Когато споменем думата транс или хипноза, това все още буди недоверие и страх в повечето хора. Досегът до несъзнаваното винаги е съдържал тази нотка на незнание, мистичност, съчетана с архаичност и магия. Хипнозата е инструментът, който работи и действа директно с несъзнаваните структури на индивида. Но, ако трябва да вникнем по-дълбоко дори инициираният транс в съчетание с умелото водене на терапевта и развитото творчество на клиента, дават възможност на хипнотизирания да се взре и да почерпи опит от примордиалните и колективните несъзнавани форми, които седят, като основа, от която произлизаме и нашата градивна единица.
Хипнозата освен засилена комуникация между терапевт - клиент, е опитност, която човек изживява, а вследствие на терапията, волята и мотивацията си, приобщава умело в ежедневието си. Хипнозата е разширение на съзнанието. И макар, често пъти човек да се плаши от думата "Хипноза" със сигурност, той самият предизвиква или се поддава на това състояние, макар и без собствено знание. В хипноза, човек може да се докосне до такива феномени, до които абсолютно с никой друг терапевтичен метод не може да възпроизведе. Но колкото и уникална да е хипнозата, тя си остава един инструмент, както всяко друго терапевтично направление.
Трансът е вълнуващ, но инициирането му е в пъти по-интересно. Инициирането на трансът определено е една от най-майсторските стъпки в хипноза. Когато трансът е вече съпътстващ феномен, тогава до голяма степен човекът сам намира отговори на дадените въпроси и казуси, които го терзаят. Разбира се, не оставайте с впечатление, че хипнозата е панацея и всичко това се случва, като с магическа пръчица.
Хипнотичната индукция или въведение в транс започва много по-далеч от това "Затвори си очите, спи и тнт". Хипнотичната индукция отчасти започва с посрещането на клиента, с разговора и темите, които съпровождат сесията. В самият разговор е нужно да се създаде рапорт, тоест да се намерят сходни теми, общи интереси, сходство в позицията на тялото и да се изгради пренос и емпатия, по които умело да тече терапевтичната работа.
Защо е нужно да има синхрон!?
За да може несъзнателно клиентът да припознае себе си. Ако хипнотизатора има достатъчно опит дори може да говори в ритъма на дишане на клиента, още при самия разговор. Това ще допринесе за още по-голяма връзка между водещия и водения. Когато се копират движения, жестикулирането и някои лексикални особености, несъзнаваното на клиента, започва да намира сходство, а това спомага защитните бариерите да се премахнат. Има ли синхрон, то несъзнавано на клиента оприличава хипнотизатора, като свое подобие, а когато знаем, че нещо прилича на самите нас, то със сигурност сме готови да го допуснем в пъти по-лесно и бързо до себе си.
Още с разговорът и поведението си хипнотизаторът инициира транса. Веднага идва въпросът как ? Със своят изказ, мимики, жестове, експресия, дишане. За да въведе успешно своят клиент хипнотизатор е нужно да знае първо какво е транс, второ самият той да има опит в променените състояния на съзнанието. Когато хипнотизаторът има този опит и се въведе в една лека автохипноза, то моментално това ще се предаде в човека отсреща, посредством огледалните неврони. Огледалните неврони са мозъчни клетки, които се активизират, когато правим нещо или когато гледаме друг как прави същото нещо. Това означава, че те ни дават възможност да имитираме чувство или състояние. Точно тези клетки ни позволяват да предусещаме, да съпреживяваме. Тоест хипнотизаторът в повечето случаи е нужно първо да встъпи и влезне в състоянието на клиента си, а след това умишлено да приобщи и приведе клиента си към своето състояние, като например съзнателно забави дишането си, направи премигването си тежко, остави тялото си отпуснато, то същите феномени ще започнат да се наблюдават при човека от среща.
Като нещо определящо и важно за въвеждането в транс някои смятат, че е хипнотичния глас. Лично за мен това да се смята, че хипнотичният глас въвежда човека в хипноза е доста размито и старомодно тълкувание. Хипнотичния глас е важен, но при самото въвеждане гласът на хипнотизатора не е нужно да променя тембъра, ритъма и интунацията си. Защото, ако до един момент сме говорили, като будни, а след това, кажем "Добре, затвори очи" и започнем да говорим бавно и монотонно, то ние мигновено ще вдигнем абсолютно всички защитни бариери на човека отсреща. Трансът е нужно да се случва по-естествен, неподправен начин. Гласът може да се промени при въвеждането, но в много малък диапазон и нюанс. Всяка една драстична промяна на средата и общуването, няма да въвежда, а ще извежда човека от транс.
За да направим задачата си по-лесна освен чрез утилизация на всичко случващо се, след като човекът е затворил очите си можем да му дадем задачи, които да върши. Като например: " Съсредоточи се върху краката, ръцете, допира на дрехите с тялото ти, музиката и ритъма на моя глас!". Когато сме задали тази задача, но не с провлачен бавен глас, а с ритмичност и бодрост, то клиент вече е затрупан с информация. Неговият мозък вече има какво да върши, но мозъкът не може да извършва всички тези команди едновременно, така, че следващата команда, която поддадем моментално ще премине през съзнателните бариери: " Точно така. Сам знаеш, че всеки има нужда и от почивка. Отпусни се! Почини си!". Ако е подготвен и има доверие, също и заявка за работа, със сигурност след втората команда човекът ще е вече в транс.
За да се въведе човекът в хипноза дори не е нужно да е легнал или седнал. Може по време на разговора, да го помолите да стане и да започнете да обикаляте стаята с него, като му казваме да се преструва на хипнотизиран и, че с всяка крачка, че ще се отпуска все повече. Можете дори да го накарате да копира вашето поведение или да ни гледа как ходим бавно, провлачено, отпуснато и лежерно. Можете дори да го накарате да стегне цялото си тяло и да оставя подсъзнанието да избере, кое е по-правилно за него да седи така стегнат или да се отпусне! Това е типичен пример за въвеждане през тялото. Възможно е авторитарно да накарате човека отсреща да изпълнява вашите команди и да следва всяка ваша дума, но тук говорим за Класическата руска или така наречената "Мачо хипноза". Аз лично я използвам в много редки случай, защото народопсихологията и културата са определящи фактори за протичането на хипнотичния сеанс. Например руснакът е готов да изпълнява, за това и авторитарният подход върши работа в Русия, но например по-голяма част от българите са нужно да бъдат побутвани, водени по-меко, индиректно. Но какъвто и да е начинът на водене то транса си го носи самия човек в себе си.
Човекът сам си влиза в хипноза, стига да разбере, че хипнозата е нещо съвсем естествено и приятно. Често пъти дори споменавам на хората, че докато си говорим те вече са в хипноза, а те седят и не вярват, но ние всъщност сме в един повишен обмен на информация. Рапортът или връзката е толкова силна, че когато са вече в транс и ги помоля да си представят някои образ, те ми казват, че са си го представили преди това даже.
След индукцията, не е нужно да се отброява, като по филмите 10,9,8....1, за да се задълбочи трансът, нужно е просто да се описват картини или да се дават нови инструкции. Нужно е да постъпва нова информация, с която да се работи. Образът е синтезирана информация. При нас хората идеите и преживяванията, често пъти се визуализират и описват чрез картини. Когато картините, които описваме биват пречупени през личността на клиента, то той самият е готов да се задълбочи още повече и повече, защото навлиза в собственият си свят. Разбира се има хора, които не виждат никакви образи, но усещат, това означава, че те имат развита просто друга модалност. Ние можем да я използваме и да въвеждаме чрез нея.
Въвеждането в хипноза разбира се става по хиляди начини. Може дори да се разкаже приказка. Всяка майка, която е разказвала приказки на детето си може да прави хипноза. Докато сме живи ние носим образа на детето, а детето в нас винаги обича да му разказваме. Когато започнем приказката веднага ще се активира телесната памет и тялото ще си припомни онези мигове, в които се е отпускало до семейното огнище, а мирисът на дърва в печката се е разнасял, в съчетание с топлината, която ни е въвеждала в света на приказките, свят, който все още съществува. И аз съм сигурен, че можеш дори да се убедиш в това, просто, като затвориш очите си, докато си там до огнището и се понесеш към вълшебствата и приключенията, които те очакват......
Няма коментари:
Публикуване на коментар