Духовно тържище

Забелязвам една тенденция, която назрява все и все повече, тенденция, която гарантира на човека индивидуалност и духовност и при това не от какъв да е, а от много, много висш порядък, надхвърлящ общо познатия. Определено това движение е породено освен от факта за манипулативно източване на финансов ресурс, то е и породено от дълбоки вътрешни дефицити на водачите или така наречените Гуру обособености, които го инициират.

Когато човек е изгубен и търси себе си, той лесно може да се хване на тази духовна залъгалка, от която след това измъкване почти няма. Защо? Защото освен, че източват умело джоба ти, то до такава степен промиват и свеждат съзнателните ти ресурси до водаческите, че след време изпитваш невъзможност да посрещаш битовите свади, които ти поднася живота, нищо, че си постигнал 101 ниво на трансцедентност. И това е лъжата, човек не може да тръгне по духовния път, докато не си позволява да взема сам решения. Всичко това, което умело се предлага на днешното тържище на духовността, освен лъжа, долна инсинуация и подмолен стремеж за власт, са жълти стотинки, бегли техники с гръмки имена, и водачи, които са изгубили човещината в себе си. И това не е духовен стремеж, това си е чисто духане... За съжаление, човекът в безизходица често пъти е от духащите, понеже докато си долу и имаш нужда от помощ, насока, човечност си готов да си свалиш и гащите и с готовност да поемеш освен обратите на съдбата, но и водаческия к.р, инструмент, който гарантира изцеление..

Такива духовни хора, след време разказват много какво са преживели, за вселената космоса, Бога, познават ангелите, а си остават същите нещастници, които мразят себе си и търсят постоянно начини, с които да се откъснат от ежедневието си, от проблемите си, от впряга, който сами са избрали да теглят... Ако да си духовен означава да седиш в някоя стая, да се молиш, да правиш каквото и било, за да получиш просветление, а в домът ти да цари отново същия хаос и бардак. То ти определено си изгубен и заличен и търсиш разбиране само и само от духовното общество, което наричаш свое. То не е твое, то никога няма да бъде твое, то няма и да ти помогне, то е само едно течение, по което се влачиш, защото те е страх да се откъснеш, да бъдеш сам. А докато се влачиш в духовната река на нищета, без да познаваш себе си, то ти си обречен никога да не излезеш от там, защото и да излезеш, то ти няма да познаваш онова, което се е отделило от паплачта и духовната пропаганда, която сее робия.

Робия от по-висш порядък, до това е принизен човекът, до едно жалко същество, чиито избор бива всеки изминал ден, все по-отнет и по-отнет и ако преди нашите бащи и дядовци са били захвърляни в затворите, за да им бъде отнета свобода, сега в днешни дни, свободата се отнема много по-фино, много по-елегантно. С усмивката, с обещанията, с клишетата, и често пъти дори, за да ни бъде отнета тази свобода сме склонни да плащаме, отново и отново...Защо ли? Защото човекът не може да оцелее без робията си...собствената си робия...