прониква навътре, задълбочава се и се препраща натам от където е дошла. Насочва се обратно към собственото Аз - автоагресия, магарешки мазохизъм. В дълбочина агресията от части се поема от Аз-а, противопоставяйки се до голяма степен на Свръх-Аз. Аз-ът е осъзнатата част от нашата психика. Свръх-Азът от своята страна се явява Съвестта, която съди Аз-а и проявява същото отношение на садизъм, което Аз-ът с удоволствие би проявил към другия, ако притежаваше необходимата сила. Потребността от наказание, вече е налице. Третичната агресия, дори остава незабелязана от Аз-а поради това, че той няма пластичност в моделите си на поведение. Пластичността бива заменена с погрешно заучено вечно присъщо подчинение. Индивидът няма други заложен програми и убеждения в себе си, не е научен как да се отстоява, В такъв случай той не осъзнава с какво сам се натоварва, докато освен своя носи още много чужди болки, товари. и угризения. Ако се случи индивидът в краен случай да се заяви, той изпитва отново вина, поради това, че проектира собствени си болки върху онзи, който е поставил на място.Заяви ли се в него се задейства още по-голям страх, страхът, че индикира ролята на лошия, насилника, което разбира се е напълно неоправдано!Подсъзнателно при автоагресията, мазохизма работи механизмът. Аз съм малък, другият е голям, значим! Аз за нищо не ставам! Щом не ставам за нищо, то аз трябва да се подчиня и да се накажа, за да се променя!
Абсурдно звучи, но примките на веригата на самобичуването са свързани по този логически начин. Чувството за слабост дефинира чувство за вина. Вината може да се компенсира чрез различни начини, като наказания към, които да се стреми индивида. Това задоволява неговите несъзнвани представи и чувство на полезност. Пасивността, мазохизма в леглото, възможно е индивида да има желание да бъде доминиран в леглото, унижен, изнасилен. При голяма част в пасивните хомосексуалисти и бисексуални се проявяват такива неосъзнати компоненти, които датират от убежденията и отношението, което компенсират в детството си, в дадени настоящи ситуации.
Едни такива личности, когато имат възможност да избират в живота си са безкрайно объркани от правото избор и от чувството за отговорност, което го съпътства. Отговорността е плашеща за такъв тип. За него това е напрежение, което е непосилно.
Третичнаа агресия е задържане на енергията изцяло и само вътре. Това не дава възможност на самото съзнание да има оттушник или да канализира даденото напрежение. За това такива индивида често пъти освен, че не могат да казват "НЕ", то те не могат да казват и "ДА" на себе си. Когато няма противопоставяне на външния свят, то непрестанното приемане води до обезличаване, което първоначално може да събуди състояние на тревожност, а в последствие депресия, ако енергията от тревожността не бъде насочена, като здрава агресия навън. То състоянието преминава в депресия. Хората, които пребивават предимно в този вид агресия са безкрайно чувствителни към чуждата болка, поради факта, че проектират собствения образ в съответното поведение или състояние. Суицидните мисли, чувството за безизходица, плачливоста, липсващата енергия, апатията, невъзможността за ново начало са само част от нещата, които изпитва един такъв индивид. Това поведение също е агресия, но насочена изцяло и само в посока навътре към Аз-а. В дъното мазохизма е подкрепен с едно постоянно тягостно чувство на вина. Тяхното поведение към околния свят може да е съпътствано с пасивна агресия към света. Как се изразява пасивната агресия, която е често присъща за жените?
Изразява се в различни аспекти, като: саботиране на усилията на другия, интелектуализация, обвиняване на другите за собствените грешки. Подтиснат гняв, прекалено подчинение на образа на авторитета, мрънкане. Отказа от ласка или секс с цел наказание върху партньора, отричане на собствените нужни в името на другия. Едно такова постоянно пребиваване в третична агресия води и до физически болести : миоми, тумори, кисти, педерастия, синдром на дебелото раздразнено черво, диабет и тнт.
Всички имаме нужда да използваме и трите типа на поведение в живота си, защото ни е нужно да оцеляваме, но не бива да пребиваваме изцяло и само в един от тях! Ние не можем да избегнем всички трудности и неблагоприятни условия, които ни предоставя средата, за това е нужно да усвоим нови модели на поведение, като съблазняване, подчинение, асеритивност, заявяване, отстояване, с което да си освободим ресурс за действие. За съжаление обаче има хора, които са останали само третично поведение и пасивната агресия е единственият им начин на поведение. Това в голяма част от случаите се дължи на модели на поведение, които датират от детството. Тези модели са били приложими и адекватни в онази възраст, в която детето е отреагирало по даден начин понеже е нямало сили да се противопостави, но с преминаване в различните етапи и фази на живота това поведение се оказва неприложимо. Пасивната агресия е гняв, които не може да бъде канализиран извън личността на индивида. За да бъде преодоляно това е нужно човекът да премине от пасивна към открита агресия, препоръчително е новите модели на поведение да се отработват в защитена среда. В кабинета на психотерапевт, в спортна зала, на място където енергията може да се остави да тече свободно и индивида да се научи да борави и контролира, ако не изцяло то поне частично проявата.
Агресията е емоция. От нас е нужно да се научим да боравим с тази емоция. Да разберем, кои са силните и кои са слабите страни и как можем да впрегнем този енергиен ресурс да тече по-подобаващ начин. Агресията е важна част не само за развитието на човека, но и за неговото оцеляване. От друга страна живот пък изпълнен само с агресия, говори за нисък праг на осъзнаване и невъзможност за адаптация. С агресия може да се руши, може и да се изгражда. Неизбежно в нашия живот ще ни се наложи да преминем и през двете фази, но само когато преминем от там, ние ще имаме възможност да познаваме и избираме и отработваме адекватно поведение, което да резонира с най-вече с нашите нужди.
Използвана литература:
Зигмунд Фройд - Неврозата
Зигмунд Фройд - Aз и то
Валдо Бернаскони - Невроза на властта
Вилхем Райх - Анализ на характера
