Въведение в транс

   Като първа важна стъпка в провокирането впоследствие на транс, това е интервюто с клиента. То определено е важен елемент от цялостната картина, която ще пресъздаваме и изменяме спрямо потребностите и нуждите на клиента ни. В хода на интервюто ние влизаме в тясна връзка с разбиранията на човека отсреща. Разучаваме моделите на поведение, защитните блокажи, с които оцелява индивидът.
  Още със самата връзка терапевт - клиент. Клиентът създава нов свят и място, където може да се разкрие, да получи разбирателство и да разшири познанията  за собствения си свят.  Още в самото интервю се разчупват референтните рамки и системите от оскъдни вярвания, които е създал клиентът.
  Използвам думата клиент в общуването с хората, които посещават психологическа и терапевтична помощ, понеже е важно да се разкъса връзката, която се е унаследила с времето пациент - доктор. Ако се наричат хората, които посещават психологическа помощ пациенти, то мигновено на едно несъзнавано ниво те се отъждествяват, като болни. А точно това е връзката, която терапевтът е нужно умело да пресече и преформулира. Пациент в съзнанието  огромна част от нас хората, звучи, като човек с болест. Поставянето на диагноза  и вкарването на човека в графата нуждаещи се от належаща помощ, мигновено измества контролът и вярата на човека, като външен фактор. И тогава терапията става в пъти по-трудна, понеже клиентът загърбва собствените си сили и потенциал и започва да вярва на диагнозата, хапчето, техниката.
  В хода на интервюто терапевтът е нужно да изследва емоционалните динамики, историята, травмите, хобитата, интересите, връзките със семейството, приятелите. По този начин терапевтът освен, че събира и анализира информацията, то той създава мост, по който да тече терапевтичният процес. В разговора се раздкрива вътрешната карта на клиента и терапевтът, като страничен наблюдател има възможност да види освен слабостите, така и предимствата, които може да използва в полза на клиента, за да отключи и оптимизира естествените механизми за справяне. В последствие на транса терапевтът умело използва тези силни страни, като освен, че променя гледната точка спрямо проблемните ситуации, то и паралелно с това спомага на клиента да намери необходимият ресурс, с който да продължи напред.
  Но преди да се въведе човекът в транса в течение на разговора терапевта помага на клиента да създаде система от вярвания и да създаде някаква по-подходяща посока, чрез която да разчупи възгледите си.
  Терапевтичният транс е състояние, в което обичайните възприятия са променени, а вследствие на това се променя и разширява ресурса, с които разполага човека. Но трансовата индукция, не е стандартизиран подход, тя  е индивидуална спрямо нуждите и очакванията на нашите клиенти. Терапевтът е нужно да бъде наясно, че за да въведе човека в транс е нужно да използва най-оптимално всички негови система, бази от вярвания, очаквания и поведение, което се е превърнало дори в навик. Терапевта е нужно да последва индикациите, които носи и произвежда клиента и когато терапевта добре проучи и изледва клиентските знаци, които разкриват до каква степен се  е изградило доверието не само спрямо терапевта, но и към клиента към самия себе си и хипнозата, като метод, тогава в пъти по-лесно ще се събуди освен желание, но и способност, човек да преживее променено състояние на съзнанието. Разбира се терапевта може да възбуди любопитстовото и вярата в клиента, като сподели за сходни случай завършили успешно. Това ще допринесе човекът от  да пожелае транса и да активира своите собствени потенциали за справяне с проблема.
    По време на установеното интервю терапевта утилизира, тоест оползотворя и използва сигналите и поведението на клиента, за да постигне ниво на променено състояние на съзнанието.  Инциирането и работата с транс  преминава през няколко етапа, като първият е фиксирането на вниманието. Вторият е депотенциализиране или разширяване, объркване, откъсване на клиента от обичайните му рамки и вярвания. Като трета стъпка това е работа с несъзнаваното, като тук е възможно терапевта да използва всякакви приоми, техники и методи, каламбури и коанични формулировки, с които да придаде различна визия на проблемната ситуация. Това е момент, в които клиентът търси собствените си ресурси, с които да се справи с житейските неволи, които са го споходили. Като следваща четвърта стъпка е нужно да се активират тези ресурси и психически механизми в полза на клиента. Това става освен в транс, защото трансът е възможност за придобиване на нова опитност. Това се случва и в петата последна стъпка в прилагане на преживяното и научено вече  в съзнателно действие в ежедневието.
    Повечето хора смятат, че хипнозата си остава метод, които започва и свършва началото си в кабинета, но това не е така. Хипнозата в съчетание с опита на терапевта и волята и мотивацията на клиента се пренасят успоредно и в съзнателните компоненти на клиента. Най-важното, което клиента е нужно да придобие в хода на терапията е само освобождение, но и възможност да посреща сам негативните случки, емоции и неволи, които ще му поднесе съдбата. Защото терапията не обещава щастие. Щастието е въпрос на личен избор и преценка. Терапията е нужно да вещае освобождение, придобиване на опитност, разгръщане на нови ресурси, разтваряне на нови енергийни потоци. По какъв начин ще използва клиента цялата тази база е въпрос и на отговорност към самата му личност и живот, като цяло.