Говоря ти за онази част от твоята личност, която има един сенчест привкус. Привкус на онова, което си отхвърлил и не си зачел за свое. То не е нужно да е твое или мое, а то си е там в тъмнината. Онази част от теб, която иска да бъде опозната, но уви тъмнината е толкова поглъщаща и дива с тишината си, че се чуват само писъците на хилядите ни гласче в главата ни " Откажи се".
Трудно е да виждаш в тъмнината, защото там очите не вършат работа. Сякаш там най-ценният опит е опита на другите сетива, с които разполагаме. Но уви, когато е тъмно може дори и те да са заспали и тогава става още по-трудно да опознаем нещо отхвърлено от собствената ни личност. Онази част сенчестата, поглъщащата, в която тлее нещо диво. Онази част от теб, в която забравяш за светлите моменти и си обгърнат изцяло от онова, което си отхвърлял. Може да е сила, която не си подозирал, че имаш или малоценност, която седи там и чака, но знай, че там в тъмата има нещо, което е твое, мое, наше по природа.
Няма светлина, няма насоки, няма упътване има само сянка, която внася ужас в сърцето ни. Досегът с нея никога не се забравя. Наподобява смъртта над преходното, но има и жежка огнена сила, която дава нов живот. Придружен с някаква странна демонична сила, неприсъща на този свят. Защото тя се намира там в онзи свят извън материалното, извън обозримото, нещо, което и плаши и притегля един полусъзнаван, несъзнаван комплекс описан от Юнг - Сянката. Символ на злото, отхвърленото, неприетото.
Според Юнг ние общуваме със сянката си по няколко начина: проекция, отказ, интеграция и преобразуване. С отказа си от тази сенчеста част ние въобще не я приемаме, като съществуваща и прилежаща на нашата личност. Това лесно и дори най-често води до проекции. При нея проектираме собствените си чувства и недостатъци върху другите. В един такъв момент ние буквално преписваме онези части сенчести части от нашата личност, които не можем да осъзнаем върху другите. Това, често води до неприятно сблъсъци, защото ние прожектираме филмът на отхвърлените си части, без да си даваме сметка, че част от това, което виждаме е наше производство.
Ако човек умее да остане осъзнат и да бъде критичен той има шанс да започне да оттегля проекциите си, а това не е хич лека задача. С оттеглянето на проекциите започва едно вътрешно съзряване и интеграция на отхвърлените ни части. Този процес е дълъг и изисква време. Процесът на интеграция е свързан с това не да гледаме образите от филма, а да застанем зад "прожекционния апарат", зад онова, което дирижира филма на нашите усещания. Този процес винаги е съпроводен със сериозна съпротива на съзнателно ниво и би могъл да се осъществи пълноценно едва тогава, когато личността е готова за това. Да се приеме сянката означава да се спре нейната компулсивна схватка.
Символите на сянката на сянката включват змията (като тази в Райската градина), дракони, чудовища и демони. Тя често пази входа към езеро с вода, което е колективното несъзнавано.
Ако често пъти се гневите или приписвате на хората определени черти, помислете дали всъщност това не е нещо ваше, което прожектирате върху тях.. :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар