В хода си на личното развитие човек се сблъсква с редица трудности, било то от външно или вътрешно естество. Тези от външно естество лесно могат да бъдат обяснени, но може би това е само на пръв поглед, защото връзката между вътрешните и външните промени не е правопропорционалана. Процесът на промяна си остава двустранен, но като че ли неговото начало винаги започва някъде отвътре.
Винаги нещо отвътре ни кара да започнем да дълбаем все по-навътре измежду болката, страданието, измежду всичко, което така искаме да избегнем. И колкото повече се опитваме да бягаме, да изтрием тези мигове, спомени, усещания толкова повече те ни застигат и помитат, като лавина. Сякаш всичко, което не сме успели да преживеем до този сетен час, отново оживява от дълбините и изревава за първи път, погубвайки копнежа ни за светлина и мир. А много от нас, искаме само светлина! Живот изтъкан единствено в цветни розови краски, но уви истината е, че животът хич не е лек и често пъти човек се сблъсква с тъмната си страна, която буквално може да го погълне или просто да го накара да полудее от страх, че това нещо живее в него. Но, да ,тъмната страна живее във всеки един от нас. Тя се прокрадва в светицата, в чийто очи можем да намерим също и курвата. Тя се намира в отецът, който съдържа в себе си пияницата. Тъмнината се спотайва и в лекаря, чиято сянка може да бъде опреличена и на убиеца. И тя съществува в лицето дори на светеца....Дори и в онзи, който е намерил просветлението си.
Всяко живо същество се носят тъмата и светлината. Те ни отличават, но и в същото време ни събират с общото. Всеки човек има копнеж kъм безграничното, божественото. При някои, той се проявява в пиянството, при други в хазарта, при трети усещането на топлината на другия, при четвърти в изричането на молитви. Но колкото повече се опитваме и се стремим да бъдем светли, сякаш толкова повече изпускаме от живота истинските неща от него. Сякаш живеенето ни става подправено, изкуствено, чуждо. И това, което ни отнема всичко това е копнежът, желанието за тиха избраност, която тлее във всяка човешка душа. Да, точно там в човешката душа къде радушно живеят и омразата и любовта, и презрението и вярата, и сладострастието и верността.Защото може би светлината си остава просто една недостижима дума, която крепи човека в трудните моменти. И въпросът не в молитвите и думите, които изричаме, а в действията, които правим...
Ако пубикация достига точно в този момент до вас. Може би е време да загърбите старите разбирания за добро и зло и просто да си позволите да бъдете такива каквито сте. Това със сигурност би ви направило уникални.
Няма коментари:
Публикуване на коментар